![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСветилищата Ин Кая и Турската куля често се скриват от погледа на туристите от сянката на Белинташ. Известният скален феномен привлича туристи от близо и далеч и се радва на огромна популярност, а двете светилища остават малко встрани от шума на тълпата. Пропити със също толкова хилядолетна история, впечатляващи със своя мистицизъм и леснодостъпни.
Маршрутът:
Мястото е само на 50 км от Пловдив, а маршрутът е Асеновград – пътят за Кърджали – село Врата и Белинташ. Може да избирате между два маршрута – единият е съвсем „обездвижен“. Вместо да завиете към Белинташ, поемате по пътя за село Три могили. Следва няколко километров асфалтиран път, а след това и малко черен. Оглеждайте се за табели и леко уширение на пътя, което ще видите отдясно. Там спирате и поемате по пътечка на ляво. Скалният феномен се вижда от пътя, но за да го видите в цялата му прелест е необходимо да се изкачите към него. Няма да ви отнеме много време.
Другият маршрут е като тръгнете към Белинташ и спрете на паркинга на гробищата. В противоположна посока за продължението към Белинташ ще видите табели към Ин Кая. От там следва и горска пътечка, която продължава не повече от час. Денивелация почти няма, маркировка има и пътеката е лесна за откриване. Има обаче участъци с малко повече растителност, но е трудно да се загубите. В крайна сметка пак ще излезете на главния път за село Три могили.
Ин Кая в превод от турски означава „синята скала“. Масивът е висок около 6 метра, а на върха на скалата се наблюдават четири скални ями с кръгла форма (диаметър около 0,30 m), служели вероятно за поставяне на дървена конструкция, която е затваряла голям естествен отвор в скалата. В района е открита тракийска керамика и се предполага, че мястото има култов характер. В местността на различни нива е откриваната фрагментирана тракийска керамика. Археологически разкопки на обекта не са провеждани, но цялостният вид на скалата подсказва култовия характер на мястото.
Приема се, че дългият вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил съвпада с маршрута, описан при очертаването на пътя на Александър Македонски по време на похода му срещу траките. Според доц. Христов се касае по-скоро за пътно разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.
Всички гореспоменати обекти попадат в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Беланташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината попада и регистрираното тракийско селище в м.Чотрова махала, няколко единично разположени надгробни могили и пещерата „Топчика“, разположена в долината на р.Сушица, за която Мечислав Домарадски допуска да е използвана и за култови нужди.
Светилищата в тази част на планината попадат в район, който бележи границата между две етнически територии. Едната територия обхваща Източните Родопи, а другата – по-високите части на планината, която в писмените извори се свързва с етнонима на племената Сатри и Беси.
Според доц. Христов на практика при светилищата от рида Дърбаш се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т.нар. „долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите – „възкачване“ по изсечени стъпала, какъвто е случаят при Караджов камък, Ин кая и Хайдут кая. Следват малки скални изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, запълнени с дарове.
Следва: част 8, Турската куля.
Маршрутът:
Мястото е само на 50 км от Пловдив, а маршрутът е Асеновград – пътят за Кърджали – село Врата и Белинташ. Може да избирате между два маршрута – единият е съвсем „обездвижен“. Вместо да завиете към Белинташ, поемате по пътя за село Три могили. Следва няколко километров асфалтиран път, а след това и малко черен. Оглеждайте се за табели и леко уширение на пътя, което ще видите отдясно. Там спирате и поемате по пътечка на ляво. Скалният феномен се вижда от пътя, но за да го видите в цялата му прелест е необходимо да се изкачите към него. Няма да ви отнеме много време.
Другият маршрут е като тръгнете към Белинташ и спрете на паркинга на гробищата. В противоположна посока за продължението към Белинташ ще видите табели към Ин Кая. От там следва и горска пътечка, която продължава не повече от час. Денивелация почти няма, маркировка има и пътеката е лесна за откриване. Има обаче участъци с малко повече растителност, но е трудно да се загубите. В крайна сметка пак ще излезете на главния път за село Три могили.
Ин Кая в превод от турски означава „синята скала“. Масивът е висок около 6 метра, а на върха на скалата се наблюдават четири скални ями с кръгла форма (диаметър около 0,30 m), служели вероятно за поставяне на дървена конструкция, която е затваряла голям естествен отвор в скалата. В района е открита тракийска керамика и се предполага, че мястото има култов характер. В местността на различни нива е откриваната фрагментирана тракийска керамика. Археологически разкопки на обекта не са провеждани, но цялостният вид на скалата подсказва култовия характер на мястото.
Приема се, че дългият вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил съвпада с маршрута, описан при очертаването на пътя на Александър Македонски по време на похода му срещу траките. Според доц. Христов се касае по-скоро за пътно разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.
Всички гореспоменати обекти попадат в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Беланташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината попада и регистрираното тракийско селище в м.Чотрова махала, няколко единично разположени надгробни могили и пещерата „Топчика“, разположена в долината на р.Сушица, за която Мечислав Домарадски допуска да е използвана и за култови нужди.
Светилищата в тази част на планината попадат в район, който бележи границата между две етнически територии. Едната територия обхваща Източните Родопи, а другата – по-високите части на планината, която в писмените извори се свързва с етнонима на племената Сатри и Беси.
Според доц. Христов на практика при светилищата от рида Дърбаш се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т.нар. „долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите – „възкачване“ по изсечени стъпала, какъвто е случаят при Караджов камък, Ин кая и Хайдут кая. Следват малки скални изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, запълнени с дарове.
Следва: част 8, Турската куля.
