![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАприлското завръщане към Аневското кале - една от най-забележителните крепости на Предбалкана - се увенчава с облачно небе, но и с доста впечатляващи панорамни гледки, а разгарът на пролетта, разбира се, е готов да предложи палитра от ярки свежи тонове. Пролетната обиколка из сопотско достига своята кулминация тъкмо навръх емблематичната скала с неповторимите средновековни руини.
Аневското кале се намира в южните поли на Стара планина в района на село Анево близо до Сопот. Крепостта е кацнала на висок каменен рид, висок 958 м. От изток и от запад е заобиколена от реките съответно Асар дере и Куру дере - притоци на Стряма. В района на крепостта могат да се видят масивни средновековни останки и очарователни гледки към Карловската котловина и Средна гора.
За да стигнете до пътеката, още на влизане в Сопот откъм Анево, на стотина метра от входната табела на града, завивате наляво (северно, към планината), следвайки кафявата указателна табела. Малко след селото пътят става черен, но е проходим с лека кола. На около 2 км след завоя наляво се стига до началото на пътеката. Там има широка поляна, удобна за паркинг. Днес обаче ние избираме един по-дълъг, но далеч по-живописен маршрут, който започва от самия паркинг при долната станция на сопотския лифт, след това преминава в западна посока край поредица вилни зони, докато достигне до споменатата изходна точка за начало на изкачването.
От поляната с паркинга се тръгва пеша по черния път през горичката. Натам вече той не е подходящ за лека кола. В самото начало на маршрута, вляво от пътя ще видите останките на средновековен манастирски комплекс. До него е поставена информационна табелка.
Малко след това за крепостта трябва да завиете надясно и нагоре по хълма. След още минутка стигате до рекичка, която трябва да пресечете. Не е трудно, защото тя не е особено широка и има място, на което е съвсем проходима. Няколко метра по-нагоре реката образува малък водопад, на който може да се полюбувате, преди с пуфтене да се отправите нагоре по склона.
Следва същинското катерене по хълма – върви се бавно, защото е много стръмно. Все пак с малки почивки за поемане на въздух се преодолява. Щеките тук вършат чудесна работа. Макар че пътеката е ясно обособена, на ключови места на някои дървета са поставени стрелки за ориентация. С всяка следваща крачка нагоре зад гърба се разкрива все по-просторна гледка към Карловската котловина.
Този етап завършва с изкачването на хълма, откъдето се открива страхотна гледка и към самата крепост. Изминава се за около 30 минути. В тази си част пътеката се насочва към крепостта и като я приближи я подсича източно в скалите отстрани. На места има леко екстремни участъци (да не кажа страшнички), обусловени от това, че пътеката е тясна, а вдясно надолу е пропаст.
На едно място е поставена дъска като мост над пропастта, по която трябва да се пази равновесие. Едно от предизвикателствата. Все пак, като се внимава, не е проблем да се премине. Следва също така екстремно катерене по метална стълба до самия връх. Веднъж стигне ли човек крепостта, той ще осъзнае, че всички усилия са си заслужавали. На място могат да се обходят (с повишено внимание) масивните останки: две големи кули – северна и южна, крепостна стена, която ги свързва, и останки от помещения.
Крепостта Аневско кале е наричана още крепост Копсис. В исторически план е известно, че през Средновековието и по-точно през втората половина на XIII в. районът на днешните Сопот и Карлово е бил автономна област, владение на братята Смилец - Радослав и Войсил. В периода от 1292 до 1298 г. Смилец е български цар. Център на тази област бил българският средновековен град Копсис, за който, освен че е споменаван в историческите писмени извори, не се знае много.
Знае се обаче, че от името Копсис произлиза името Гьопса – така била наречена река Стряма по време на турското робство. Реката протича на няколко километра южно от крепостта. Гьопса било турското име на административната турска област (нахия) в Стрямската долина. От тук и изводът, че старият град Копсис е бил разположен тъкмо по долината на река Стряма.
През 1983 г. започват археологически проучвания на останките от крепостта под ръководството на археолога Иван Джамбов. В резултат на проучванията Джамбов свързва средновековния град Копсис с крепостта край Анево, като доказва това в редица научни публикации. Откритите в района на крепостта монети, керамика, строителни орнаменти и др. дават основание за датиране на активното функциониране на крепостта в периода от втората половина на XIII в. до 70-те години на XIV в., като също са установени следи от живот там в района още от Античността и Ранното средновековие.
Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се разполагали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана. Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХІІІ-ХІV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V–VІ век, също с по една църква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Те, както и архитектурата, определят времето на възникване на крепостта – 40-те години на ХІІІ в., и края на съществуването й през 70-те години на ХІV в.
