![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИзумителните Фотински водопади са пълноводни и красиви целогодишно. Село Фотиново и природата около него са идеално място, където да прекарате уикенда по всяко време на годината. Походът до водопадите е едно страхотно изживяване, съчетаващо движение, изкачване и спускане, на места леко екстремно, прекрасна природа и красиви забележителности. Препоръчва се за малки и големи!
Разклонът за село Фотиново е между Батак и Пещера. От разклона до селото има 12 километра добре асфалтиран път, но с много завои. Няма как да объркате пътя, защото на много места има насочващи табели. Пък и да не беше така, местните само като видят турист и веднага питат „Вие за водопада ли? Ей натам.“ и посочват. Толкова добри и приветливи непознати хора съм срещал само в Родопите!
Първоначално се върви около час по сравнително равен път. По него може да се мине и със сравнително проходим автомобил или колело. Пътеката е много живописна. Преминава се все по долината на река Куртлуджа (Фотинска река), която отначало плавно, а сетне все по-стръмно се спуска към бездните при дълбоката долина на Въча на изток.
Късният май е прекрасно време от годината, през което да се посетят водопадите - не само заради тяхното максимално пълноводие през този сезон, а и заради наситените багри на природата, която току-що се е разбудила за нов живот.
След малко повече от час спокойно ходене достигаме до мястото, където пътеката към водопадите се отклонява от основния горски път и стръмно се спуска надолу към дерето. Тук е необходимо малко повече усилие и внимание при спускането.
Табелите сочат накъде са водопадите и посоката няма как да се обърка. Всъщност маркираната в жълто пътека описва широк кръг, който обхожда целия наниз от водопади, като последователно преминава през няколко огледни тераси, докато се спуска все по-надолу, следвайки реката.
От една страна, Фотинските водопади са не много високи, но от друга, те са изключително пълноводни практически през цялата година. Те са една от големите природни забележителности в района. Височината на Фотинските водопади е приблизително около 16 метра, което ги поставя сред сравнително по-малките на територията на страната. Те компенсират по-малките си размери с ефект, като образуват не много голяма каскада, падайки на няколко отделни части.
Струята, макар че образува стъпала, е толкова мощна през по-голямата част от годината, че сякаш буквално полита от скалите и пори въздуха, за да падне в подножието. Интересното в случая е, че всъщност водата дори отива напред, под влияние на силата на струята и инерцията, която получава, като че до сега е била запушена с тапа и няма търпение да се отприщи.
Фотинските водопади са пълноводни по всяко време от годината. По тази причина не е необходимо да се съобразяваме със сезона, ако искаме да ги видим в най-красивата им светлина. Така например, повечето български водопади са най-пълноводни в края на пролетта, когато в планините времето все още е малко хладно. В случая с Фотинските водопади обаче този проблем не съществува, защото можете да ги посетите и в разгара на лятото през юли, когато те все така продължават да впечатляват туристите с буйните си води.
В същото време, през юли тук температурите са около 25 – 26 градуса, което прави мястото изключително приятно за почивка и разходка. Това е начин да се спасите от летните горещини, да намерите приятна сянка и прохлада насред гъстата гора и да извлечете най-доброто от посещението си в района.
Не може да се каже, че Фотинските водопади крият някакви особени рискове. Дори и като отчетем това, че до тях се стига през горска пътека, по която трябва да се върви поне един час, все пак маршрутът не е толкова сложен и може да се обходи на практика по всяко време от годината.
Пълното обхождане на водопадите, заедно с всички снимки и наслаждаване на прохладата край пенливите води, отнема не повече от час-два. Полянките с мостчетата при самото речно корито несъмнено са притегателно място за пътешественика и могат да послужат за по-дълъг, дори целодневен престой.
Късният следобед се спуска над Фотиново. Време е да си кажем отново довиждане с Родопите, но то няма да е задълго.
Следва: част 5, с.Манастир.
Разклонът за село Фотиново е между Батак и Пещера. От разклона до селото има 12 километра добре асфалтиран път, но с много завои. Няма как да объркате пътя, защото на много места има насочващи табели. Пък и да не беше така, местните само като видят турист и веднага питат „Вие за водопада ли? Ей натам.“ и посочват. Толкова добри и приветливи непознати хора съм срещал само в Родопите!
Първоначално се върви около час по сравнително равен път. По него може да се мине и със сравнително проходим автомобил или колело. Пътеката е много живописна. Преминава се все по долината на река Куртлуджа (Фотинска река), която отначало плавно, а сетне все по-стръмно се спуска към бездните при дълбоката долина на Въча на изток.
Късният май е прекрасно време от годината, през което да се посетят водопадите - не само заради тяхното максимално пълноводие през този сезон, а и заради наситените багри на природата, която току-що се е разбудила за нов живот.
След малко повече от час спокойно ходене достигаме до мястото, където пътеката към водопадите се отклонява от основния горски път и стръмно се спуска надолу към дерето. Тук е необходимо малко повече усилие и внимание при спускането.
Табелите сочат накъде са водопадите и посоката няма как да се обърка. Всъщност маркираната в жълто пътека описва широк кръг, който обхожда целия наниз от водопади, като последователно преминава през няколко огледни тераси, докато се спуска все по-надолу, следвайки реката.
От една страна, Фотинските водопади са не много високи, но от друга, те са изключително пълноводни практически през цялата година. Те са една от големите природни забележителности в района. Височината на Фотинските водопади е приблизително около 16 метра, което ги поставя сред сравнително по-малките на територията на страната. Те компенсират по-малките си размери с ефект, като образуват не много голяма каскада, падайки на няколко отделни части.
Струята, макар че образува стъпала, е толкова мощна през по-голямата част от годината, че сякаш буквално полита от скалите и пори въздуха, за да падне в подножието. Интересното в случая е, че всъщност водата дори отива напред, под влияние на силата на струята и инерцията, която получава, като че до сега е била запушена с тапа и няма търпение да се отприщи.
Фотинските водопади са пълноводни по всяко време от годината. По тази причина не е необходимо да се съобразяваме със сезона, ако искаме да ги видим в най-красивата им светлина. Така например, повечето български водопади са най-пълноводни в края на пролетта, когато в планините времето все още е малко хладно. В случая с Фотинските водопади обаче този проблем не съществува, защото можете да ги посетите и в разгара на лятото през юли, когато те все така продължават да впечатляват туристите с буйните си води.
В същото време, през юли тук температурите са около 25 – 26 градуса, което прави мястото изключително приятно за почивка и разходка. Това е начин да се спасите от летните горещини, да намерите приятна сянка и прохлада насред гъстата гора и да извлечете най-доброто от посещението си в района.
Не може да се каже, че Фотинските водопади крият някакви особени рискове. Дори и като отчетем това, че до тях се стига през горска пътека, по която трябва да се върви поне един час, все пак маршрутът не е толкова сложен и може да се обходи на практика по всяко време от годината.
Пълното обхождане на водопадите, заедно с всички снимки и наслаждаване на прохладата край пенливите води, отнема не повече от час-два. Полянките с мостчетата при самото речно корито несъмнено са притегателно място за пътешественика и могат да послужат за по-дълъг, дори целодневен престой.
Късният следобед се спуска над Фотиново. Време е да си кажем отново довиждане с Родопите, но то няма да е задълго.
Следва: част 5, с.Манастир.
