![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВсе повече доказателства потвърждават тезата, че не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща с поне хилядолетие египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността. От въпросния период е и пазарджишката селищна могила Юнаците.
Маршрутът дотам:
„Селищна могила Юнаците“ е археологически обект с потенциално световно значение, който се намира в най-западната част на Горнотракийската низина непосредствено до старото корито на р. Тополница, малко преди вливането й в р. Марица.
Според проучванията това е най-старият досега открит град в Европа. Тезата е на доц. Ясен Бояджиев от Националния исторически музей към БАН. Най-ранните находки в могилата датират от 5 хиляди години пр.Хр., а животът в селището е просъществувал до Средновековието. За сравнение - в района на реките Тигър и Ефрат, където се развиват едни от най-древните цивилизации, селища с подобна структура се появяват едва 1500 години по-късно.
Самата могила представлява последователно построени и разрушени селища: 8 от енеолитната (каменно-медната) епоха (V хил. пр. Хр.), 17 от ранната бронзова епоха (края IV – III хил. пр. Хр.), 2 от късножелязната епоха. Те са оформили 12 м висок хълм с диаметър на основата 110 м. Върху него е имало укрепление от римската епоха и средновековен некропол.
Археологическите проучвания на обекта започват през 1939 г., като са прекратени поради избухването на Втората световна война. Работата е подновена през 1976 г., а от 1982 до 2000 г. експедицията става международна с участието на учени от РАН (СССР). От 2002 до 2011 г. проучванията продължават с нова международна експедиция, този път с участието на екип от Гърция.
В последните 5 години средствата за разкопки на „Селищна могила Юнаците“ идват от Министерство на културата, тъй като обектът е сред най-важните в списъка му с приоритети. В експедициите участват също и доброволци от САЩ, Канада, Австралия и Италия чрез сключен договор между Регионален исторически музей – Пазарджик и Фондация „Балканско наследство”. По тази програма е изграден и посетителският център непосредствено до могилата.
Проучванията през последните 10 години показаха, че днешната могила е само малка част от много по-голямо селище (с площ над 100 000 кв. м), възникнало в началото на енеолитната епоха – около 5000 г. пр. Хр. Около 4750-4650 пр. Хр. в най-високата му част е изградена стена от трамбована глина, която е широка около 4 м, като във височина е запазена на 2,5 м, но вероятно е била висока поне 5 м. Пред нея има ров, широк над 10 м и дълбок 4 м. Така те образуват най-ранния известен досега акропол (цитадела).
Селищната могила е паметник, свидетелстващ за периодично обитаване в продължение на над седем хиляди години. Непрекъснатата от повече от 50 години работа на специалисти от България, Европа и Америка сама по себе си е доказателство за значението на обекта както на национално, така и на европейско ниво. Резултатите от дългогодишните проучвания са събрани в 2 тома, както и в книгата „Златното пето хилядолетие”, съставена от доклади на международна конференция, посветена на „Селищна могила Юнаците“. Публикувани са и над 80 научни статии в български и чуждестранни списания и сборници. Находките от обекта се съхраняват в Регионален исторически музей – Пазарджик.
Предполага се, че жителите на селището са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част ос сградите дори били двуетажни. Тези постройки не са били много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години.
Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.
Редица предмети свидетелстват за изключително високо ниво на материалната и духовната култура на тогавашното население, за силно развит естетически вкус и технологични умения. Сложната и масивна укрепителна система, обособяваща вътрешно пространство в рамките на по-голямото селище, както и откритите в самото селище находки, говорещи за развито занаятчийско производство и търговия (която достига до егейското крайбрежие), са белези, характерни за градските центрове, появили се цели 2 хилядолетия по-късно.
Проучванията на селищна могила Юнаците през настоящия сезон донесоха изключително интересни резултати. Направените сондажи показаха, че селището от халколитната епоха е имало много по-голяма площ от селищната могила – над 100 дка. В проучваната над 10 години негативна структура, на дълбочина над 6 м от древния терен, се разкриха последователни конструкции от дърво и глина – най-вероятно от входа към селището, който е оставал на известна дълбочина под нивото на последователно наслагващите се едно върху друго селища. В сграда с площ над 100 м2, с различни помещения, се разкри силно обгорял скелет на бебе, лежащо сред разпилени зърна и семена, затиснато под горели деструкции и нападали съдове, останки от които покриват целия под на помещението. Досега са открити 168 находки, сред които орнаментирани костени и глинени антропоморфни фигурки, зооморфни и орнитоморфни глинени фигурки (една от тях е на птица с две глави, украсена с червена боя), накити от средиземноморските миди Spondylius и Dentalium, инструменти от мед, камък, кост. Значително по-големи от известните досега се оказаха и размерите на селището от ранната бронзова епоха, разположено извън границите на селищната могила. Останки от три последователни строителни хоризонта се откриха на 85 м южно от могилата, като към най-горния от тях принадлежи погребение на бебе в урна – до съоръжение от по-долния хоризонт.
Това несъмнено е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието.
Важни от научна гледна точка са и дъната от съдове с врязани знаци по тях. Разпространението на тези знаци и в други синхронни обекти дава основания да се предполага зараждането на една ранна „протописменост“. По всичко личи, че тук говорим за едно археологическо откритие от изключително голямо световно значение.
