![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОт известно време имам голям интерес към Средна гора. Тази планина се оказва истинска златна мина за търсачите на приключения. До неотдавна нейните необикновени мегалити и огромни скални съоражения можеха да се открият само с местен водач и след екстремно преминаване по кози пътеки. Днес до част от тях има изградени маршрути. Сред тях е и протодолмен Плочата край Златосел.
Маршрутът дотам:
На доста места „Плочата“ се нарича „най-големият долмен в България, според проф. Валерия Фол“. Тя е и ръководител на експедицията, която представя „Плочата“ край Златосел на обществеността през 2015 г. Истината е, че местните хора отдавна знаят за него и дори са публикувани снимки в социалните мрежи доста преди организирането на въпросната експедиция. Друг спорен момент е въпросът: Долмен ли е „Плочата“? Каменните плочи на долмените са дообработвани, а после премествани, вкопавани и поставяни. При протодолмените обработвана е само покривната плоча, положена върху две базисни стени. Те най-често са естествено стърчащи скални късове. Такъв и случаят с „Плочата“. Може да се каже, че тя е предшественик на долмените т.е. протодолмен.
Всичко това обаче по никакъв начин не нарушава мистичния ореол на „Плочата“. Тя продължава да е все така впечатляваща, не само заради невероятната конструкция – височина – 2,2 м, дълбочина – 4,3 м, вътрешна ширина – 1,8 м при входа и около 2 м в дъното. Покривната плоча е цели 25 кв. м, а от нея се разкрива гледка, все едно си на края на света!
Протодлменът се намира на 15 метра под връх Плочата над с. Златосел. Преди да стигнете до него обаче трябва да намерите селото. Ако идвате от Пловдив, че ще ви е доста по-лесно, тъй като има достатъчно табели. След като минете през село Златосел, продължавате на север по хубав асфалтов път и ще достигнете до малкия язовир Дондуково.
Пътят минава покрай язовира и достига почти до голямата вилна зона край северния му бряг, където изведнъж отдясно ще видите табела за „Плочата“. Това е и началото на пешеходния маршрут.
Можете да оставите автомобила си на това място. Освен информационна табели за „Плочата“, ще видите и такава за „Велков гроб“.
Пътеката се вие покрай един поток, в началото е много лека и приятна. Когато влезете в гората, започва изкачване, което продължава до „Велков гроб“. Денивелацията е около 250 метра. До гроба се стига за около 40 мин.
Маршрутът през гората е приказен! Обгръща ни нежен хлад, а жегата остава далеч назад. Светлината се процежда на снопове през клоните. Пътеката е добре утъпкана. Преминава през шарени поляни и покрай безброй пръснати каменни грамади с причудлива форма.
Не срещаме никого по тъпя. Тихо е, а светлината на места обагря всичко в златно. Все едно вървим към един магичен свят. Правим няколко кратки почивки и продължаваме изкачването.
Най-накрая стигаме до „Велков гроб“. Това е лобното място на четника от четата на Хаджи Димитър – Велко Кръстев. Той, заедно с трима свои другари, пренася на ръце ранения войвода от Бузлуджа чак до връх Кадрафил край село Свежен. Хаджи Димитър издъхва от раните си около 10 август 1868 г. Тогава четниците се пръскат в различни посоки, а Велко Кръстев намира смъртта си на това място. Впоследствие могилата зад гроба е многократно преравяна от иманяри в търсене на заровено съкровище.
Оттук пътеката става по-лека. Минаваме покрай големи камъни, които сякаш са част от цял комплекс. Приличат на пазители.
Ето и първите гледки, които се откриват долу, под жаркото слънце. Виждат се Горнотракийската низина, Чирпанските възвишения, Родопите, Рила и централното било на Стара планина.
Оттук следва малко изкачване. Растенията стават по-гъсти, а големите камъни все по-начесто. Влизаме в царството на скалните гиганти. Докосваме се до камъните, за да минем покрай тях. Те вече са сгрени от слънцето. Тук-таме някое гущерче се шмугва в тревата, подплашено от стъпките ни.
