![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКакво по-хубаво от една горска разходка из пазвата на Родопа планина и то не къде да е, а сред самия Каньон на водопадите? Той се намира над град Смолян, сякаш излязъл от декора на някоя вълшебна приказка. Тук сред горите на криволичещите пътеки ви очакват над 40 водопада, които огласят планината с песните си.
Маршрутът:
На няколко километра от Смолян след отбивка по пътя към село Мугла асфалтовият път започва да става все по-разбит, после - черен, а накрая преминава в горски пътеки. Тъкмо оттук нашата весела тайфа ще започне днешната обиколка. Предстои доста катерене, което обаче скоро ще се убедим, че напълно си струва.
Малко след стария римски мост табела ни посреща в резерват Сосковче, друга ни информира за мечките в района, а трета ни посочва накъде да потеглим в търсене на водопадите на река Герзовица. За информация: мечки не видяхме. И по-добре.
Каньонът на водопадите е приютил вековна смърчова гора, удивителна растителност, сред които вписаните в Червената книга родопски жълт крем (цъфти през август) и силивряк, а също богат животински свят - освен споменатата и за щастие несрещната от нас мечка, тук сред гъстите гори се спотайват още елени, сърни, диви кози и разбира се - прекрасните, диви водопади, всеки от които сякаш си има свой собствен характер.
В началото на пътеката водопадите все още са по-малки и по-скоро приличат на водоскоци, но колкото по-навътре в гората навлизаме, толкова по-внушителни и гръмогласни стават те.
Пътеката върви срещу течението на Еленска река. Маршрутът е добре маркиран и въпреки сравнително голямата денивелация не е особено труден, но честото спиране, за да се любувате на гледките, значително ще удължи прехода. Необходимо е да се отделят поне 5-6 часа за спокойното преминаване през цялата дължина на пътеката, заедно с почивките и разбира се - многобройните снимки.
В каньона има десетки малки и големи водопади. По-големите от тях си имат изразителни имена. От началото на пътеката до първия наистина значителен и много впечатляващ водопад Каскадите се стига за около 40 мин. Няма начин да го сбъркате. От там започва същинската интересна част от екопътеката.
От моста пътеката продължава леко надясно и нагоре. В зависимост от метеорологичните условия в района, предшестващи вашата разходка, може да се натъкнете на доста паднали дървета в реката. Все пак самата пътека се разчиства редовно и мостовете и стълбите се поддържат в добро състояние.
От последния и най-висок водопад от поредицата Каскадите до водопада Орфей се стига за около 15 мин. Преди това преминаваме през безкрайна поредица от дървени стълби и интересни мостчета, а също и беседка с няколко маси и пейки.
Водопадът Орфей определено е кулминацията на екопътеката. Той е висок 68 метра и през пролетта е толкова мощен, че дори да стоите на 50 метра от него, пак ще усещате пръските му. Мостът пред него става мокър и когато минавате по него, „къпането“ ви е гарантирано. Водопадът се нарича Орфей, защото спускайки се по скалата, водните струи наподобяват арфа. А тъй като Родопите са планината на Орфей, „арфата“ разбира се също е негова.
След това пътеката ще ви отведе над водопада Орфей, откъдето се откриват невероятни гледки накъдето и да погледнете. От моста над Орфей се вижда и водопадът Сърцето. Той се нарича така заради „дупката“ с форма на сърце, която дълбае.
Много скоро след Казаните ще видите и Ропката. Над него минава един дървен мост, а под моста се виждат и останките от неговия предшественик. При този водопад пътеката се разделя. Направо се продължава към хижа Перелик. Ако тръгнете по моста над Ропката, ще минете над Каньона на водопадите и пътеката ще ви върне близо до началото – първия дървен мост. Ще видите спиращи дъха гледки, а също и още няколко водопада, до които няма маркирана пътека. Те могат да се видят най-ясно от терасите за наблюдение.
Важно е да знаете, че терасите са слабо обезопасени. Изградените парапети са доста паянтови и слаби, затова не трябва да се облягате на тях. Ако сте с деца, трябва да сте много предпазливи и задължително да ги придържате за ръка. От първата тераса пред вас ще се открие целият каньон. Няма снимка или думи, които да опишат чувството и емоцията, която човек изпитва на това място. Ако се загледате по-внимателно, на десния склон ще видите и другите две тераси за наблюдение, към които сме се запътили.
Малко преди Безименната тераса, на едно дърво са указателните табели за терасите Евридика и Стражите. Следвайте синята маркировка. Пътеката е идеално маркирана и няма къде да се загубите. Евридика е може би терасата с най-страхотна гледка, защото е „най-близо“ до водопадите Орфей и Сърцето. От нея ясно се вижда и „скритият“ водопад, до който маркирана пътека няма.
Терасата Стражите носи това име заради изправените и подредени една до друга скали. Те наистина наподобяват стражи.
След терасата на Стражите пътеката се спуска стръмно надолу. Минава се през един разрушен мост. Скоро след него пътеката ще ви върне много близо до началото на екопътеката – до първия дървен мост.
