![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Буковският светилищен комплекс се намира в подножието на първите ридове на Източните Родопи. Той се състои от няколко скални масива, които имат издълбани трапецовидни ниши при високите им отвесни лица, вкопавания във формата на басейнчета, а близо до тях има разположени интересни крепостни съоръжения и селища от Бронзовата и Желязната епоха. Достъпът дотам обаче никак не е лесен и си изисква няколкочасово сериозно ходене.
Един доста дългичък маршрут:

Тръгваме от село Буково, сгушено между гънките на предпланините и накацало в сянката на изразителния хребет Драгойна, който няма начин да бъде пропуснат, тъй като се откроява отдалече сред Горнотракийската низина.

Движим се все в южна посока, като пътят минава през параклиса Свети Георги, покрай старото буковско гробище, където някои от кръстовете приличат на тамплиерски и изглежда са от късното Средновековие.


Скоро стигаме до Чулфанската река и след дълго чудене откъде да я пресечем, избираме едно паднало връз нея дърво за мост. След това кратко приключение пътеката тръгва по планински коларски път, който плътно следва речното корито.


До крайната цел всъщност има два маршрута, като в случая сме избрали да направим кръг и на отиване да се изкачим по западния маршрут. След около час равномерно изкачване достигаме до местността Мандрата, където старата туристическа хижа е изгоряла преди десетина години. На нейно място е построена сравнително нова постройка, която се ползва от местните ловни дружинки.



Пътят продължава нагоре до скалата Жълтата пещера, където има ниши, пещера, тръгваща надолу под скалата, и още една интригуваща пещера-утроба, добре оформена в ниша на 4 метра височина в скалата. Отгоре, над скалата, има древно светилище с култови ямки и според Божидар Чапъров – слънчев часовник.


Оттук до Кузгун кая, разположен на върха на билото (връх Караулката), остават само още няколкостотин метра. От върха се открива страхотна панорама към първите ридове на Източните Родопи.


Трапецовидните ниши, наричани още Кара кая, гледат на запад. На места скалата е черна (кара) от железни жили. Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши, са регистрирани следи от изпълнявани ритуали, посветени на култовете към слънцето и скалата.


Целият светилищен комплекс е регистриран по време на теренни обхождания между 2004 и 2009 г., свързани с археологическото проучване на тракийската крепост на връх Голяма Драгойна. Той включва няколко основни скални масива с издълбани при високите им отвесни лица трапецовидни ниши, вкопавания под формата на басейнчета и разположени в непосредствена близост до тях селища и крепостни съоръжения, датиращи от късната Бронзова и ранната Желязна епохи.

Според археолога Божидар Чапъров, едно от т.нар. „слънчеви съоръжения“ край Буково представлява календар, който изследователят интерпретира като част от храм на Слънцето. При изгревите сянката падала на определени дати в специално изсечените в камъка кръгли вдлъбнатини. При всяко едно измерване сянката падала на различно място, защото слънцето изгрявало под различен ъгъл. В една от вдлъбнатините е открито и каменно яйце, за което се предполага, че е премествано през различните сезони в древността, за да служи като един вид белязка.


Хвърляме последен поглед на изток по протежение на дълбоката речна долина на Узун дере - един вече доста познат район, към който се завръщаме за кой ли път. Предстои спускане обратно към Буково по алтернативния, източен маршрут, където ни чакат още куп изненади.

Следва: част 2, Лъвът при Иванов камък.
Един доста дългичък маршрут:

Тръгваме от село Буково, сгушено между гънките на предпланините и накацало в сянката на изразителния хребет Драгойна, който няма начин да бъде пропуснат, тъй като се откроява отдалече сред Горнотракийската низина.


Движим се все в южна посока, като пътят минава през параклиса Свети Георги, покрай старото буковско гробище, където някои от кръстовете приличат на тамплиерски и изглежда са от късното Средновековие.




Скоро стигаме до Чулфанската река и след дълго чудене откъде да я пресечем, избираме едно паднало връз нея дърво за мост. След това кратко приключение пътеката тръгва по планински коларски път, който плътно следва речното корито.




До крайната цел всъщност има два маршрута, като в случая сме избрали да направим кръг и на отиване да се изкачим по западния маршрут. След около час равномерно изкачване достигаме до местността Мандрата, където старата туристическа хижа е изгоряла преди десетина години. На нейно място е построена сравнително нова постройка, която се ползва от местните ловни дружинки.






Пътят продължава нагоре до скалата Жълтата пещера, където има ниши, пещера, тръгваща надолу под скалата, и още една интригуваща пещера-утроба, добре оформена в ниша на 4 метра височина в скалата. Отгоре, над скалата, има древно светилище с култови ямки и според Божидар Чапъров – слънчев часовник.




Оттук до Кузгун кая, разположен на върха на билото (връх Караулката), остават само още няколкостотин метра. От върха се открива страхотна панорама към първите ридове на Източните Родопи.




Трапецовидните ниши, наричани още Кара кая, гледат на запад. На места скалата е черна (кара) от железни жили. Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши, са регистрирани следи от изпълнявани ритуали, посветени на култовете към слънцето и скалата.




Целият светилищен комплекс е регистриран по време на теренни обхождания между 2004 и 2009 г., свързани с археологическото проучване на тракийската крепост на връх Голяма Драгойна. Той включва няколко основни скални масива с издълбани при високите им отвесни лица трапецовидни ниши, вкопавания под формата на басейнчета и разположени в непосредствена близост до тях селища и крепостни съоръжения, датиращи от късната Бронзова и ранната Желязна епохи.


Според археолога Божидар Чапъров, едно от т.нар. „слънчеви съоръжения“ край Буково представлява календар, който изследователят интерпретира като част от храм на Слънцето. При изгревите сянката падала на определени дати в специално изсечените в камъка кръгли вдлъбнатини. При всяко едно измерване сянката падала на различно място, защото слънцето изгрявало под различен ъгъл. В една от вдлъбнатините е открито и каменно яйце, за което се предполага, че е премествано през различните сезони в древността, за да служи като един вид белязка.




Хвърляме последен поглед на изток по протежение на дълбоката речна долина на Узун дере - един вече доста познат район, към който се завръщаме за кой ли път. Предстои спускане обратно към Буково по алтернативния, източен маршрут, където ни чакат още куп изненади.

Следва: част 2, Лъвът при Иванов камък.