![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНяма съмнение, че в последно време Източните родопи са се превърнали в нещо като мой втори дом - едва ли не през седмица се завръщам все към онзи район, за да се насладя на поредната чудна находка, скрита из обраслите чукари из кърджалийско и хасковско. А не ще и дума, тракийският култов комплекс Коджа ин край Ночево е може би един от най-впечатляващите обекти в този район.
Маршрутът на едно ново пътешествие из този район:
Целият скален комплекс е всъщност доста обширен, но пък е лесно достъпен откъм село Ночево - едно от първите населени места, край които минава основният път от Пловдив за Кърджали, след като превали проходите Клисе куле. След като оставим автомобила при малкото площадче в центъра на селото, ни предстои не повече от половинчасов лек преход по живописна горска пътечка, докато достигнем първите забележими признаци за това, което предстои.
В този участък пътеката преминава ту на открито, ту се шмугва под рехавите корони на букаците, а край нея неизменно се ниже грубовата огърлица от старинни каменни зидове, подсказващи за някогашния разцвет на тези днес забравени от цивилизацията места.
Някъде там горе се намира поредното възвишение, наречено Калето - то крие останките на стара разрушена крепост и затова го набелязваме за едно следващо и, надявам се, съвсем скорошно посещение, когато ще имаме достатъчно време да му отделим специално внимание.
Първата находка е чудна: подобната на котел шарапана в южния край на обширния лабиринт от пръснати скали, който вече съвсем осезаемо надвисва горе над главите ни. Ясно личи обредното предназначение на издялания с огромно старание камък.
Оттук започва значително по-стръмно катерене право нагоре към върха на хребета. Днес няма да достигнем чак дотам, но и така денивелацията, която ще се наложи да преодолеем, никак не е за пренебрегване. Сред гората зачестяват срещите с все по-приказно изглеждащи каменни формирования; някои от тях - ръкотворни, като например това характерно за района укрепено кайначе.
Оттук до крайната точка на този етап от пътешествието предстоят около петнайсетина минути провиране през сухите шубраци по южния склон на хребета, все в западна посока. Коджа ин вече се вижда съвсем ясно.
Първият голям скален комплекс ни посреща с величествената си осанка. Скалните ниши са десетки и много добре изразени сред отвесната каменна стена. Наоколо има голям брой древни изсичания и други очевидно оформени от човека обредни съоръжения, за чието точно предназначение можем само да гадаем.
Местните хора са нарекли всяка открояваща се скална група с имена като Килимявката, Сляпата глава, Овенът и други. Със сигурност не им е липсвало въображение.
Сухите пещери са също многобройни. Някои от тях имат впечатляващи размери и форма - като например тази утроба.
Гледките на изток по протежение на долината на река Величка (Ирек дере) са уникални. При по-ясно време оттук в далечината може да се забележи така нареченият "Змийски град" и дори крепостта Асара на едноименния връх над село Ангел войвода.
Последни метри по покритата с огнен килим пътека. Одрипаният български флаг подсказва, че до целта остава съвсем малко.
Гледките към низината при язовир Тракиец се разкриват все по-широко с всяка следваща крачка нагоре.
Най-сетне достигаме до Коджа ин - основната част от скалния комплекс. Днес мъгливото време и притихналата природа са се наговорили, за да създадат една мистична и може би леко плашеща атмосфера.
Видът на скалата Коджа ин е действително впечатляващ. Веднага се набива на очи пещерата "Ташлък". Дължината й е с изумителните 9 метра, а над входа й има няколко доста добре запазени ниши, които й придават отличителен вид.
Неслучайно това място е наречено Коджа ин (Голямата пещера), като в района около нея също има изобилие от още много древни съоръжения и изсичания. Днес в тези пещери често пладнува добитък, което личи от покрития с остатъци под на естественото помещение.
Връщането обратно към село Ночево ще стане по горната пътека, която минава успоредно над "покрива" на целия скален комплекс и всъщност в източна посока се издига почти до нивото на Калето, обрамчило като корона най-високата точка на хребета. Онзи район ще го оставим за едно по-нататъшно пътешествие пак по тези места, а сега е време да поемем по обратния път към изходната точка, като не пропускаме час по час да поспираме, за да се насладим на изумителните гледки, които се откриват във всички посоки.
В този участък пътеката първо преминава покрай няколко любопитни естествени заслона, сякаш нарочно изсечени в скалите.
Следва среща с "Конската глава" и още една порция мистериозни скални ниши. Няма как да не си зададем мислено въпроса как по дяволите древните хора са успели да се доберат до такава главозамайваща височина, за да ги изсекат на толкова труднодостъпно място в скалата.
Скалните образувания се редуват едно след друго, а ние нямаме време да се опомним от впечатленията от предходното. Запълнени с дъждовна вода шарапани служат за огледало за преминаващите отгоре облаци, а причудливи отвори, подобни на очи, се блещят изпод полусрутения скален мост, надвиснал над пътеката.
Тук има от всичко по малко. А тъкмо на място като това оставаш с натрапчивото впечатление, че небето сякаш се опитва всячески да се слее с майката Земя. Може би тъкмо затова древните хора, с тяхната богата фантазия и склонност към мистицизма, са избрали тъкмо това място, за да извършват своите религиозни мистерии?
Дяланият камък на следващото изворче нашепва стари истории за отдавна отминали поколения, а скалните истукани сякаш са поникнали навред из гъсталака като гигантски безсмъртни гъби - свидетели на забравени епохи.
