![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСнежните януарски приключения из родопските дебри продължиха с една на първо четене лека, но предвид дълбоките преспи - всъщност доволно натоварваща разходчица из Роженските баири и по-точно от ски център Картала до хижа Момчил юнак.
Маршрутът не изглежда сложен:
Започваме със спирка при пренаселения ски курорт Картала, или както още местните го наричат - Картола. Местността се намира над Момчиловци и явно е сред любимите места на начинаещите скиори от областта - в този ясен януарски ден пистите са буквално засипани с народ, а заснеженият път дотам гъмжи като мравешка пътечка. Навред се стеле миризма на кебапчета, детска глъч отеква из искрящите баири, а ски влекът тико поскърцва на фона на диско музика.
Бързаме да се отдалечим от този кошер и се насочваме по черния път на изток към Хайдушки поляни, който ще ни отведе до хижа Момчил юнак. В лятно време този преход не е нищо особено, но когато на всяка крачка затъваш до глезени, нещата изглеждат далеч по-обещаващо откъм физическо натоварване. По пътя се наслаждаваме на все по-впечатляващи гледки от разстланите като на тепсия долини и широки поляни - една типична гледка за Родопите.
След около час сме вече пред портите на хижа Момчил юнак, които при тези условия едва се различават сред преспите. Все пак няма начин да бъдат пропуснати, тъй като срещу хижата стърчи полупостроеният скелет на нов хотел. Самата хижа е разположена сред живописна и сигурен съм - през пролетта сочна зелена поляна в Преспанския рид на Родопите. Представлява комплекс от масивна двуетажна сграда с туристическа столова и четири бунгала, разположени в близост. До входа се забелязва и стара лавка в соц стил, което допринася за старовремския облик на мястото.
Това е едно от най-ключовите места в Западните Родопи. До хижата се стига от: - село Момчиловци (15 километра по асфалтов път) - хижа Преспа - 2:30 часа; - хижа Свобода - 4:00 часа; - хижа Студенец - 4:30 часа; - хижа Пашалийца - 6:00 часа.
Продължаваме още няколкостотин метра по-нататък по пътя за Хайдушки поляни, без да имаме намерение да ги достигаме - наясно сме, че денят няма да ни стигне за един по-сериозен преход при тези условия. Всъщност търсим малките езерца край хижата, които сме забелязали на картата. Само че под еднометровия снежен пласт е почти невъзможно те да бъдат различени. Затова пък се натъкваме на интересна беседка край пътя с характерните за такива планинарски средища табелки с мъдри послания към пътешествениците.
На връщане към Картола се "отбиваме" (т.е. драпаме директно нагоре по стръмния баир) до параклиса Св.Георги, кацнал на едно бърдо точно над пистите. Освен зашеметяващата 360-градусова панорама, която обхваща най-високите дялове на Родопа планина и достига дори до граничните хребети към Гърция, впечатление тук прави и изкусно изработеният иконостас в параклиса. Местните очевидно са вложили много старание при построяването на тази нова светиня.
Разделяме се с Роженските баири с няколко усмихнати кадъра и разбира се - дежурния снежен човек. Зимните скитания из Родопите тепърва започват, а това предястие бе добре дошло да ни отвори апетита за още повече сняг. Ето, на това му викам аз истинска зима - ярко слънце и заслепяваща белота докъдето поглед стига!
Следва: част 3, Зимен Здравец.
Маршрутът не изглежда сложен:
Започваме със спирка при пренаселения ски курорт Картала, или както още местните го наричат - Картола. Местността се намира над Момчиловци и явно е сред любимите места на начинаещите скиори от областта - в този ясен януарски ден пистите са буквално засипани с народ, а заснеженият път дотам гъмжи като мравешка пътечка. Навред се стеле миризма на кебапчета, детска глъч отеква из искрящите баири, а ски влекът тико поскърцва на фона на диско музика.
Бързаме да се отдалечим от този кошер и се насочваме по черния път на изток към Хайдушки поляни, който ще ни отведе до хижа Момчил юнак. В лятно време този преход не е нищо особено, но когато на всяка крачка затъваш до глезени, нещата изглеждат далеч по-обещаващо откъм физическо натоварване. По пътя се наслаждаваме на все по-впечатляващи гледки от разстланите като на тепсия долини и широки поляни - една типична гледка за Родопите.
След около час сме вече пред портите на хижа Момчил юнак, които при тези условия едва се различават сред преспите. Все пак няма начин да бъдат пропуснати, тъй като срещу хижата стърчи полупостроеният скелет на нов хотел. Самата хижа е разположена сред живописна и сигурен съм - през пролетта сочна зелена поляна в Преспанския рид на Родопите. Представлява комплекс от масивна двуетажна сграда с туристическа столова и четири бунгала, разположени в близост. До входа се забелязва и стара лавка в соц стил, което допринася за старовремския облик на мястото.
Това е едно от най-ключовите места в Западните Родопи. До хижата се стига от: - село Момчиловци (15 километра по асфалтов път) - хижа Преспа - 2:30 часа; - хижа Свобода - 4:00 часа; - хижа Студенец - 4:30 часа; - хижа Пашалийца - 6:00 часа.
Продължаваме още няколкостотин метра по-нататък по пътя за Хайдушки поляни, без да имаме намерение да ги достигаме - наясно сме, че денят няма да ни стигне за един по-сериозен преход при тези условия. Всъщност търсим малките езерца край хижата, които сме забелязали на картата. Само че под еднометровия снежен пласт е почти невъзможно те да бъдат различени. Затова пък се натъкваме на интересна беседка край пътя с характерните за такива планинарски средища табелки с мъдри послания към пътешествениците.
На връщане към Картола се "отбиваме" (т.е. драпаме директно нагоре по стръмния баир) до параклиса Св.Георги, кацнал на едно бърдо точно над пистите. Освен зашеметяващата 360-градусова панорама, която обхваща най-високите дялове на Родопа планина и достига дори до граничните хребети към Гърция, впечатление тук прави и изкусно изработеният иконостас в параклиса. Местните очевидно са вложили много старание при построяването на тази нова светиня.
Разделяме се с Роженските баири с няколко усмихнати кадъра и разбира се - дежурния снежен човек. Зимните скитания из Родопите тепърва започват, а това предястие бе добре дошло да ни отвори апетита за още повече сняг. Ето, на това му викам аз истинска зима - ярко слънце и заслепяваща белота докъдето поглед стига!
Следва: част 3, Зимен Здравец.
