![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЦентралната част на Подбалкана изобилства с интересни места за посещение, струпани в радиус от само няколко километра около историческите градчета Сопот и Карлово. Впечатляващите руини на Аневското кале безспорно са една от най-забележителните атракции в този район, а изкачването до тази доста стръмна скала може приятно да се съчетае с една по-лека загрявка до Сопотското пръскало и едноименния манастир.
Класическият маршрут:
Пътеката за Сопотското пръскало започва от паркинга при долната станция на Сопотския лифт, който в днешни дни отвежда любителите на планинските разходки само до междинна станция - все пак това са почти хиляда метра спечелена денивелация за тези, които държат час по-скоро да атакуват най-високите чукари на Балкана. В този априлски ден ние обаче сме се насочили към една далеч по-достижима цел.
Като бонус, маршрутът започва досами каменните зидове на стария девически манастир, а реката образува още няколко малки водопадчета по маршрута към основното пръскало, така че разходката напълно си заслужава и при по-малко вода в реката.
Край Сопотския манастир Свети Спас протича река Манастирска, която образува красиви водопади, най-високият от които е именно Сопотското пръскало, високо около 15 метра.
Пътеката към водопада започва вляво от манастира покрай оградата и се изкачва плавно нагоре срещу течението на реката. Има табелки за водопада и за хижа Добрила.
В началото, пътеката към водопада и към хижа Добрила е една, но след около 20 минути ходене се разделя – направо по реката е към водопада, а наляво и нагоре – към хижата. Навсякъде има добре видими табелки.
От разклонението нагоре към водопада са около 10 минути ходене. Стига се до останки от масивен градеж и малко параклисче. На това място реката за кратко изчезва под камъните.
Малко по-нагоре ще намерите импровизиран мост и заслон, а след тях ще видите и водопада. При слаби води на реката може да се мине на другия бряг по камъните, но в периоди на пълноводие трябва да се ползва мостът, колкото и да е трудно равновесието по него.
Водопадът е тесен и висок, с два пада. Красив е и шумен, но го сварваме не много мощен и пълноводен - с изключение на една изненадваща приливна вълна, която почти ни залива внезапно, тъкмо докато газим из плиткото.
Скоро се завръщаме обратно при манастира. Тук ме заливат спомени отпреди няколко години, когато пробвах един по-дългичък пешеходен вариант на този маршрут, отвел ме напряко от Сопотското пръскало до Аневското кале. Днес обаче сме решили да не си правим такива експерименти и да заложим на класическия вариант с автомобила.
Сопотският манастир „Свето Възнесение Христово“ е познат още като Сопотски манастир „Свети Спас“. Намира се в покрайнините на Сопот в полите на Балкана. За да стигнете до него, на влизане в Сопот (откъм Анево) се отклонявате наляво към планината. Има табелка за Сопотския лифт, чиято начална станция е съвсем близо до манастира.
Мястото около манастира е много приятно. Пред манастира има чешма с ледено студени води. Не е ясно кога точно е основан манастирът, но в него се случват няколко интересни факта. През 1828г. в игуменът Партений прави препис на „История Славянобългарска“. На 7 декември 1858 г. тук Васил Левски става монах Игнатий. А през 1875 г. на същото място Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.
Манастирът е опустошен през кървавите юлски събития в Сопот през 1877 г. Две години по-късно е възстановен и добива сегашния си вид. Сопотският манастир Св. Спас е известен и с това, че е място, на което се развиват няколко случки в романа „Под игото“ на Иван Вазов.
В разгара на пролетта просторните поляни покрай лифта особено радват окото с наситеното си зелено и обилните багри на априлските цветя. Денят е обещаващо слънчев, а на нас не ни остава друго, освен да атакуваме следващия етап от днешната програма.
Следва: част 2, Аневско кале.
Класическият маршрут:
Пътеката за Сопотското пръскало започва от паркинга при долната станция на Сопотския лифт, който в днешни дни отвежда любителите на планинските разходки само до междинна станция - все пак това са почти хиляда метра спечелена денивелация за тези, които държат час по-скоро да атакуват най-високите чукари на Балкана. В този априлски ден ние обаче сме се насочили към една далеч по-достижима цел.
Като бонус, маршрутът започва досами каменните зидове на стария девически манастир, а реката образува още няколко малки водопадчета по маршрута към основното пръскало, така че разходката напълно си заслужава и при по-малко вода в реката.
Край Сопотския манастир Свети Спас протича река Манастирска, която образува красиви водопади, най-високият от които е именно Сопотското пръскало, високо около 15 метра.
Пътеката към водопада започва вляво от манастира покрай оградата и се изкачва плавно нагоре срещу течението на реката. Има табелки за водопада и за хижа Добрила.
В началото, пътеката към водопада и към хижа Добрила е една, но след около 20 минути ходене се разделя – направо по реката е към водопада, а наляво и нагоре – към хижата. Навсякъде има добре видими табелки.
От разклонението нагоре към водопада са около 10 минути ходене. Стига се до останки от масивен градеж и малко параклисче. На това място реката за кратко изчезва под камъните.
Малко по-нагоре ще намерите импровизиран мост и заслон, а след тях ще видите и водопада. При слаби води на реката може да се мине на другия бряг по камъните, но в периоди на пълноводие трябва да се ползва мостът, колкото и да е трудно равновесието по него.
Водопадът е тесен и висок, с два пада. Красив е и шумен, но го сварваме не много мощен и пълноводен - с изключение на една изненадваща приливна вълна, която почти ни залива внезапно, тъкмо докато газим из плиткото.
Скоро се завръщаме обратно при манастира. Тук ме заливат спомени отпреди няколко години, когато пробвах един по-дългичък пешеходен вариант на този маршрут, отвел ме напряко от Сопотското пръскало до Аневското кале. Днес обаче сме решили да не си правим такива експерименти и да заложим на класическия вариант с автомобила.
Сопотският манастир „Свето Възнесение Христово“ е познат още като Сопотски манастир „Свети Спас“. Намира се в покрайнините на Сопот в полите на Балкана. За да стигнете до него, на влизане в Сопот (откъм Анево) се отклонявате наляво към планината. Има табелка за Сопотския лифт, чиято начална станция е съвсем близо до манастира.
Мястото около манастира е много приятно. Пред манастира има чешма с ледено студени води. Не е ясно кога точно е основан манастирът, но в него се случват няколко интересни факта. През 1828г. в игуменът Партений прави препис на „История Славянобългарска“. На 7 декември 1858 г. тук Васил Левски става монах Игнатий. А през 1875 г. на същото място Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.
Манастирът е опустошен през кървавите юлски събития в Сопот през 1877 г. Две години по-късно е възстановен и добива сегашния си вид. Сопотският манастир Св. Спас е известен и с това, че е място, на което се развиват няколко случки в романа „Под игото“ на Иван Вазов.
В разгара на пролетта просторните поляни покрай лифта особено радват окото с наситеното си зелено и обилните багри на априлските цветя. Денят е обещаващо слънчев, а на нас не ни остава друго, освен да атакуваме следващия етап от днешната програма.
Следва: част 2, Аневско кале.
