![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАнатемата над Асеновград отдавна ми седеше в списъка с места, които са задължителни за посещение. И макар че в онзи зъзнещ декемврийски ден изобщо не уцелих времето, подгизналото яке и скърцащите из росните камънаци подметки не успяха да стопят и грам от първоначалния ентусиазъм. Все пак мъглата също може да предостави незабравимо и красиво по свой си начин изживяване!
Всъщност пътеката до най-близкия и достъпен сред асеновградските върхари не представлява някакво кой знае колко сложно изпитание. В хубав и сух ден се преодолява за доста по-малко от час. Началото й е при по-рано споменатия параклис Св. Петка с големия кръст, а местата за отдих и пикник се редуват буквално на всеки стотина метра, особено в началото.
С изкачване нагоре, мъглата става особено неприятна, а видимостта достига най-много петдесетина метра. Започвам да се чудя какво ли ще видя там отгоре, но инатът надделява и ми забранява да се откажа на средата на пътя. Въпреки непривичната обстановка, не забравям да набележа няколко особено подходящи места, които, сигурен съм, в един по-слънчев бъдещ ден ще са отлични за отдих в приятна компания.
В края на краищата, мокър до костите, достигам до заветната цел. За жалост, времето днес е решило да няма милост и да не ми отвори дори малко прозорче за по-широк обзор. Сигурен съм, че от заобленото било при върха при хубаво време се открива невероятна панорама към Родопските ридове, дълбоката долина на река Чая и самия Асеновград с Асеновата крепост, Пловдив и Тракийската низина, Средна гора и дори Балкана. Но днес явно ще се задоволя с няколко близки кадъра от ръба на скалата.
Поразтъпквам се малко, колкото да похапна и да сложа сухи дрехи, а и да дам някакъв шанс на небето да се поизчисти. По едно време започва да свири един вятър, което дава две възможности – да издуха мъглата или да умра от студена смърт. Оказва се, че имало и трета възможност – да докара още повече мъгла отдолу! Е, какво да се прави. Някой друг път ще имам по-добър късмет.
До връх Анатема всъщност има няколко подходящи маршрута, като единият е особено живописен. Избирам тъкмо него за слизането обратно към Асеновград, тъй като той плътно следва надвисналия над долината на Чая скат. Надявам се поне да имам шанса да зърна силуета на Асеновата крепост отсреща.
Пътеката в началото си е доволно стръмна, но за сметка на това - осеяна с интересни и красиви места сред гората. Гвоздеят за мен е този импровизиран бивак, оборудван с маса, пейки, шкафче с аптечка, голямо удобно огнище и всичко както си му е редът за такива места. Ще ми се да поостана за по-дълго, но пътеката продължава да ме влече нататък, затова не се задържам особено. Мога да си представя обаче какви веселби падат по тези места в топлите месеци от годината!
Късметът ми се усмихва, поне отчасти, когато със слизане обратно надолу към ниското мъглата леко се разрежда, за да позволи да хвърля първия поглед към средновековната цитадела на Асеновата крепост. Древният скален стожер брани прохода навътре към Родопите от почти три хилядолетия.
В самото подножие на почти отвесните скали под нозете ми червенеят покривите на Високата пещ - някога един от най-популярните и посещавани ресторанти в този район. На отсрещните склонове се забелязват и някои от многобройните параклиси, осеяли стръмнините в околностите на Асеновград.
Наред с Бачковския манастир, Асеновата крепост безспорно е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на 3 километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян. Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ 12 декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове, той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V в. пр.н.е. строят тук укрепление. Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ в.
Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник. От нея посетителите имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има 5 манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.
Пътеката плавно следва ръба на скалния Добростански рид, за да се спусне успоредно на долината на река Чая. Тук се е прострял и един от емблематичните семейни мелнични комплекси на Асеновград.
Поредно място за отдих срещу въжения мост, под който бучат буйните планински води на реката.
Любимият кът за отдих на станимачани е разположен в южните покрайнини на града, току в подножието на параклиса Св. Трифон. Тук, край хладните брегове на Чая, през лятото могат да се видят плажуващи и къпещи се купонджии, а зелените полянки около беседките край чешмата са винаги препълнени с отдъхващи хора. В този мразовит, мъглив ден, разбира се, не очаквам да срещна кой знае колко народ, така че бързам да се отправя към следващия етап от днешното странстване.
