![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМнозина от нас мечтаят да видят с очите си археологически находки от древни цивилизации по света, ала знаете ли, че такива има на неподозирани места - включително и в България! Ако сте искали да посетите Стоунхендж в Англия, струва си да припомним, че подобни кромлехи има и в нашата страна, съвсем близо до нас. Един от тях е Турската куля по пътя за Три могили в Родопите.
За да стигнем до втория скален масив в района на село Врата (след Ин кая) е необходимо да продължим още няколко километра по пътя за Три могили. Вдясно от пътя виждаме черен път и стара бариера. Там оставяме автомобила и поемаме към Турската куля пеша.
Подминаваме няколко живописни полянки, от които се открива широка гледка към околните дълбоки долини, и се отбиваме при голямата беседка с каменната чешма, за да се освежим.
В началото на маршрута се намира стара ловна хижа. Мястото е част от резервата „Кормисош“, така че имайте предвид, че в района може да срещнете ловци, както и диви кози, прасета, та дори и мечка!
Ловното чакало е един от забележителните обекти по тази пътека. Тук има всякакви удобства за прекарване на една нощ на бдение и очакване на дивеча.
С изкачване все по-нагоре към билото на рида, небето се отваря все по-широко и красотата на Родопите се разкрива в пълния си разкош.
Скално-култовият комплекс Къз кая (Момин камък) и скалната кулминация Стражите са част от дълъг вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил. Според българския археолог доц. Иван Христов се касае по-скоро за разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.
Комплексът може условно да се раздели на два дяла. Северен дял, който включва масивна скала, в която се наблюдават издълбани в камъка жертвени ями, както и своеобразен фалосовиден менхир - и южен дял, където е оформен естествен проход между скалните масиви (наричан от местното население „Стражите“) – тук при скалните форми се наблюдават антропоморфни изображения и множество жертвени ями и издълбавания.
Светилището при Турската Куля е разположено по трасето на вододелния хребет, започващ от Тополовския проход. В югозападното подножие на върха е построено кръгло каменно съоръжение с диаметър 15 м, изградено от масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Височината на камъните достига 0.80 м над повърхността.
Каменният кръг е най-добре запазен от запад, където е документирана дъга с повече от 10 блока. В центъра на съоръжението са открити керамични фрагменти от – І хил. пр. Хр. Твърде вероятно е дъгата от камъни да е била прекъсната от югоизток.
Тук за удобство на посетителите са изградени няколко дървени пейки и масички, на които разбира се посядаме за малко, за да хапнем по един сандвич и да се полюбуваме на страхотните гледки.
Зимата като че ли наближава своя край дори по тези високопланински места, а новият живот напира да се събуди от дългия сън.
Към Турската куля води път, тъй като в района често минават джипове. Разходката ще ви отнеме около половин час и ще може да се насладите на страхотни гледки, като на една от панорамите се разкрива и Белинташ от южната му страна.
Кромлехът в местността Турската куля е най-западно разположеното древно култово мегалитно съоръжение от подобен тип в Западните Родопи.
Този обект, макар и регистриран при теренни обходи и непроучен посредством археологически разкопки, намира своите паралели с култови паметници в близко разположената Източнородопска област. Най-близък по форма и разположение е кромлехът при с. Долни Главанак, област Хасково. Несъмнено мегалитният обект е свързан с близките светилища - Белинташ, Ин кая, Хайдут кая, Къз кая (Момин камък) и Караджов камък.
Следва: част 9, Мостово
За да стигнем до втория скален масив в района на село Врата (след Ин кая) е необходимо да продължим още няколко километра по пътя за Три могили. Вдясно от пътя виждаме черен път и стара бариера. Там оставяме автомобила и поемаме към Турската куля пеша.
Подминаваме няколко живописни полянки, от които се открива широка гледка към околните дълбоки долини, и се отбиваме при голямата беседка с каменната чешма, за да се освежим.
В началото на маршрута се намира стара ловна хижа. Мястото е част от резервата „Кормисош“, така че имайте предвид, че в района може да срещнете ловци, както и диви кози, прасета, та дори и мечка!
Ловното чакало е един от забележителните обекти по тази пътека. Тук има всякакви удобства за прекарване на една нощ на бдение и очакване на дивеча.
С изкачване все по-нагоре към билото на рида, небето се отваря все по-широко и красотата на Родопите се разкрива в пълния си разкош.
Скално-култовият комплекс Къз кая (Момин камък) и скалната кулминация Стражите са част от дълъг вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил. Според българския археолог доц. Иван Христов се касае по-скоро за разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.
Комплексът може условно да се раздели на два дяла. Северен дял, който включва масивна скала, в която се наблюдават издълбани в камъка жертвени ями, както и своеобразен фалосовиден менхир - и южен дял, където е оформен естествен проход между скалните масиви (наричан от местното население „Стражите“) – тук при скалните форми се наблюдават антропоморфни изображения и множество жертвени ями и издълбавания.
Светилището при Турската Куля е разположено по трасето на вододелния хребет, започващ от Тополовския проход. В югозападното подножие на върха е построено кръгло каменно съоръжение с диаметър 15 м, изградено от масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Височината на камъните достига 0.80 м над повърхността.
Каменният кръг е най-добре запазен от запад, където е документирана дъга с повече от 10 блока. В центъра на съоръжението са открити керамични фрагменти от – І хил. пр. Хр. Твърде вероятно е дъгата от камъни да е била прекъсната от югоизток.
Тук за удобство на посетителите са изградени няколко дървени пейки и масички, на които разбира се посядаме за малко, за да хапнем по един сандвич и да се полюбуваме на страхотните гледки.
Зимата като че ли наближава своя край дори по тези високопланински места, а новият живот напира да се събуди от дългия сън.
Към Турската куля води път, тъй като в района често минават джипове. Разходката ще ви отнеме около половин час и ще може да се насладите на страхотни гледки, като на една от панорамите се разкрива и Белинташ от южната му страна.
Кромлехът в местността Турската куля е най-западно разположеното древно култово мегалитно съоръжение от подобен тип в Западните Родопи.
Този обект, макар и регистриран при теренни обходи и непроучен посредством археологически разкопки, намира своите паралели с култови паметници в близко разположената Източнородопска област. Най-близък по форма и разположение е кромлехът при с. Долни Главанак, област Хасково. Несъмнено мегалитният обект е свързан с близките светилища - Белинташ, Ин кая, Хайдут кая, Къз кая (Момин камък) и Караджов камък.
Следва: част 9, Мостово
