asthfghl | Източнородопско хайманосване (1) Пармак кая

Съвсем не е нужно да събирате изследователски екип от археолози, историци или други учени-авантюристи, за да откриете непознатите и тайнствени кътчета на родината ни. Достатъчно е да поискате да ги видите и да знаете къде да отидете. Следващата доста дългичка поредица пътеписи е посветена на не по-малко от шестнайсетина от тези вълшебни места, за учудване скупчени в един изумително малък и относително лесен за обикаляне, а същевременно неизмеримо вълнуващ район в самите подстъпи към сърцето на магнетичните Източни Родопи.

Серията поредни пътувания из тази не особено позната част от Родопите започва с посещение на едно от най-характерните за района места - Пармак кая.

Маршрутът на първото от половината дузина странствания в този край:

Пармак кая е тракийско скално светилище, едно от многото в района, намиращо се недалеч от село Ночево, за достигането на което се налага само кратко 4-километрово отбиване от основния път Пловдив–Кърджали. Това е първата и най-близка до Горнотракийската низина част от Източните родопи, издадена на североизток към низината между градовете Асеновград и Хасково. Всъщност Пармак кая се намира дори още по-близо - досами малката Емин чауш махала, която е съвсем в началото на пътя.

"Времето тук сякаш е спряло" е едно често срещано и до безкрайност изтъркано клише, но в случая просто няма как да не се върнем към него при вида на тази тиха селска идилия. Неколцината жители на махалата са се изпокрили от мразовитата мъгла, а само едно трио домашни любимци посреща развеселената ни компания, докато се разтъпкваме по пътечката, която подсича първото малко баирче.

Чудноватите скали на Пармаклъ кая бързат да надникнат почти веднага иззад първата бърчинка, озъбили се сред рехавата гора. Е, какво пък, пътят дотам никак не изглежда труден. Предстои дълъг ден, а леката загрявка ще ни е добре дошла!

Скалното образувание се намира на по-малко от половин километър източно от Емин чауш махала и докато си разкажем три вица, покритата с огнен килим пътека вече ни е извела до подножието му.

Пармаклъ кая представлява скален масив с издълбани в него трапецовидни ниши, състоящ се от две части, по средата на които е разположена малка и плитка пещера, наподобяваща утроба. Доста запомнящо се място, без съмнение.

Наименованието на скалата идва от неголям скален къс, който стърчи от нея и наподобява пръст на ръка.

Изсечените в скалата ниши са около 30-40 на брой и разбира се, както вече многократно сме споменавали, са много характерни за Източните Родопи. Смята се, че са на около 3000 години и има доста теории за това какво е било предназначението им.

Според най-правдоподобната теория там са се съхранявали урните с праха на изгорените тленни останки на обикновени хора от простолюдието. Друга хипотеза е, че те представляват входа на човешката душа към отвъдното. Каква е била тяхната точна цел - това навярно завинаги ще си остане загадка за нас. Аз за мене си предпочитам да си ги представям като помощна сигнализация за приземяване на извънземни. Защо пък не?

Пещерата, наподобяваща утроба, всъщност е една от няколкото подобни в този район. Древните са ги използвали за храмови цели. Конкретно тази пещера не е особено голяма и има две разклонения – едното е съвсем малко, а другото е с дължина около 10 метра. Колония прилепи са се заселили из непрогледните дълбини, но в този хладен зимен ден те се спотайват високо из тъмните си галерии под тавана.

Пътеката продължава все на изток, но ако се отклоните веднага нагоре по склона, можете да се изкатерите на темето на същата тази скала, където ситуацията коренно се променя. Сега времето е доста променливо, а тук на открито влажният вятър хапе през дрехите. Налага се да издебваме удобния момент, когато поредният облак за миг се оттегля зад отсрещния хребет, за да ни разкрие що-годе просторна гледка към долината на река Ала гюне. Днес едва ли ще можем да разчитаме на широки панорами чак до хоризонта.

Някъде там долу и назад се е спотаила малката махала Али чауш, а от комините на няколко от къщите примамливо се изнизва издайническа струйка сив дим. Как да не му се дояде на човек едно горещо шкембенце в такъв момент?

Този първи етап от днешната обиколка е само загрявка за това, което предстои, и не е особено дълъг. Интересното е, че едно второ посещение на същото място ще последва доста скоро след първото - отново като първи етап от друга една обиколка в района. Както е видно по-долу, този път времето е повече от късметлийско!

Няма съмнение, че тук всеки ден има съвсем различно и уникално лице, въпреки че по места като тези на практика почти нищо ново не се случва. И все пак ето още няколко кадъра от същите гледни точки, но при съвсем други метеорологични условия.

Този път слънцето е много по-благосклонно и играе любопитния си танц из кьошетата по ръба на покрития с ниши камънак на Пармак кая.

Кой би си помислил в топъл ден като този, че Нова година току-що е дошла и отминала? Та тук няма и помен от лютата зима, която би следвало да се очаква по тези места в началото на януари!