Каньонът на водопадите е страхотна идея за прекарване на един приятен ден по мостчета, дървени стълби, водопади във всякакви размери и дишане на кристален въздух в прохладните гори на Родопите.
Следва: част 2, Невестата.
Маршрутът:
На няколко километра от Смолян след отбивка по пътя към село Мугла асфалтовият път започва да става все по-разбит, после - черен, а накрая преминава в горски пътеки. Тъкмо оттук нашата весела тайфа ще започне днешната обиколка. Предстои доста катерене, което обаче скоро ще се убедим, че напълно си струва.
Малко след стария римски мост табела ни посреща в резерват Сосковче, друга ни информира за мечките в района, а трета ни посочва накъде да потеглим в търсене на водопадите на река Герзовица. За информация: мечки не видяхме. И по-добре.
Каньонът на водопадите е приютил вековна смърчова гора, удивителна растителност, сред които вписаните в Червената книга родопски жълт крем (цъфти през август) и силивряк, а също богат животински свят - освен споменатата и за щастие несрещната от нас мечка, тук сред гъстите гори се спотайват още елени, сърни, диви кози и разбира се - прекрасните, диви водопади, всеки от които сякаш си има свой собствен характер.
В началото на пътеката водопадите все още са по-малки и по-скоро приличат на водоскоци, но колкото по-навътре в гората навлизаме, толкова по-внушителни и гръмогласни стават те.
Пътеката върви срещу течението на Еленска река. Маршрутът е добре маркиран и въпреки сравнително голямата денивелация не е особено труден, но честото спиране, за да се любувате на гледките, значително ще удължи прехода. Необходимо е да се отделят поне 5-6 часа за спокойното преминаване през цялата дължина на пътеката, заедно с почивките и разбира се - многобройните снимки.
В каньона има десетки малки и големи водопади. По-големите от тях си имат изразителни имена. От началото на пътеката до първия наистина значителен и много впечатляващ водопад Каскадите се стига за около 40 мин. Няма начин да го сбъркате. От там започва същинската интересна част от екопътеката.
От моста пътеката продължава леко надясно и нагоре. В зависимост от метеорологичните условия в района, предшестващи вашата разходка, може да се натъкнете на доста паднали дървета в реката. Все пак самата пътека се разчиства редовно и мостовете и стълбите се поддържат в добро състояние.
От последния и най-висок водопад от поредицата Каскадите до водопада Орфей се стига за около 15 мин. Преди това преминаваме през безкрайна поредица от дървени стълби и интересни мостчета, а също и беседка с няколко маси и пейки.
Водопадът Орфей определено е кулминацията на екопътеката. Той е висок 68 метра и през пролетта е толкова мощен, че дори да стоите на 50 метра от него, пак ще усещате пръските му. Мостът пред него става мокър и когато минавате по него, „къпането“ ви е гарантирано. Водопадът се нарича Орфей, защото спускайки се по скалата, водните струи наподобяват арфа. А тъй като Родопите са планината на Орфей, „арфата“ разбира се също е негова.
След това пътеката ще ви отведе над водопада Орфей, откъдето се откриват невероятни гледки накъдето и да погледнете. От моста над Орфей се вижда и водопадът Сърцето. Той се нарича така заради „дупката“ с форма на сърце, която дълбае.
Много скоро след Казаните ще видите и Ропката. Над него минава един дървен мост, а под моста се виждат и останките от неговия предшественик. При този водопад пътеката се разделя. Направо се продължава към хижа Перелик. Ако тръгнете по моста над Ропката, ще минете над Каньона на водопадите и пътеката ще ви върне близо до началото – първия дървен мост. Ще видите спиращи дъха гледки, а също и още няколко водопада, до които няма маркирана пътека. Те могат да се видят най-ясно от терасите за наблюдение.
Важно е да знаете, че терасите са слабо обезопасени. Изградените парапети са доста паянтови и слаби, затова не трябва да се облягате на тях. Ако сте с деца, трябва да сте много предпазливи и задължително да ги придържате за ръка. От първата тераса пред вас ще се открие целият каньон. Няма снимка или думи, които да опишат чувството и емоцията, която човек изпитва на това място. Ако се загледате по-внимателно, на десния склон ще видите и другите две тераси за наблюдение, към които сме се запътили.
Малко преди Безименната тераса, на едно дърво са указателните табели за терасите Евридика и Стражите. Следвайте синята маркировка. Пътеката е идеално маркирана и няма къде да се загубите. Евридика е може би терасата с най-страхотна гледка, защото е „най-близо“ до водопадите Орфей и Сърцето. От нея ясно се вижда и „скритият“ водопад, до който маркирана пътека няма.
Терасата Стражите носи това име заради изправените и подредени една до друга скали. Те наистина наподобяват стражи.
След терасата на Стражите пътеката се спуска стръмно надолу. Минава се през един разрушен мост. Скоро след него пътеката ще ви върне много близо до началото на екопътеката – до първия дървен мост.
Каньонът на водопадите е страхотна идея за прекарване на един приятен ден по мостчета, дървени стълби, водопади във всякакви размери и дишане на кристален въздух в прохладните гори на Родопите.
Следва: част 2, Невестата.