Маршрутът дотам:
„Селищна могила Юнаците“ е археологически обект с потенциално световно значение, който се намира в най-западната част на Горнотракийската низина непосредствено до старото корито на р. Тополница, малко преди вливането й в р. Марица.
Според проучванията това е най-старият досега открит град в Европа. Тезата е на доц. Ясен Бояджиев от Националния исторически музей към БАН. Най-ранните находки в могилата датират от 5 хиляди години пр.Хр., а животът в селището е просъществувал до Средновековието. За сравнение - в района на реките Тигър и Ефрат, където се развиват едни от най-древните цивилизации, селища с подобна структура се появяват едва 1500 години по-късно.
Самата могила представлява последователно построени и разрушени селища: 8 от енеолитната (каменно-медната) епоха (V хил. пр. Хр.), 17 от ранната бронзова епоха (края IV – III хил. пр. Хр.), 2 от късножелязната епоха. Те са оформили 12 м висок хълм с диаметър на основата 110 м. Върху него е имало укрепление от римската епоха и средновековен некропол.
Археологическите проучвания на обекта започват през 1939 г., като са прекратени поради избухването на Втората световна война. Работата е подновена през 1976 г., а от 1982 до 2000 г. експедицията става международна с участието на учени от РАН (СССР). От 2002 до 2011 г. проучванията продължават с нова международна експедиция, този път с участието на екип от Гърция.
В последните 5 години средствата за разкопки на „Селищна могила Юнаците“ идват от Министерство на културата, тъй като обектът е сред най-важните в списъка му с приоритети. В експедициите участват също и доброволци от САЩ, Канада, Австралия и Италия чрез сключен договор между Регионален исторически музей – Пазарджик и Фондация „Балканско наследство”. По тази програма е изграден и посетителският център непосредствено до могилата.
Проучванията през последните 10 години показаха, че днешната могила е само малка част от много по-голямо селище (с площ над 100 000 кв. м), възникнало в началото на енеолитната епоха – около 5000 г. пр. Хр. Около 4750-4650 пр. Хр. в най-високата му част е изградена стена от трамбована глина, която е широка около 4 м, като във височина е запазена на 2,5 м, но вероятно е била висока поне 5 м. Пред нея има ров, широк над 10 м и дълбок 4 м. Така те образуват най-ранния известен досега акропол (цитадела).
Селищната могила е паметник, свидетелстващ за периодично обитаване в продължение на над седем хиляди години. Непрекъснатата от повече от 50 години работа на специалисти от България, Европа и Америка сама по себе си е доказателство за значението на обекта както на национално, така и на европейско ниво. Резултатите от дългогодишните проучвания са събрани в 2 тома, както и в книгата „Златното пето хилядолетие”, съставена от доклади на международна конференция, посветена на „Селищна могила Юнаците“. Публикувани са и над 80 научни статии в български и чуждестранни списания и сборници. Находките от обекта се съхраняват в Регионален исторически музей – Пазарджик.
Предполага се, че жителите на селището са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част ос сградите дори били двуетажни. Тези постройки не са били много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години.
Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.
Редица предмети свидетелстват за изключително високо ниво на материалната и духовната култура на тогавашното население, за силно развит естетически вкус и технологични умения. Сложната и масивна укрепителна система, обособяваща вътрешно пространство в рамките на по-голямото селище, както и откритите в самото селище находки, говорещи за развито занаятчийско производство и търговия (която достига до егейското крайбрежие), са белези, характерни за градските центрове, появили се цели 2 хилядолетия по-късно.
Проучванията на селищна могила Юнаците през настоящия сезон донесоха изключително интересни резултати. Направените сондажи показаха, че селището от халколитната епоха е имало много по-голяма площ от селищната могила – над 100 дка. В проучваната над 10 години негативна структура, на дълбочина над 6 м от древния терен, се разкриха последователни конструкции от дърво и глина – най-вероятно от входа към селището, който е оставал на известна дълбочина под нивото на последователно наслагващите се едно върху друго селища. В сграда с площ над 100 м2, с различни помещения, се разкри силно обгорял скелет на бебе, лежащо сред разпилени зърна и семена, затиснато под горели деструкции и нападали съдове, останки от които покриват целия под на помещението. Досега са открити 168 находки, сред които орнаментирани костени и глинени антропоморфни фигурки, зооморфни и орнитоморфни глинени фигурки (една от тях е на птица с две глави, украсена с червена боя), накити от средиземноморските миди Spondylius и Dentalium, инструменти от мед, камък, кост. Значително по-големи от известните досега се оказаха и размерите на селището от ранната бронзова епоха, разположено извън границите на селищната могила. Останки от три последователни строителни хоризонта се откриха на 85 м южно от могилата, като към най-горния от тях принадлежи погребение на бебе в урна – до съоръжение от по-долния хоризонт.
Това несъмнено е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието.
Важни от научна гледна точка са и дъната от съдове с врязани знаци по тях. Разпространението на тези знаци и в други синхронни обекти дава основания да се предполага зараждането на една ранна „протописменост“. По всичко личи, че тук говорим за едно археологическо откритие от изключително голямо световно значение.
