![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКакъв контраст! Лятното завръщане към хижа Момчил юнак представи едно съвсем различно лице от онова, искрящото, затрупаното от бели преспи, но все тъй лъчезарно обаяние на Преспанския дял от Западните Родопи. Нямаше ги скиорите, но пък сега гората бе огласяна от радостния хор на птиците, а сред потайните тръстики край езерата надничаха караваните на рибарите и се издигаше ароматен дим от скара.
Един доста по-разширен маршрут в сравнение със зимата
Началната точка вече е добре позната - ски-зона Картола, през снежните месеци едно привлекателно място за начинаещи скиори и сноубордисти, както и за всякакви други любители на белите спортове. Сега обаче поляните пустеят, а черният път нагоре към хижите служи по-скоро за транзит за безспирната върволица от автомобили на бягащите от градските горещини отпускари.
Големите чешми, градени с много старание и с разход на баснословни средства, са типични за Родопите и този район в никакъв случай не прави изключение от общото правило.
Пътят подсича откъм юг стръмния връх Св. Дух (Картола), а отвъд дълбоките дерета на юг се отваря изумителна панорама до самата граница с Гърция. Вижда се долината на Арда, котловината на Смолян, връх Снежанка с кулата, Голям Перелик и какво ли още не.
След по-малко от час достигаме първата значителна спирка по маршрута - добре познатата хижа Момчил юнак с огромните поляни и наниза от езера.
Основната сграда на хижата е масивна, двуетажна. До нея има и 4 дървени бунгала. Всички сгради са електрифицирани и водоснабдени. Отопляват се на печки с твърдо гориво и ток. Има столова, туристическа кухня и детски кът пред хижата. В близост е изградена и по-голяма нова почивна станция, където също може да се отседне.
Тук несъмнено цари пълен "айляк". Сред меките пуфове, разхвърляни насред поляната, се разкарва любопитният местен четириног пазач, който посреща всеки новодошъл, преди да го съпроводи до хамаците и масите пред импровизирания бар на открито, където сервират всякакви ледени напитки и сладолед.
Мястото действително е ключово. Изходни пунктове към хижата са: с. Момчиловци – 15 км по асфалтово шосе (2.30ч по маркирана пътека); м. Рожен – 8 км (3ч); м. Хайдушки поляни – 2 км (0.45ч). Други съседни обекти са: х. Студенец – 4.30 ч; х. Пашалийца – 7.30ч; х. Преспа – 2.30 ч; х. Свобода – 4.15ч; вр. Рожен – 3 км.
Разбира се, няма как да пропуснем една отбивка до близките езера. Няколко малки изворчета постоянно ги захранват с прясна вода, а бреговете им са осеяни с каравани, палатки, къмпингари и гора от стърчащи въдици. Навред се носи аромат на скара, а веселието е повсеместно.
Продължаваме все на изток в посока към местността Хайдушки поляни, скътана в западното подножие на връх Преспа - най-високата точка на този дял от Родопите (точно 2001м).
Тук наблизо край Хайдушките поляни се намира и едноименната хижа.
Тук се провежда традиционен събор "Хайдушки поляни". В местността има изграден язовир - "Картола", който допълнително допринася за колорита на това място. Това е едно доста удобно място за спортен риболов.
Открива ни се добре дошла възможност да похапнем по един боб на верандата на хотел Родона, докато се наслаждаваме на прекрасната гледка към язовира и необятните лъки на Родопите.
Скоро отново сме на път - сега ще затворим кръга, като се върнем към хижа Момчил юнак по червената маркировка - един по-пряк, но и по-стръмен вариант за връщане.
Скоро след хижата се изкачваме стръмно до първото било в подстъпите към връх Ахматица, където ведно се сливат няколко маркировки, а пътеката се провира през клека и навлиза в гъста гора, за да достигне хижа Момина вода.
Хижа "Момина вода" се пада на около 10 км от село Момчиловци. Околностите на селото са живописни и неслучайно оттук тръгват много маршрути из Родопите. Районът изобилства от природни феномени и културно-исторически местности. Хижа Момина вода е легенда и емоционална слабост за Момчиловци и носи много свидни спомени за няколко поколения от селото. След като затвори врати през 2012г. поради борчове, сега тя отново е готова да приема гости, обновена и възродена.