Следва: част 3, Параколо и Мулдавският манастир.
Всъщност пътеката до най-близкия и достъпен сред асеновградските върхари не представлява някакво кой знае колко сложно изпитание. В хубав и сух ден се преодолява за доста по-малко от час. Началото й е при по-рано споменатия параклис Св. Петка с големия кръст, а местата за отдих и пикник се редуват буквално на всеки стотина метра, особено в началото.
С изкачване нагоре, мъглата става особено неприятна, а видимостта достига най-много петдесетина метра. Започвам да се чудя какво ли ще видя там отгоре, но инатът надделява и ми забранява да се откажа на средата на пътя. Въпреки непривичната обстановка, не забравям да набележа няколко особено подходящи места, които, сигурен съм, в един по-слънчев бъдещ ден ще са отлични за отдих в приятна компания.
В края на краищата, мокър до костите, достигам до заветната цел. За жалост, времето днес е решило да няма милост и да не ми отвори дори малко прозорче за по-широк обзор. Сигурен съм, че от заобленото било при върха при хубаво време се открива невероятна панорама към Родопските ридове, дълбоката долина на река Чая и самия Асеновград с Асеновата крепост, Пловдив и Тракийската низина, Средна гора и дори Балкана. Но днес явно ще се задоволя с няколко близки кадъра от ръба на скалата.
Поразтъпквам се малко, колкото да похапна и да сложа сухи дрехи, а и да дам някакъв шанс на небето да се поизчисти. По едно време започва да свири един вятър, което дава две възможности – да издуха мъглата или да умра от студена смърт. Оказва се, че имало и трета възможност – да докара още повече мъгла отдолу! Е, какво да се прави. Някой друг път ще имам по-добър късмет.
До връх Анатема всъщност има няколко подходящи маршрута, като единият е особено живописен. Избирам тъкмо него за слизането обратно към Асеновград, тъй като той плътно следва надвисналия над долината на Чая скат. Надявам се поне да имам шанса да зърна силуета на Асеновата крепост отсреща.
Пътеката в началото си е доволно стръмна, но за сметка на това - осеяна с интересни и красиви места сред гората. Гвоздеят за мен е този импровизиран бивак, оборудван с маса, пейки, шкафче с аптечка, голямо удобно огнище и всичко както си му е редът за такива места. Ще ми се да поостана за по-дълго, но пътеката продължава да ме влече нататък, затова не се задържам особено. Мога да си представя обаче какви веселби падат по тези места в топлите месеци от годината!
Късметът ми се усмихва, поне отчасти, когато със слизане обратно надолу към ниското мъглата леко се разрежда, за да позволи да хвърля първия поглед към средновековната цитадела на Асеновата крепост. Древният скален стожер брани прохода навътре към Родопите от почти три хилядолетия.
В самото подножие на почти отвесните скали под нозете ми червенеят покривите на Високата пещ - някога един от най-популярните и посещавани ресторанти в този район. На отсрещните склонове се забелязват и някои от многобройните параклиси, осеяли стръмнините в околностите на Асеновград.
Наред с Бачковския манастир, Асеновата крепост безспорно е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на 3 километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян. Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ 12 декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове, той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V в. пр.н.е. строят тук укрепление. Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ в.
Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник. От нея посетителите имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има 5 манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.
Пътеката плавно следва ръба на скалния Добростански рид, за да се спусне успоредно на долината на река Чая. Тук се е прострял и един от емблематичните семейни мелнични комплекси на Асеновград.
Поредно място за отдих срещу въжения мост, под който бучат буйните планински води на реката.
Любимият кът за отдих на станимачани е разположен в южните покрайнини на града, току в подножието на параклиса Св. Трифон. Тук, край хладните брегове на Чая, през лятото могат да се видят плажуващи и къпещи се купонджии, а зелените полянки около беседките край чешмата са винаги препълнени с отдъхващи хора. В този мразовит, мъглив ден, разбира се, не очаквам да срещна кой знае колко народ, така че бързам да се отправя към следващия етап от днешното странстване.
Следва: част 3, Параколо и Мулдавският манастир.
