![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПътешествието из района на Ночево, община Минерални бани, продължава все по билото в източна посока, за да стигне до най-високата точка на 810 м н.в., където се намира местното Кале. Зад гърба на този хребет пък ни очаква наниз от притихнали малки махали, чието постоянно население в днешни дни се състои изцяло от четириноги.
Горският път отначало е лесно различим сред шарените сенки на буковата гора, но доста скоро той започва да се губи сред дълбокия шумак. Освен това след около километър и половина ще се наложи да го напуснем изцяло, за да продължим да следваме билото - провирането през гъсталака осигурява най-прекия подход към крепостта и спестява голямо обикаляне.
Калето при Ночево видимо има късносредновековен произход, макар и да не е сред най-известните и подробно изследвани крепости в хасковския регион. Както често се случва по такива места, тук следите от наскорошното присъствие на иманяри е доста осезаемо - достигнали са върха с булдозер през гората, събаряйки дървета. Върху самата крепост тежката машина се е въртяла в различни посоки, като е нанесла сериозни поражения.
Все пак, все още достатъчно ясно личат очертанията на някогашното укрепление - каменният зид, както и долната порта при единствения достъпен вход откъм пътя, се открояват сред шубрака дори след толкова много столетия история и набези от хора с користни цели.
След известно кръстосване навред из запуснатите руини на крепостта, поемаме нататък по все същия горски път, който ще ни отведе към чудната долина на река Кайник дере. В тази част от странстването трябва много да се внимава да не се изпусне точната отбивка, тъй като едно неправилно отклонение сред гъстата плетеница от коларски пътища може да ви отведе в съвсем грешна посока и да ви коства часове безплодно скитане. Всъщност ако продължите все в източна посока, след около 3 часа ще достигнете до Доган кая в западните покрайнини на с. Сърница, за която е ставало въпрос по-рано.
Следваме посоката на отиващото си слънце и пропускаме отбивката за Тумбала махала - първото от гирлянда малки поселища по северния склон на този впечатляващ баир. Вместо това се отправяме към източната част от махалата Душка, кацнала на плоска поляна, която стърчи издадена на север, надвиснала над дълбокото дере долу, сякаш нарочно, за да полегне на припек току под навъсения взор на връх Соуджик (840 м). Днес тази миниатюрна махала се състои от само неколцина овехтели постройки, служещи за обор и охранявани от двамина любопитни четирикраки стопани.
Наскорошните дъждове обилно са напоили почвата и са захранили всевъзможните кайначета и чучурчета, които бликат навред из планинските склонове. Няколко поредни отбивки ни подмамват да се върнем обратно нагоре към билото на хребета, където според картата ни чакат още няколко малки групички изоставени къщета, но ние упорито напредваме по основния път в западна посока, за да наближим час по-скоро основната част от Душка.
Ето я и нея - полусрутените постройки са накацали навред по поляните. Мястото е колкото тъжно и притихнало, толкова и изненадващо ведро, окъпано от декемврийските слънчеви лъчи. Някога тук е кипял живот - хората са отглеждали големи стада, бродели са по безкрайните баири, споделяли са своите мечти и несгоди. Днес единствено тайнственият глас на вятъра сякаш нашепва истории за отминали епохи и ни задава въпроси без отговор.
Хвърляме последен поглед към широката панорама, ограничена от отсрещния рид, на който се открояват върховете Соуджик и Свети Илия. Време е да се върнем до изходната точка на този етап от пътешествието. По пътя си срещаме още няколко пълноводни чучура - тази земя очевидно е достатъчно благодатна, но за жалост е останала почти необитаема в нашето модерно и забързано време, което се движи по съвсем други правила.
Отново сме на основния горски път, който в последния километър стръмно се спуска обратно на юг към обширния валог при острия завой на шосето, току преди началото на село Ночево. Последната ни среща с местния колорит е под формата на близка беседа с две предпазливи каракачанки, които отдалеч ни следят с бялото на окото, докато се разминаваме на почетно разстояние с едно доста голямо овче стадо. Време е да се концентрираме върху следващата крепост в района, която си струва да се провери отблизо.