Ето, че най-сетне достигаме до крайната цел! Първото нещо, което виждаме на върха, е огромната каменна плоча – покривът на протодолмена. А зад него хоризонта. Нищо не помрачава гледката. Безснежната зима е обагрила всичко в най-различни нюанси на златното.
На това място човек се чувства като на края на света. Никой и нищо не смущава покоя на пътешественика. Тук сте само вие и небето отгоре. Сякаш могеш да останеш тук и да съзерцаваш вечно.
Виждаме още огромни камъни с различни форми, осеяли целия връх. Сякаш това не е планина, а цял скален град. Но чий е бил този град? На богове? На гиганти?
Цялото величие на „Плочата“ се разкрива, когато слизаме в подножието ѝ. Каквото и да кажа, ще е малко, банално или просто излишно. Уверете се сами:
Докато гледаме тази необикновена каменна конструкция, се загнездва въпросът: Какво е това? За какво е използвано? Има различни хипотези, които все още нямат убедителни доказателства. Дали „Плочата“ е била аристократична гробница, храм за почит към Слънцето или праисторически култ към камъка, който е така характерен за Тракия? Истината е, че науката не доказва убедително нито едното, нито другото.
Според траколога проф. Валерия Фол, научен ръководител на гореспоменатата експедиция, този долмен е много ранна аристократическа гробница. Тези гробници са фамилни и се ползват многократно поколения наред. Построяването на толкова голямо съоръжение показва, че владетелят е бил могъщ. Полагането му вътре е символичното му връщане в утробата на Богинята майка. Понеже за траките владетелят е и божество, тези гробници са и светилища. Поднасяните дарове са в глинени съдове и са безкръвни жертви — мляко, сирене, мед, хляб, както и цветя.
Съществува и хипотеза, че протодолменът е израз на най-древните представи за структурата на света, а именно троичността. Кой и как е създал тази огромна скална структура? Има твърде много неща, които не знаем или не разбираме.
Пътят обратно е същият, но тъй като се спускаме, ни се струва по-къс. Мислено още сме на „Плочата“. На такива места съзнанието полита в незнайна посока. Отстъпва място на усещанията, на мира в душата и на една необяснима благодарност.
Всеки посетил това древно светилище потвърждава, че енергията, която притежава това място е уникална, зареждаща, релаксираща, една съвършена хармония между енергията на космоса и вътрешния мир на човека.
Следва: част 2, Турия.
Маршрутът дотам:
На доста места „Плочата“ се нарича „най-големият долмен в България, според проф. Валерия Фол“. Тя е и ръководител на експедицията, която представя „Плочата“ край Златосел на обществеността през 2015 г. Истината е, че местните хора отдавна знаят за него и дори са публикувани снимки в социалните мрежи доста преди организирането на въпросната експедиция. Друг спорен момент е въпросът: Долмен ли е „Плочата“? Каменните плочи на долмените са дообработвани, а после премествани, вкопавани и поставяни. При протодолмените обработвана е само покривната плоча, положена върху две базисни стени. Те най-често са естествено стърчащи скални късове. Такъв и случаят с „Плочата“. Може да се каже, че тя е предшественик на долмените т.е. протодолмен.
Всичко това обаче по никакъв начин не нарушава мистичния ореол на „Плочата“. Тя продължава да е все така впечатляваща, не само заради невероятната конструкция – височина – 2,2 м, дълбочина – 4,3 м, вътрешна ширина – 1,8 м при входа и около 2 м в дъното. Покривната плоча е цели 25 кв. м, а от нея се разкрива гледка, все едно си на края на света!
Протодлменът се намира на 15 метра под връх Плочата над с. Златосел. Преди да стигнете до него обаче трябва да намерите селото. Ако идвате от Пловдив, че ще ви е доста по-лесно, тъй като има достатъчно табели. След като минете през село Златосел, продължавате на север по хубав асфалтов път и ще достигнете до малкия язовир Дондуково.
Пътят минава покрай язовира и достига почти до голямата вилна зона край северния му бряг, където изведнъж отдясно ще видите табела за „Плочата“. Това е и началото на пешеходния маршрут.
Можете да оставите автомобила си на това място. Освен информационна табели за „Плочата“, ще видите и такава за „Велков гроб“.
