asthfghl: (Asthfghl)
[personal profile] asthfghl
Солища е едно от най-красивите села в подножието на връх Перелик. Намира се на 4 км от село Широка лъка. Ако сте решили да почивате на чист въздух, тук е мястото. Накацало на припек на южен склон, селцето се слави с най-чистия въздух у нас - факт, удостоверен преди време от група учени. Високата надморска височина, вековните иглолистни гори и красивите околности правят Солища много привлекателна за отдих по всяко време на годината.

Къщите са разположени в долината на малката бистра река Солицка, приток на Широколъшка река и Въча. Има няколко версии за произхода на името на селото. Една от тях е, че когато са дошли първите жители и започнали да строят, са намерили останки от предишни тракийски селища (селища - солища). Друга версия е, че на мястото на днешното село (тъй като Солища е на южния склон на Солийски връх и тук най-бързо се стопява снегът) старите овчари са кърмили овцете със сол (солище - място, където  се сипва сол).

 
Важна част от историята на селото е построяването на църквата „Света Неделя“. Към края на XIX в. (в годините след Освобождението) обществениците и майсторите на село Солища замислили строеж на своя църква. Цялостната подготовка продължила няколко години. Създадена била специална комисия за целта, чиито членове били освен солийци, също така и жители на близките села, в които вече били построени църкви (с. Широка лъка, с. Стойките и с. Върбово). Комисията отговаряла предимно за набирането на средства и за прогреса на работата. През 1892 г. строежът на църквата бил завършен. Нарекли я Света Неделя, защото в този район на Родопите за патронни светци се избирали предимно такива, които се честват през летните месеци, защото на този празник се организират големи тържества и събори.


Неслучайно и централното площадче на селото се нарича Света Неделя.

 
На изток от селото се стелят тучни ливади и пасища, обградени от вековни масиви, които опират в заоблените била на вр. Карлък и вр. Перелик. Северната му част лежи в скута на ветрилообразния горски резерват „Черночето” - един от масивите в Средните Родопи, обрасъл с вековни дървета от черен бор. Солийски връх, като майка-закрилница, пази селото от студения северен вятър и силно влияе за умерения и топъл климат.



На юг селцето опира в красивия Карленски масив с Турлата и Шилестата чука – най-живописната част на Перелишкия дял на Средните Родопи, отново обградено от горски ливади и пасища.

 
Красиви и пълни с благодат са местата около Солища. Чисти и свещени места за поселища и скотовъдство. Малки планински пътеки стигат до овчарските колиби, мандри, до високопланинските пасища на Карлък, до извори и деренца, пълни със здравец и магарешки бодил, с вечно студена и бистра вода. Всичко това се съчетава с умерен климат – прохладно лято и мека зима, с много сняг и слънце, с чудни условия за ски спортове и планински туризъм. Растителността е изключително богата на иглолистни гори, билки, гъби, малини, черни и червени боровинки и цветя.

Обичаите и празниците в Солища са резултат на чисто родопски традиции. Основният празник е свързан с храмовия празник на селото „Св. Неделя”, който се празнува в началото на юли. Почитат се и светиите, на чиито имена са построени параклиси в това землище: „Възнесение Господно” (Спасов ден), „Св. Дух”, „Св. Св. Константин и Елена”, „Осиката”, „Св. Прокопий”, „Чурика” и „Св. Кирик и Юлита” (2000 м).
 
Параклисът "Възнесение Господне" е кацнал на върха на най-панорамната бърчина на изток от селото. Построен е през 2013 г. на Щуровската чука. На това място преди повече от 100 години е имало друг параклис със същото име.

 
 
През последната неделя на м. август на параклиса „Св. Кирик и Юлита” в местността „Чурика” се провежда местен събор, на който си дават среща родовете. На празниците винаги има курбани за здраве и веселието е съпроводено с гайди и хорá.

 
В периода 1896-1900 г. като учител в село Солища работи Екзарх Стефан I (със светско име Стоян Попгеоргиев Шоков). Тук е и вилата на първата жена летец в България - Мария Атанасова, за която село Солища е било мястото за връзка с космоса.
 
 
 

 
Кой не би искал да си отдели един уикенд, или поне един ден, за да се наслади на чистия и неподправен вкус на Родопите! Струва си да дойдем в този район на България не само заради страхотната храна, но и заради красивите гледки, чиастия въздух и гостоприемството на местните. И всичко това накуп предлага родопското село Солища, което е подходящо за посещения целогодишно.
 
 
 
Следва: част 6, Гела
Page generated 14 Jul 2025 07:43
Powered by Dreamwidth Studios