![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКратка следобедна разходка край пазарджишкото село Церово, колкото да си избистрим главите след няколко кубика прехвърлено лозе и две-три счупени мотики. Сгушеното сред източните гънки на Ихтиманска Средна гора село изненадва с няколко добре укрити малки природни тайни.
Всъщност през XVII и XVIII в. селището е било разположено на 4–5 км в югоизточна посока от днешното Церово – т.е. в сегашното землище на село Славовица. Днешното село Церово се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора. На север граничи с река Тополница, на запад с Любнишкото дере и връх Бенковски. На юг граничи със землището на Славовица и автомагистрала „Тракия“. На изток пък е микроязовир „Слатина“.
Тъкмо в Любнишкото дере откриваме два поредни изкуствени скока, които в този пролетен ден са доволно пълноводни и наистина доста фотогенични. Прохладата, която струи изпод водните им пръски, е добре дошла през този напечен от слънцето следобед.
Празникът на Церово се празнува през лятото, на 15 август. Интересното обаче е през зимата - тук всяка година през февруари се провеждат кукерски игри (т.нар. Дервишов ден). Освен това, от няколко години насам през Церово минава една от отсечките на ежегодните ралита „България“ и „Траянови врата“. Изобщо, макар и да остава встрани от основните туристически зони, от които Пазарджишка област несъмнено изобилства, Церово със сигурност има какво да предложи.
Край на пътеписа.
Всъщност през XVII и XVIII в. селището е било разположено на 4–5 км в югоизточна посока от днешното Церово – т.е. в сегашното землище на село Славовица. Днешното село Церово се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора. На север граничи с река Тополница, на запад с Любнишкото дере и връх Бенковски. На юг граничи със землището на Славовица и автомагистрала „Тракия“. На изток пък е микроязовир „Слатина“.
Тъкмо в Любнишкото дере откриваме два поредни изкуствени скока, които в този пролетен ден са доволно пълноводни и наистина доста фотогенични. Прохладата, която струи изпод водните им пръски, е добре дошла през този напечен от слънцето следобед.
Празникът на Церово се празнува през лятото, на 15 август. Интересното обаче е през зимата - тук всяка година през февруари се провеждат кукерски игри (т.нар. Дервишов ден). Освен това, от няколко години насам през Церово минава една от отсечките на ежегодните ралита „България“ и „Траянови врата“. Изобщо, макар и да остава встрани от основните туристически зони, от които Пазарджишка област несъмнено изобилства, Церово със сигурност има какво да предложи.
Край на пътеписа.
