![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Когато говорим за Асеновград, на първо място се сещаме за известните туристически обекти - Асеновата крепост, Историческият музей и Бачковският манастир. Известен и с обичаите, повечето уникални за страната, с църковните литии и чудотворните икони, с лечебни извори и традиции, Станимака привлича като магнит почитателите на културния туризъм.
Маршрутът:

Въпреки очертаващия се мъглив декемврийски ден, нищо не може да ме отклони от първоначалния план да обходя няколко от най-емблематичните места във и около Асеновград. Пътешествието започва от знаковия единайсети коловоз на пловдивската Централна гара.

След около половин час вече съм в отправната точка - гара Асеновград. Денят действително се очертава мразовит и влажен, а видимостта е доста ограничена. Крайната цел на днешното странстване - надвисналият над града връх Анатема - е забулен в гъсти облаци. Все пак се надявам до обяд те да са се разчистили и да позволят да се насладя на обещаните гледки към един от най-живописните български градове, а също към Горнотракийската низина.

Чепеларска река, известна сред местните още с името Чая или Асеница, преминава през сърцето на един от най-големите необластни центрове у нас.

Разстоянието между Пловдив и Асеновград е едва двадесетина километра и не е учудващо, че двата града се сближават все повече както културно, така и икономически, демографски и в транспортно отношение.

Разбира се, най-забележителната особеност на Асеновград е огромният брой храмове, пръснати из целия град и неговите околности. Една от най-емблематичните църкви тук е "Св.Троица". Изграждането й започва в края на 50-те години на XIX в, но въпреки вложените средства и труд, завършеният през 1865 г. храм остава в ръцете на гърците чак до началото на XX в. Храмът е важен за историята на града и с това, че в двора му е функционирало първото българско училище по тези места.

Стръмните тесни улички са характерна гледка за източните квартали, които надничат през коритото на река Чая към своите по-стари събратя от Стария град на западния бряг.

Въпреки че денят вече напредва, гъстата мъгла не показва никакви изгледи скоро да се вдигне. Тъкмо напротив - тя сякаш заплашва да стане още по-непроницаема.

ВЕЦ "Асеница" - един от основните локални източници на електроенергия, черпи води от едноименната река, а изравнителният басейн е надвиснал буквално над последните жилищни сгради в източния край на града.


Отвъд външния бряг на неголемия язовир се е проснала обширна гориста местност, която постепенно се изкачва към стръмнините на връх Анатема.

Тук, в подстъпите към върха, насред просторна панорамна площадка е кацнал параклисът "Света Петка" - един от символите на Асеновград. Построен е през ХІХ в. През нощта се вижда отдалече, тъй като пред него има изграден огромен светещ кръст. Празнува патронния си празник на 14 октомври и е неразривно свързан с литийните шествия на града.


Тази част на Асеновград изобилства с луксозни модерни постройки, собственост на местните големци. От слънчевите им балкони и мраморни дворове се разкрива впечатляваща гледка към целия град и към Пловдивското поле отвъд него.


В същата част на Асеновград, недалеч от главния път за Бачково и Смолян, се намира църквата „Света Богородица Благовещение“, по-известна като Рибната църква. В настоящия си вид тя е построена през 1834 г. на мястото на старинен параклис от XII в. – това е времето на братята Асеневци. В днешни дни до сегашната църква е залепен малък параклис, носещ името Св. Йоан Кръстител, в който се намира чудодейна икона на света Богородица в необичайна обстановка – на дъното на аязмо с бистра вода, в която плуват рибки. Оттам и името на храма. Има поверие, че тази икона изпълнява съкровени желания.

Най-голямата измежду всички църкви в Асеновград е "Св. Архангел Михаил". Идеята за това грандиозно дело е продиктувана от едно съновидение на богобоязливата християнка Николинка Игнатова. Същата, която преди това, пак чрез съновидения е открила и възстановила над 10 параклиса в околностите.


Следва: част 2, вр. Анатема.
Маршрутът:

Въпреки очертаващия се мъглив декемврийски ден, нищо не може да ме отклони от първоначалния план да обходя няколко от най-емблематичните места във и около Асеновград. Пътешествието започва от знаковия единайсети коловоз на пловдивската Централна гара.

След около половин час вече съм в отправната точка - гара Асеновград. Денят действително се очертава мразовит и влажен, а видимостта е доста ограничена. Крайната цел на днешното странстване - надвисналият над града връх Анатема - е забулен в гъсти облаци. Все пак се надявам до обяд те да са се разчистили и да позволят да се насладя на обещаните гледки към един от най-живописните български градове, а също към Горнотракийската низина.

Чепеларска река, известна сред местните още с името Чая или Асеница, преминава през сърцето на един от най-големите необластни центрове у нас.

Разстоянието между Пловдив и Асеновград е едва двадесетина километра и не е учудващо, че двата града се сближават все повече както културно, така и икономически, демографски и в транспортно отношение.

Разбира се, най-забележителната особеност на Асеновград е огромният брой храмове, пръснати из целия град и неговите околности. Една от най-емблематичните църкви тук е "Св.Троица". Изграждането й започва в края на 50-те години на XIX в, но въпреки вложените средства и труд, завършеният през 1865 г. храм остава в ръцете на гърците чак до началото на XX в. Храмът е важен за историята на града и с това, че в двора му е функционирало първото българско училище по тези места.


Стръмните тесни улички са характерна гледка за източните квартали, които надничат през коритото на река Чая към своите по-стари събратя от Стария град на западния бряг.

Въпреки че денят вече напредва, гъстата мъгла не показва никакви изгледи скоро да се вдигне. Тъкмо напротив - тя сякаш заплашва да стане още по-непроницаема.


ВЕЦ "Асеница" - един от основните локални източници на електроенергия, черпи води от едноименната река, а изравнителният басейн е надвиснал буквално над последните жилищни сгради в източния край на града.


Отвъд външния бряг на неголемия язовир се е проснала обширна гориста местност, която постепенно се изкачва към стръмнините на връх Анатема.


Тук, в подстъпите към върха, насред просторна панорамна площадка е кацнал параклисът "Света Петка" - един от символите на Асеновград. Построен е през ХІХ в. През нощта се вижда отдалече, тъй като пред него има изграден огромен светещ кръст. Празнува патронния си празник на 14 октомври и е неразривно свързан с литийните шествия на града.




Тази част на Асеновград изобилства с луксозни модерни постройки, собственост на местните големци. От слънчевите им балкони и мраморни дворове се разкрива впечатляваща гледка към целия град и към Пловдивското поле отвъд него.




В същата част на Асеновград, недалеч от главния път за Бачково и Смолян, се намира църквата „Света Богородица Благовещение“, по-известна като Рибната църква. В настоящия си вид тя е построена през 1834 г. на мястото на старинен параклис от XII в. – това е времето на братята Асеневци. В днешни дни до сегашната църква е залепен малък параклис, носещ името Св. Йоан Кръстител, в който се намира чудодейна икона на света Богородица в необичайна обстановка – на дъното на аязмо с бистра вода, в която плуват рибки. Оттам и името на храма. Има поверие, че тази икона изпълнява съкровени желания.


Най-голямата измежду всички църкви в Асеновград е "Св. Архангел Михаил". Идеята за това грандиозно дело е продиктувана от едно съновидение на богобоязливата християнка Николинка Игнатова. Същата, която преди това, пак чрез съновидения е открила и възстановила над 10 параклиса в околностите.


Следва: част 2, вр. Анатема.