Следва: част 8, Клисе куле.
Горският път отначало е лесно различим сред шарените сенки на буковата гора, но доста скоро той започва да се губи сред дълбокия шумак. Освен това след около километър и половина ще се наложи да го напуснем изцяло, за да продължим да следваме билото - провирането през гъсталака осигурява най-прекия подход към крепостта и спестява голямо обикаляне.
Калето при Ночево видимо има късносредновековен произход, макар и да не е сред най-известните и подробно изследвани крепости в хасковския регион. Както често се случва по такива места, тук следите от наскорошното присъствие на иманяри е доста осезаемо - достигнали са върха с булдозер през гората, събаряйки дървета. Върху самата крепост тежката машина се е въртяла в различни посоки, като е нанесла сериозни поражения.
Все пак, все още достатъчно ясно личат очертанията на някогашното укрепление - каменният зид, както и долната порта при единствения достъпен вход откъм пътя, се открояват сред шубрака дори след толкова много столетия история и набези от хора с користни цели.
След известно кръстосване навред из запуснатите руини на крепостта, поемаме нататък по все същия горски път, който ще ни отведе към чудната долина на река Кайник дере. В тази част от странстването трябва много да се внимава да не се изпусне точната отбивка, тъй като едно неправилно отклонение сред гъстата плетеница от коларски пътища може да ви отведе в съвсем грешна посока и да ви коства часове безплодно скитане. Всъщност ако продължите все в източна посока, след около 3 часа ще достигнете до Доган кая в западните покрайнини на с. Сърница, за която е ставало въпрос по-рано.
Следваме посоката на отиващото си слънце и пропускаме отбивката за Тумбала махала - първото от гирлянда малки поселища по северния склон на този впечатляващ баир. Вместо това се отправяме към източната част от махалата Душка, кацнала на плоска поляна, която стърчи издадена на север, надвиснала над дълбокото дере долу, сякаш нарочно, за да полегне на припек току под навъсения взор на връх Соуджик (840 м). Днес тази миниатюрна махала се състои от само неколцина овехтели постройки, служещи за обор и охранявани от двамина любопитни четирикраки стопани.
Наскорошните дъждове обилно са напоили почвата и са захранили всевъзможните кайначета и чучурчета, които бликат навред из планинските склонове. Няколко поредни отбивки ни подмамват да се върнем обратно нагоре към билото на хребета, където според картата ни чакат още няколко малки групички изоставени къщета, но ние упорито напредваме по основния път в западна посока, за да наближим час по-скоро основната част от Душка.
Ето я и нея - полусрутените постройки са накацали навред по поляните. Мястото е колкото тъжно и притихнало, толкова и изненадващо ведро, окъпано от декемврийските слънчеви лъчи. Някога тук е кипял живот - хората са отглеждали големи стада, бродели са по безкрайните баири, споделяли са своите мечти и несгоди. Днес единствено тайнственият глас на вятъра сякаш нашепва истории за отминали епохи и ни задава въпроси без отговор.
Хвърляме последен поглед към широката панорама, ограничена от отсрещния рид, на който се открояват върховете Соуджик и Свети Илия. Време е да се върнем до изходната точка на този етап от пътешествието. По пътя си срещаме още няколко пълноводни чучура - тази земя очевидно е достатъчно благодатна, но за жалост е останала почти необитаема в нашето модерно и забързано време, което се движи по съвсем други правила.
Отново сме на основния горски път, който в последния километър стръмно се спуска обратно на юг към обширния валог при острия завой на шосето, току преди началото на село Ночево. Последната ни среща с местния колорит е под формата на близка беседа с две предпазливи каракачанки, които отдалеч ни следят с бялото на окото, докато се разминаваме на почетно разстояние с едно доста голямо овче стадо. Време е да се концентрираме върху следващата крепост в района, която си струва да се провери отблизо.
Следва: част 8, Клисе куле.