Обиколката из Западните Родопи завършва подобаващо с едно атрактивно посещение на импровизирания приемен център обратно в местността Картола, където, естествено, идната зима отново ще гъмжи от ски ентусиасти. Няма съмнение и че това далеч няма да е последното ни посещение на това изключително красиво място.
Край на пътеписа.
Един доста по-разширен маршрут в сравнение със зимата
Началната точка вече е добре позната - ски-зона Картола, през снежните месеци едно привлекателно място за начинаещи скиори и сноубордисти, както и за всякакви други любители на белите спортове. Сега обаче поляните пустеят, а черният път нагоре към хижите служи по-скоро за транзит за безспирната върволица от автомобили на бягащите от градските горещини отпускари.
Големите чешми, градени с много старание и с разход на баснословни средства, са типични за Родопите и този район в никакъв случай не прави изключение от общото правило.
Пътят подсича откъм юг стръмния връх Св. Дух (Картола), а отвъд дълбоките дерета на юг се отваря изумителна панорама до самата граница с Гърция. Вижда се долината на Арда, котловината на Смолян, връх Снежанка с кулата, Голям Перелик и какво ли още не.
След по-малко от час достигаме първата значителна спирка по маршрута - добре познатата хижа Момчил юнак с огромните поляни и наниза от езера.
Основната сграда на хижата е масивна, двуетажна. До нея има и 4 дървени бунгала. Всички сгради са електрифицирани и водоснабдени. Отопляват се на печки с твърдо гориво и ток. Има столова, туристическа кухня и детски кът пред хижата. В близост е изградена и по-голяма нова почивна станция, където също може да се отседне.
Тук несъмнено цари пълен "айляк". Сред меките пуфове, разхвърляни насред поляната, се разкарва любопитният местен четириног пазач, който посреща всеки новодошъл, преди да го съпроводи до хамаците и масите пред импровизирания бар на открито, където сервират всякакви ледени напитки и сладолед.
Мястото действително е ключово. Изходни пунктове към хижата са: с. Момчиловци – 15 км по асфалтово шосе (2.30ч по маркирана пътека); м. Рожен – 8 км (3ч); м. Хайдушки поляни – 2 км (0.45ч). Други съседни обекти са: х. Студенец – 4.30 ч; х. Пашалийца – 7.30ч; х. Преспа – 2.30 ч; х. Свобода – 4.15ч; вр. Рожен – 3 км.
Разбира се, няма как да пропуснем една отбивка до близките езера. Няколко малки изворчета постоянно ги захранват с прясна вода, а бреговете им са осеяни с каравани, палатки, къмпингари и гора от стърчащи въдици. Навред се носи аромат на скара, а веселието е повсеместно.
Продължаваме все на изток в посока към местността Хайдушки поляни, скътана в западното подножие на връх Преспа - най-високата точка на този дял от Родопите (точно 2001м).
Тук наблизо край Хайдушките поляни се намира и едноименната хижа.
Тук се провежда традиционен събор "Хайдушки поляни". В местността има изграден язовир - "Картола", който допълнително допринася за колорита на това място. Това е едно доста удобно място за спортен риболов.
Открива ни се добре дошла възможност да похапнем по един боб на верандата на хотел Родона, докато се наслаждаваме на прекрасната гледка към язовира и необятните лъки на Родопите.
Скоро отново сме на път - сега ще затворим кръга, като се върнем към хижа Момчил юнак по червената маркировка - един по-пряк, но и по-стръмен вариант за връщане.
Скоро след хижата се изкачваме стръмно до първото било в подстъпите към връх Ахматица, където ведно се сливат няколко маркировки, а пътеката се провира през клека и навлиза в гъста гора, за да достигне хижа Момина вода.
Хижа "Момина вода" се пада на около 10 км от село Момчиловци. Околностите на селото са живописни и неслучайно оттук тръгват много маршрути из Родопите. Районът изобилства от природни феномени и културно-исторически местности. Хижа Момина вода е легенда и емоционална слабост за Момчиловци и носи много свидни спомени за няколко поколения от селото. След като затвори врати през 2012г. поради борчове, сега тя отново е готова да приема гости, обновена и възродена.
Обиколката из Западните Родопи завършва подобаващо с едно атрактивно посещение на импровизирания приемен център обратно в местността Картола, където, естествено, идната зима отново ще гъмжи от ски ентусиасти. Няма съмнение и че това далеч няма да е последното ни посещение на това изключително красиво място.
Край на пътеписа.
