![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНяма друго място, което да отговаря по-добре на описанието на Херодот за местонахождението на светилището на божеството Дионис от връх Свобода (Ени хан баба), на 13 км от Давидково. Старите хора разправят, че на самия връх е имало грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения и за предсказания. Ежегодно провежданите религиозни ритуали и празненства на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина, са намерили своето продължение и в днешни дни - този връх и сега е свещен за хора от различни етноси и вероизповедания.
Първата по-продължителна спирка по пътя от село Манастир нагоре към вр. Свобода е при голямата поляна с новия кръст в самото подножие на най-високия баир в този дял на Родопите - връх Преспа (Чил тепе). Тук сред обширни разлети лъки се е простряла огрята от пролетното слънце поляна, осеяна с навеси, чешми, пейки, няколко параклиса, голяма сцена за народни танци и разбира се - металният кръст.
Това място очевидно е добре уредено и изключително подходящо за бивак и през летните месеци несъмнено е препълнено с народ, който бяга от горещините високо в планината, за да напълни дробовете със свеж горски въздух и разбира се - с мирис на кебапчета.
Връх "Свобода" се намира югоизточно от село Манастир на 1943 м надморска височина. Пътят дотук е прясно обновен, а асфалтът е като в Швейцария. Към върха има благоустроена пътека с 604 стъпала, изкачването е доста стръмно и трае общо около половин час заедно със задължителните почивки. На всеки няколко десетки метра е изградена сенчеста беседка, където все по-уморените поклонници да могат да поспрат и да поемат дъх от катеренето.
На няколко места има чешми, издигнати според характерната за мюсюлманите традиция за пищен, дори разточителен градеж. Не липсват и такива чудновати места като тази гора, в която вярващите оставят по някоя дреха от себе си, за да измолят изцеление от Всевишния.
Остават само още няколко стъпала до върха, а гледките към необятните гънки на по-ниските Източни Родопи се откриват все по-нашироко и ни карат да поспираме все по-често и по за дълго. При хубаво време преди изгрев слънце оттук може да се види Бяло море.
На връх "Свобода" е издигната паметна плоча на Момчил войвода - един от първите, който оказва организирана съпротива срещу османските поробители. Тя е непосредствено до новоизграденото мюсюлманско "теке" (мавзолей), сякаш за да отправи мълчаливо предизвикателство към него.
Твърди се, че на върха се намира гробът на Ени хан баба, известен като покорителят на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял Родопа планина.
Има и туристически маршрут до върха, който започва от центъра на село Давидково. Чакълест път в края на селото в северна посока преминава през махала Превала и се стига до равнинната местност "Бъза". Над местността "Честока" широкият път свършва и се поема на северозапад по билото през гората, откъдето се стига до върха. Тук наблизо се намира и самата хижа "Свобода".
Върхът неслучайно носи това име - след Освобождението оттук минава границата между новата българска държава и земите, останали под османско владичество. Поради тази причина много хора от селата на юг от този хребет решават да се изселят нагоре в по-високите части на Родопите, които са на българска територия. Така е основано и съседното село Манастир, където няколко рода от село Давидково се преселват в търсене на свободата.
Следва: част 7, Загражден.
Първата по-продължителна спирка по пътя от село Манастир нагоре към вр. Свобода е при голямата поляна с новия кръст в самото подножие на най-високия баир в този дял на Родопите - връх Преспа (Чил тепе). Тук сред обширни разлети лъки се е простряла огрята от пролетното слънце поляна, осеяна с навеси, чешми, пейки, няколко параклиса, голяма сцена за народни танци и разбира се - металният кръст.
Това място очевидно е добре уредено и изключително подходящо за бивак и през летните месеци несъмнено е препълнено с народ, който бяга от горещините високо в планината, за да напълни дробовете със свеж горски въздух и разбира се - с мирис на кебапчета.
Връх "Свобода" се намира югоизточно от село Манастир на 1943 м надморска височина. Пътят дотук е прясно обновен, а асфалтът е като в Швейцария. Към върха има благоустроена пътека с 604 стъпала, изкачването е доста стръмно и трае общо около половин час заедно със задължителните почивки. На всеки няколко десетки метра е изградена сенчеста беседка, където все по-уморените поклонници да могат да поспрат и да поемат дъх от катеренето.
На няколко места има чешми, издигнати според характерната за мюсюлманите традиция за пищен, дори разточителен градеж. Не липсват и такива чудновати места като тази гора, в която вярващите оставят по някоя дреха от себе си, за да измолят изцеление от Всевишния.
Остават само още няколко стъпала до върха, а гледките към необятните гънки на по-ниските Източни Родопи се откриват все по-нашироко и ни карат да поспираме все по-често и по за дълго. При хубаво време преди изгрев слънце оттук може да се види Бяло море.
На връх "Свобода" е издигната паметна плоча на Момчил войвода - един от първите, който оказва организирана съпротива срещу османските поробители. Тя е непосредствено до новоизграденото мюсюлманско "теке" (мавзолей), сякаш за да отправи мълчаливо предизвикателство към него.
Твърди се, че на върха се намира гробът на Ени хан баба, известен като покорителят на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял Родопа планина.
Има и туристически маршрут до върха, който започва от центъра на село Давидково. Чакълест път в края на селото в северна посока преминава през махала Превала и се стига до равнинната местност "Бъза". Над местността "Честока" широкият път свършва и се поема на северозапад по билото през гората, откъдето се стига до върха. Тук наблизо се намира и самата хижа "Свобода".
Върхът неслучайно носи това име - след Освобождението оттук минава границата между новата българска държава и земите, останали под османско владичество. Поради тази причина много хора от селата на юг от този хребет решават да се изселят нагоре в по-високите части на Родопите, които са на българска територия. Така е основано и съседното село Манастир, където няколко рода от село Давидково се преселват в търсене на свободата.
Следва: част 7, Загражден.
