![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМайското странстване из триградските баири продължава с един доста дългичък преход на връщане от Чаирските езера, който ще ни отведе буквално през девет дерета в десето. Този ден ще се увенчае с десетчасово трамбоване нагоре-надолу и ще включи ред интересни места: Пияната гора, живописната лъка на име Камарата, село Триград с едноименното ждрело и разбира се - кратка среща с Дяволското гърло.
"Пияната гора" се намира между селата Мугла и Триград. Тя е част от местността "Чаирски езера". Любопитното име на местността идва от това, че гората е наклонена поради свличане на земните пластове, на които е израснала.
Дърветата са наклонени в различни посоки, много от тях са наполовина изкоренени, но живи и растящи напук на времето. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води до изкривяване на дърветата. А те, стремейки се да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, придобиват зигзагообразни и други странни форми.
Скоро се връщаме към по-поносим терен - черният път, който следва Чаир дере, ни отвежда все нататък в северозападна посока, докато постепенно се спуска към Триградската долина. На места се натъкваме на такива причудливи скални феномени като този естесвен мост, образуван от свлачищно-ерозионните процеси.
Камарата представлява обширна поредица от билни плата, които плавно се спускат на север от високия връх Чал, отвъд който очакваме най-сетне да съзрем къщитена живописния Триград.
Пейзажът е типично родопски - разлети поляни откриват гледка до далечния хоризонт, където се мержелеят чукарите на най-високите части от планината.
Край поредната обрасла в зелен мъх чешма имаме среща със стадо пуснати на свободна паша коне. Оттук до Триград остават само два километра по-стръмно спускане.
Триград е едно от най-красиво разположените родопски села. Неслучайно е известно с природните си забележителности и гостоприемството на местните хора.
Множество археологически находки показват, че селото води началото си от дълбока древност. В околностите са открити пещерни жилища и тракийски селища. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села.
Най-голямата забележителност в близост до селото разбира се е Триградското ждрело. То е най-величественото от всички в България и е на трето място по дължина след Буйновското и Трънското ждрело. Разположено е по поречието на река Триградска и е само на 1.5км северно от село Триград. Триградското ждрело представлява величествен 7-километров пролом, който в течение на милиони години река Триградска е издълбала в мраморните скали северно от село Триград.
Във вековните скали над ждрелото живеят и над 10 вида редки птици. В източния склон на Триградското ждрело доста по-високо се намира друга известна пещера – Харамийската. На около 500м преди началото на ждрелото пък се намира жижа "Триградски скали", а в близост до нея е единственият в България "Музей на мечката".
Скоро след това пред погледа ви ще блесне с цялото си величие живописното Триградско ждрело. Прорязаните от реката пясъчни и варовикови скали се издигат до 350м височина. Най-ниската част се намира в местността "Буков мост", а най-високата е при връх Кулата.
Неповторимата красота на Триградското ждрело се допълва и от тайнствената пещера "Дяволското гърло", която е част от него. По интересен начин водите на река Триградска се вливат в дяволската пещера и образуват най-високия подводен водопад на Балканите (42м). Половин километър след това реката отново се показва на повърхността под формата на голям карстов извор.
В района на Триградското ждрело може да видите и цветето силивряк. То се среща изключително рядко на Балканите. Появата му тук е съпътствана от местна легенда. Тя разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, птиците и животните спирали по пътя си, а зверовете се укротявали. Когато бикът Бакханте разкъсал певеца и го хвърлил в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красивото планинско цвете силивряк. То притежавало вълшебните свойства на амброзията - безсмъртната напитка на древните богове. Тъкмо един зрелищен родопски връх на име Орфей ще бъде тема на следващи ми разказ.
Следва: част 13, вр.Орфей.
"Пияната гора" се намира между селата Мугла и Триград. Тя е част от местността "Чаирски езера". Любопитното име на местността идва от това, че гората е наклонена поради свличане на земните пластове, на които е израснала.
Дърветата са наклонени в различни посоки, много от тях са наполовина изкоренени, но живи и растящи напук на времето. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води до изкривяване на дърветата. А те, стремейки се да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, придобиват зигзагообразни и други странни форми.
Скоро се връщаме към по-поносим терен - черният път, който следва Чаир дере, ни отвежда все нататък в северозападна посока, докато постепенно се спуска към Триградската долина. На места се натъкваме на такива причудливи скални феномени като този естесвен мост, образуван от свлачищно-ерозионните процеси.
Камарата представлява обширна поредица от билни плата, които плавно се спускат на север от високия връх Чал, отвъд който очакваме най-сетне да съзрем къщитена живописния Триград.
Пейзажът е типично родопски - разлети поляни откриват гледка до далечния хоризонт, където се мержелеят чукарите на най-високите части от планината.
Край поредната обрасла в зелен мъх чешма имаме среща със стадо пуснати на свободна паша коне. Оттук до Триград остават само два километра по-стръмно спускане.
Триград е едно от най-красиво разположените родопски села. Неслучайно е известно с природните си забележителности и гостоприемството на местните хора.
Множество археологически находки показват, че селото води началото си от дълбока древност. В околностите са открити пещерни жилища и тракийски селища. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села.
Най-голямата забележителност в близост до селото разбира се е Триградското ждрело. То е най-величественото от всички в България и е на трето място по дължина след Буйновското и Трънското ждрело. Разположено е по поречието на река Триградска и е само на 1.5км северно от село Триград. Триградското ждрело представлява величествен 7-километров пролом, който в течение на милиони години река Триградска е издълбала в мраморните скали северно от село Триград.
Във вековните скали над ждрелото живеят и над 10 вида редки птици. В източния склон на Триградското ждрело доста по-високо се намира друга известна пещера – Харамийската. На около 500м преди началото на ждрелото пък се намира жижа "Триградски скали", а в близост до нея е единственият в България "Музей на мечката".
Скоро след това пред погледа ви ще блесне с цялото си величие живописното Триградско ждрело. Прорязаните от реката пясъчни и варовикови скали се издигат до 350м височина. Най-ниската част се намира в местността "Буков мост", а най-високата е при връх Кулата.
Неповторимата красота на Триградското ждрело се допълва и от тайнствената пещера "Дяволското гърло", която е част от него. По интересен начин водите на река Триградска се вливат в дяволската пещера и образуват най-високия подводен водопад на Балканите (42м). Половин километър след това реката отново се показва на повърхността под формата на голям карстов извор.
В района на Триградското ждрело може да видите и цветето силивряк. То се среща изключително рядко на Балканите. Появата му тук е съпътствана от местна легенда. Тя разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, птиците и животните спирали по пътя си, а зверовете се укротявали. Когато бикът Бакханте разкъсал певеца и го хвърлил в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красивото планинско цвете силивряк. То притежавало вълшебните свойства на амброзията - безсмъртната напитка на древните богове. Тъкмо един зрелищен родопски връх на име Орфей ще бъде тема на следващи ми разказ.
Следва: част 13, вр.Орфей.