Нова среща с Ночево. Това място определено ни омагьоса. Няма как, ще се наложи да се върнем пак насам - и то възможно най-скоро! Наоколо има още безброй находки за откриване!
Следва: част 5, Асара.
Маршрутът на едно ново пътешествие из този район:
Целият скален комплекс е всъщност доста обширен, но пък е лесно достъпен откъм село Ночево - едно от първите населени места, край които минава основният път от Пловдив за Кърджали, след като превали проходите Клисе куле. След като оставим автомобила при малкото площадче в центъра на селото, ни предстои не повече от половинчасов лек преход по живописна горска пътечка, докато достигнем първите забележими признаци за това, което предстои.
В този участък пътеката преминава ту на открито, ту се шмугва под рехавите корони на букаците, а край нея неизменно се ниже грубовата огърлица от старинни каменни зидове, подсказващи за някогашния разцвет на тези днес забравени от цивилизацията места.
Някъде там горе се намира поредното възвишение, наречено Калето - то крие останките на стара разрушена крепост и затова го набелязваме за едно следващо и, надявам се, съвсем скорошно посещение, когато ще имаме достатъчно време да му отделим специално внимание.
Първата находка е чудна: подобната на котел шарапана в южния край на обширния лабиринт от пръснати скали, който вече съвсем осезаемо надвисва горе над главите ни. Ясно личи обредното предназначение на издялания с огромно старание камък.
Оттук започва значително по-стръмно катерене право нагоре към върха на хребета. Днес няма да достигнем чак дотам, но и така денивелацията, която ще се наложи да преодолеем, никак не е за пренебрегване. Сред гората зачестяват срещите с все по-приказно изглеждащи каменни формирования; някои от тях - ръкотворни, като например това характерно за района укрепено кайначе.
Оттук до крайната точка на този етап от пътешествието предстоят около петнайсетина минути провиране през сухите шубраци по южния склон на хребета, все в западна посока. Коджа ин вече се вижда съвсем ясно.
Първият голям скален комплекс ни посреща с величествената си осанка. Скалните ниши са десетки и много добре изразени сред отвесната каменна стена. Наоколо има голям брой древни изсичания и други очевидно оформени от човека обредни съоръжения, за чието точно предназначение можем само да гадаем.
Местните хора са нарекли всяка открояваща се скална група с имена като Килимявката, Сляпата глава, Овенът и други. Със сигурност не им е липсвало въображение.
Сухите пещери са също многобройни. Някои от тях имат впечатляващи размери и форма - като например тази утроба.
Гледките на изток по протежение на долината на река Величка (Ирек дере) са уникални. При по-ясно време оттук в далечината може да се забележи така нареченият "Змийски град" и дори крепостта Асара на едноименния връх над село Ангел войвода.
Последни метри по покритата с огнен килим пътека. Одрипаният български флаг подсказва, че до целта остава съвсем малко.
Гледките към низината при язовир Тракиец се разкриват все по-широко с всяка следваща крачка нагоре.
Най-сетне достигаме до Коджа ин - основната част от скалния комплекс. Днес мъгливото време и притихналата природа са се наговорили, за да създадат една мистична и може би леко плашеща атмосфера.
Видът на скалата Коджа ин е действително впечатляващ. Веднага се набива на очи пещерата "Ташлък". Дължината й е с изумителните 9 метра, а над входа й има няколко доста добре запазени ниши, които й придават отличителен вид.
Неслучайно това място е наречено Коджа ин (Голямата пещера), като в района около нея също има изобилие от още много древни съоръжения и изсичания. Днес в тези пещери често пладнува добитък, което личи от покрития с остатъци под на естественото помещение.
Връщането обратно към село Ночево ще стане по горната пътека, която минава успоредно над "покрива" на целия скален комплекс и всъщност в източна посока се издига почти до нивото на Калето, обрамчило като корона най-високата точка на хребета. Онзи район ще го оставим за едно по-нататъшно пътешествие пак по тези места, а сега е време да поемем по обратния път към изходната точка, като не пропускаме час по час да поспираме, за да се насладим на изумителните гледки, които се откриват във всички посоки.
В този участък пътеката първо преминава покрай няколко любопитни естествени заслона, сякаш нарочно изсечени в скалите.
Следва среща с "Конската глава" и още една порция мистериозни скални ниши. Няма как да не си зададем мислено въпроса как по дяволите древните хора са успели да се доберат до такава главозамайваща височина, за да ги изсекат на толкова труднодостъпно място в скалата.
Скалните образувания се редуват едно след друго, а ние нямаме време да се опомним от впечатленията от предходното. Запълнени с дъждовна вода шарапани служат за огледало за преминаващите отгоре облаци, а причудливи отвори, подобни на очи, се блещят изпод полусрутения скален мост, надвиснал над пътеката.
Тук има от всичко по малко. А тъкмо на място като това оставаш с натрапчивото впечатление, че небето сякаш се опитва всячески да се слее с майката Земя. Може би тъкмо затова древните хора, с тяхната богата фантазия и склонност към мистицизма, са избрали тъкмо това място, за да извършват своите религиозни мистерии?
Дяланият камък на следващото изворче нашепва стари истории за отдавна отминали поколения, а скалните истукани сякаш са поникнали навред из гъсталака като гигантски безсмъртни гъби - свидетели на забравени епохи.
Нова среща с Ночево. Това място определено ни омагьоса. Няма как, ще се наложи да се върнем пак насам - и то възможно най-скоро! Наоколо има още безброй находки за откриване!
Следва: част 5, Асара.