Пътеката се вие покрай един поток, в началото е много лека и приятна. Когато влезете в гората, започва изкачване, което продължава до „Велков гроб“. Денивелацията е около 250 метра. До гроба се стига за около 40 мин.
Маршрутът през гората е приказен! Обгръща ни нежен хлад, а жегата остава далеч назад. Светлината се процежда на снопове през клоните. Пътеката е добре утъпкана. Преминава през шарени поляни и покрай безброй пръснати каменни грамади с причудлива форма.
Не срещаме никого по тъпя. Тихо е, а светлината на места обагря всичко в златно. Все едно вървим към един магичен свят. Правим няколко кратки почивки и продължаваме изкачването.
Най-накрая стигаме до „Велков гроб“. Това е лобното място на четника от четата на Хаджи Димитър – Велко Кръстев. Той, заедно с трима свои другари, пренася на ръце ранения войвода от Бузлуджа чак до връх Кадрафил край село Свежен. Хаджи Димитър издъхва от раните си около 10 август 1868 г. Тогава четниците се пръскат в различни посоки, а Велко Кръстев намира смъртта си на това място. Впоследствие могилата зад гроба е многократно преравяна от иманяри в търсене на заровено съкровище.
Оттук пътеката става по-лека. Минаваме покрай големи камъни, които сякаш са част от цял комплекс. Приличат на пазители.
Ето и първите гледки, които се откриват долу, под жаркото слънце. Виждат се Горнотракийската низина, Чирпанските възвишения, Родопите, Рила и централното било на Стара планина.
Оттук следва малко изкачване. Растенията стават по-гъсти, а големите камъни все по-начесто. Влизаме в царството на скалните гиганти. Докосваме се до камъните, за да минем покрай тях. Те вече са сгрени от слънцето. Тук-таме някое гущерче се шмугва в тревата, подплашено от стъпките ни.
Ето, че най-сетне достигаме до крайната цел! Първото нещо, което виждаме на върха, е огромната каменна плоча – покривът на протодолмена. А зад него хоризонта. Нищо не помрачава гледката. Безснежната зима е обагрила всичко в най-различни нюанси на златното.
На това място човек се чувства като на края на света. Никой и нищо не смущава покоя на пътешественика. Тук сте само вие и небето отгоре. Сякаш могеш да останеш тук и да съзерцаваш вечно.
Виждаме още огромни камъни с различни форми, осеяли целия връх. Сякаш това не е планина, а цял скален град. Но чий е бил този град? На богове? На гиганти?
Цялото величие на „Плочата“ се разкрива, когато слизаме в подножието ѝ. Каквото и да кажа, ще е малко, банално или просто излишно. Уверете се сами:
Докато гледаме тази необикновена каменна конструкция, се загнездва въпросът: Какво е това? За какво е използвано? Има различни хипотези, които все още нямат убедителни доказателства. Дали „Плочата“ е била аристократична гробница, храм за почит към Слънцето или праисторически култ към камъка, който е така характерен за Тракия? Истината е, че науката не доказва убедително нито едното, нито другото.
Според траколога проф. Валерия Фол, научен ръководител на гореспоменатата експедиция, този долмен е много ранна аристократическа гробница. Тези гробници са фамилни и се ползват многократно поколения наред. Построяването на толкова голямо съоръжение показва, че владетелят е бил могъщ. Полагането му вътре е символичното му връщане в утробата на Богинята майка. Понеже за траките владетелят е и божество, тези гробници са и светилища. Поднасяните дарове са в глинени съдове и са безкръвни жертви — мляко, сирене, мед, хляб, както и цветя.
Съществува и хипотеза, че протодолменът е израз на най-древните представи за структурата на света, а именно троичността. Кой и как е създал тази огромна скална структура? Има твърде много неща, които не знаем или не разбираме.
Пътят обратно е същият, но тъй като се спускаме, ни се струва по-къс. Мислено още сме на „Плочата“. На такива места съзнанието полита в незнайна посока. Отстъпва място на усещанията, на мира в душата и на една необяснима благодарност.
Всеки посетил това древно светилище потвърждава, че енергията, която притежава това място е уникална, зареждаща, релаксираща, една съвършена хармония между енергията на космоса и вътрешния мир на човека.
Следва: част 2, Турия.