След това вълнуващо приключение е време да се завърнем към меката зеленина на безкрайните ливади в подножието на сопотския лифт. Чака ни следващият етап от днешното приключение.
Следва: част 3, Сопот.
Аневското кале се намира в южните поли на Стара планина в района на село Анево близо до Сопот. Крепостта е кацнала на висок каменен рид, висок 958 м. От изток и от запад е заобиколена от реките съответно Асар дере и Куру дере - притоци на Стряма. В района на крепостта могат да се видят масивни средновековни останки и очарователни гледки към Карловската котловина и Средна гора.
За да стигнете до пътеката, още на влизане в Сопот откъм Анево, на стотина метра от входната табела на града, завивате наляво (северно, към планината), следвайки кафявата указателна табела. Малко след селото пътят става черен, но е проходим с лека кола. На около 2 км след завоя наляво се стига до началото на пътеката. Там има широка поляна, удобна за паркинг. Днес обаче ние избираме един по-дълъг, но далеч по-живописен маршрут, който започва от самия паркинг при долната станция на сопотския лифт, след това преминава в западна посока край поредица вилни зони, докато достигне до споменатата изходна точка за начало на изкачването.
От поляната с паркинга се тръгва пеша по черния път през горичката. Натам вече той не е подходящ за лека кола. В самото начало на маршрута, вляво от пътя ще видите останките на средновековен манастирски комплекс. До него е поставена информационна табелка.
Малко след това за крепостта трябва да завиете надясно и нагоре по хълма. След още минутка стигате до рекичка, която трябва да пресечете. Не е трудно, защото тя не е особено широка и има място, на което е съвсем проходима. Няколко метра по-нагоре реката образува малък водопад, на който може да се полюбувате, преди с пуфтене да се отправите нагоре по склона.
Следва същинското катерене по хълма – върви се бавно, защото е много стръмно. Все пак с малки почивки за поемане на въздух се преодолява. Щеките тук вършат чудесна работа. Макар че пътеката е ясно обособена, на ключови места на някои дървета са поставени стрелки за ориентация. С всяка следваща крачка нагоре зад гърба се разкрива все по-просторна гледка към Карловската котловина.
Този етап завършва с изкачването на хълма, откъдето се открива страхотна гледка и към самата крепост. Изминава се за около 30 минути. В тази си част пътеката се насочва към крепостта и като я приближи я подсича източно в скалите отстрани. На места има леко екстремни участъци (да не кажа страшнички), обусловени от това, че пътеката е тясна, а вдясно надолу е пропаст.
На едно място е поставена дъска като мост над пропастта, по която трябва да се пази равновесие. Едно от предизвикателствата. Все пак, като се внимава, не е проблем да се премине. Следва също така екстремно катерене по метална стълба до самия връх. Веднъж стигне ли човек крепостта, той ще осъзнае, че всички усилия са си заслужавали. На място могат да се обходят (с повишено внимание) масивните останки: две големи кули – северна и южна, крепостна стена, която ги свързва, и останки от помещения.
Крепостта Аневско кале е наричана още крепост Копсис. В исторически план е известно, че през Средновековието и по-точно през втората половина на XIII в. районът на днешните Сопот и Карлово е бил автономна област, владение на братята Смилец - Радослав и Войсил. В периода от 1292 до 1298 г. Смилец е български цар. Център на тази област бил българският средновековен град Копсис, за който, освен че е споменаван в историческите писмени извори, не се знае много.
Знае се обаче, че от името Копсис произлиза името Гьопса – така била наречена река Стряма по време на турското робство. Реката протича на няколко километра южно от крепостта. Гьопса било турското име на административната турска област (нахия) в Стрямската долина. От тук и изводът, че старият град Копсис е бил разположен тъкмо по долината на река Стряма.
През 1983 г. започват археологически проучвания на останките от крепостта под ръководството на археолога Иван Джамбов. В резултат на проучванията Джамбов свързва средновековния град Копсис с крепостта край Анево, като доказва това в редица научни публикации. Откритите в района на крепостта монети, керамика, строителни орнаменти и др. дават основание за датиране на активното функциониране на крепостта в периода от втората половина на XIII в. до 70-те години на XIV в., като също са установени следи от живот там в района още от Античността и Ранното средновековие.
Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се разполагали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана. Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХІІІ-ХІV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V–VІ век, също с по една църква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Те, както и архитектурата, определят времето на възникване на крепостта – 40-те години на ХІІІ в., и края на съществуването й през 70-те години на ХІV в.
След това вълнуващо приключение е време да се завърнем към меката зеленина на безкрайните ливади в подножието на сопотския лифт. Чака ни следващият етап от днешното приключение.
Следва: част 3, Сопот.
