asthfghl: (Asthfghl)
[personal profile] asthfghl
Един зимен ден в Копривщица - наситен с онзи аромат на изгорени дърва. Сигурно може и да не е много екологично, но пък този аромат, тези пушещи комини и къщи и поляни, потънали под пелена от сняг, те карат да се чувстваш някак блажено-уютно, напук на лютото време.

Краят на март е, а зимата все тъй отказва да си отиде. Баба Марта ни е изпратила гъста мъгла, която покрива върховете на Средна гора и хоризонтът е надвиснал едва на няколко километра, отвъд които нищо се не вижда. Но ние вече сме решили да разгледаме Копривщица и в този наглед най-негостоприемен ден от годината.

 
Улиците са почти пусти, но в това си има някакъв особен чар. Малко са хората, особено в края на зимата, които дръзват да се качат на някоя от поляните над Копривщица, пък и да тръгнат да обикалят по заледените калдъръми.
 

 
Няма истински българин, който да не е чувал или бил в легендарната Копривщица. Много от нас са вкусвали от атмосферата на този красив български град – някои сме били за кратка разходка, други за по продължителна почивка. Независимо от това в тихото и спокойно градче от Средногорието безспорно ще усетите духът на българското възраждане, който витае и нашепва за славно минало и велики българи.
 
 
В периода 1793-1810 г. селцето е опожарявано два пъти от турците, след което последвало преселение и обезлюдяване. Всички къщи били засегнати, много от тях били напълно негодни за живеене. След втория пожар, селището започва своето обновление, постигнато благодарение на трудолюбивите, предприемчиви и ученолюбиви жители.

 
Мостът на Първата пушка /Калъчевият мост/ е известен с това, че тук на 20 април 1876 г. е убит първия турчин, с чиято кръв Тодор Каблешков написва своето „Кърваво писмо“.
 
 
Градчето е изградено след края на Второто българско царство, като според Найден Геров бивши търновски боляри са основоположниците му. Те бягали от Велико Търново към Средна гора. Затова е любопитно да се отбележи сходството в болярските и копривщенските имена.

 
Макар и малко на брой, те успяват да възродят Копривщица и от скромно селце тя достига 12 хиляди жители в средата на 19 век! Забележителна и неповторима е възрожденската архитектура, която впечатлява с уникални сгради, симетрия, пищно изписани фасади и един истински бунтовнически дух, който се носи от всяка къща.
 
 

Построяват се изящни църкви, мостчета, чешми, прави се Читалището. Жителите възнаграждават богато зографи и монаси за да изпишат икони и да учат на български език децата им. Това полага началото на сформирането на каймака на едно будно и възрожденско потомство, сред които са  известните имена на Каблешков, Бенковски, Каравелов, Геров, Дебелянов и много други.
 

 

 
 
 
Реката, която минава през града, шумоли приятно и създава усещане за уют и безкрайност. В град Копривщица са запазени редица надгробни паметници и скулптури, а всички мостове и чешми са автентични и почти идентични с предишния им вид.
 
 
 
В последния етап от обиколката на легендарното градче се насочваме по стръмните калдъръмени улички нагоре към хълма с музея на Бенковски и конната статуя. Естествено, наши задължителни спътници са местните кончета.
 
 
В родния дом на Гаврил Хлътев, познат на българите като Георги Бенковски, предводителят на легендарната Хвърковата чета, е уреден скромен музей, посветен на революционера. Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Сградата е дървена и е построена през далечната 1831г. Там се пази един от уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците.
 
 
Къщата се намира на едноименната улица, а над нея през 1976г. е построен паметник на великия български революционер. Стръмни стълби водят до мемориала, който се извисява над целия град и открива прекрасна панорама към Копривщица.
 
 
 
Копривщица ни очарова и през най-суровата част от годината. Колкото и пъти да я посетиш, тя винаги успява да покаже едно различно, уникално лице пред своите гости, стига да имат нагласата и ентусиазма да го видят.
 
 
Следва: част 11, Зимно Скумсале.
Page generated 14 Jul 2025 20:28
Powered by Dreamwidth Studios