![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Пролетното пътешествие из буковските чукари продължава със спускане по билото на предния рид от Източните Родопи. Пътеката на слизане от Кузгун кая е стръмна, а маркировката - оскъдна, но това няма как да ни уплаши, тъй като знаем, че там долу под канарите ни очаква още едно чудо - Лъвът при Иванов камък!
Преди да се насладим на поредната скътана между шубраците чудесия обаче ще се наложи здравичката да се потрудим, докато си провираме път сред обраслите с шума и трънаци пътеки. Тук се предполага да напуснем основния горски път със синята маркировка, който се спуска обратно към село Буково, и да цепим направо през гората по стръмния склон. Добре, че разполагаме с надеждна навигация! Направо се чудя как едно време хората са се оправяли без модерни технологии...

Подминаваме Правите камъни и продължаваме слизането. На места се натъкваме на следи от активната дейност на местните ловни дружинки. Изглежда добре се грижат за поддържането на популациите на дивеча.

Откъм тази част на билото се откриват още няколко много широки гледки на изток - на места дори се вижда синевата на язовир Тракиец.

Поглед на юг набързо ни припомня за едно по-ранно странстване пак из същия район, когато ей там, на отсрещния баир, открихме изоставената махала Душка.
Скалните ниши, разбира се, ни съпътстват почти на всеки километър. Тези се намират в южното подножие на връх със звучното име Пръдла и са доста добре запазени и с изразена трапецовидна форма.

Ново бързо излизане на ръба на пропастта ни позволява да се ориентираме докъде сме стигнали спрямо дълбоките речни долини, разсичащи отвред този хребет.

Най-сетне, ето я и крайната цел! Скалната площадка с двата сякаш поставени от някого камъка и една интересна скала по пътя преминава в широка поляна, където най-голямата и гладка скала е използвана за изсичането на уникален барелеф на лъв. Тази скала е и крайната точка по днешния маршрут.
Лъвът е направен по случай 1300-годишнината на България през 1980 г. от петима ученици и двама патриоти от село Буково. Те са съчинили и това впечатляващо стихотворение по случая, което и до ден днешен може да се прочете по табелите наоколо и ознаменува онова паметно събитие.

Този паметник, построен от местни ентусиасти, с годините се превръща в ценен ресурс за местното население. С много малко усилия пътеката до него може да се превърне в любима дестинация, а хората от Буково правят всичко възможно да я направят още по-известна.

Пътеката до паметника днес се поддържа най-вече благодарение на ентусиазма на Паун Ташев и с помощта на местните туристи. По основния маршрут към селото, който ние избираме за втората, заключителна част от днешното странстване, могат да се срещнат още куп изненади, като например тази великанска чаена чаша.

При брода долу при преминаването на реката пък е оформен хубав бивак, който е идеален за пикник и разпускане сред хладината на дебелите букови сенки. През ранните пролетни седмици реката е леко придошла и вдига доста повече шум от обичайното, но прекосяването й все пак се оказва сравнително леко.



Поради ограниченото време решаваме да оставим последните две забележителности в околността за едно по-нататъшно посещение - тракийските скални ниши при Люляков камък и тези под източния склон на връх Кара кая ще се наложи да почакат до следващото ни завръщане към Източните Родопи, което несъмнено няма да закъснее.

Преминаваме и през Чулфанската река, като внимаваме да не цамбурнем в ледените й води, след което се насочваме обратно към горната махала на Буково. Оставяме старото гробище вляво и най-сетне затваряме кръга, като излизаме горе на баира точно при параклиса Св. Георги и "тамплиерските" кръстове. Хубаво е, че сме си оставили няколко парченца от този вкусен район и за едно по-нататъшно отбиване насам - това още дълго ще дразни любопитството ни и ще ни кара да не спираме да кроим следващите си планове за опознаване на магическите Източни Родопи.



Край на пътеписа.
Преди да се насладим на поредната скътана между шубраците чудесия обаче ще се наложи здравичката да се потрудим, докато си провираме път сред обраслите с шума и трънаци пътеки. Тук се предполага да напуснем основния горски път със синята маркировка, който се спуска обратно към село Буково, и да цепим направо през гората по стръмния склон. Добре, че разполагаме с надеждна навигация! Направо се чудя как едно време хората са се оправяли без модерни технологии...


Подминаваме Правите камъни и продължаваме слизането. На места се натъкваме на следи от активната дейност на местните ловни дружинки. Изглежда добре се грижат за поддържането на популациите на дивеча.


Откъм тази част на билото се откриват още няколко много широки гледки на изток - на места дори се вижда синевата на язовир Тракиец.


Поглед на юг набързо ни припомня за едно по-ранно странстване пак из същия район, когато ей там, на отсрещния баир, открихме изоставената махала Душка.

Скалните ниши, разбира се, ни съпътстват почти на всеки километър. Тези се намират в южното подножие на връх със звучното име Пръдла и са доста добре запазени и с изразена трапецовидна форма.


Ново бързо излизане на ръба на пропастта ни позволява да се ориентираме докъде сме стигнали спрямо дълбоките речни долини, разсичащи отвред този хребет.



Най-сетне, ето я и крайната цел! Скалната площадка с двата сякаш поставени от някого камъка и една интересна скала по пътя преминава в широка поляна, където най-голямата и гладка скала е използвана за изсичането на уникален барелеф на лъв. Тази скала е и крайната точка по днешния маршрут.

Лъвът е направен по случай 1300-годишнината на България през 1980 г. от петима ученици и двама патриоти от село Буково. Те са съчинили и това впечатляващо стихотворение по случая, което и до ден днешен може да се прочете по табелите наоколо и ознаменува онова паметно събитие.



Този паметник, построен от местни ентусиасти, с годините се превръща в ценен ресурс за местното население. С много малко усилия пътеката до него може да се превърне в любима дестинация, а хората от Буково правят всичко възможно да я направят още по-известна.


Пътеката до паметника днес се поддържа най-вече благодарение на ентусиазма на Паун Ташев и с помощта на местните туристи. По основния маршрут към селото, който ние избираме за втората, заключителна част от днешното странстване, могат да се срещнат още куп изненади, като например тази великанска чаена чаша.


При брода долу при преминаването на реката пък е оформен хубав бивак, който е идеален за пикник и разпускане сред хладината на дебелите букови сенки. През ранните пролетни седмици реката е леко придошла и вдига доста повече шум от обичайното, но прекосяването й все пак се оказва сравнително леко.






Поради ограниченото време решаваме да оставим последните две забележителности в околността за едно по-нататъшно посещение - тракийските скални ниши при Люляков камък и тези под източния склон на връх Кара кая ще се наложи да почакат до следващото ни завръщане към Източните Родопи, което несъмнено няма да закъснее.



Преминаваме и през Чулфанската река, като внимаваме да не цамбурнем в ледените й води, след което се насочваме обратно към горната махала на Буково. Оставяме старото гробище вляво и най-сетне затваряме кръга, като излизаме горе на баира точно при параклиса Св. Георги и "тамплиерските" кръстове. Хубаво е, че сме си оставили няколко парченца от този вкусен район и за едно по-нататъшно отбиване насам - това още дълго ще дразни любопитството ни и ще ни кара да не спираме да кроим следващите си планове за опознаване на магическите Източни Родопи.






Край на пътеписа.