![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМежду трите мегалитни обекта Скумсале, Кучулата и Кулата има визуална връзка и те оформят права линия в посока север-юг. Тя е бележела една своеобразна разделителна линия между териториите на одриси и беси върху земята на Свещената долина на днешна Стрелча, разположена в пазвите на Същинска Средна гора, наричана още „Свещената сребърна планина“ в историята на древна Тракия.
Маршрутът и обектите по него:
Възвишението Кучулата се намира на около 6 км северно от Стрелча, по пътя към Копривщица, в непосредствена близост до огромния каменен комплекс Скумсале. До него се достига след около двайсетина минути леко ходене по черен горски път, който започва изкачване западно от шосето, няколко завоя след отбивката за връх Влък. За ориентир служи голямо и удобно за паркиране уширение на пътя, от което се открива първата гледка към селскостопанските ферми в подножието на Скумсале и Кулата - пътят към Кучулата тръгва около стотина метра преди това място, така че след като паркирате, ще се наложи да се върнете малко назад по пътя, а веднага след мостчето да свиете вдясно и да започнете катеренето.
В този хладен януарски ден, доскоро теклите из баирчетата вади са се вледенили и правят промъкването по най-стръмната първа част от маршрута особено коварно. С повишено внимание си проправям път между ниски преспи и замръзнали гьолове, докато достигна първата панорамна площадка при източния каменен комплекс - преддверието към същинското мегалитно светилище.
Това скално струпване е само предястие към последващата каменна феерия. Оттук се откриват първите впечатляващи гледки на север към връх Стръмонас и на изток към най-високата част на Средна гора.
Причудливата скална формация край завоя донякъде напомня за вкаменени приказни герои от древността - може би окъснели планински тролове, които са пропуснали мига на зазоряване и не са успели навреме да се укрият от слънцето? Питайте хобита Билбо!
Очевидна е визуалната връзка между трите основни мегалитни светилища в района, като започнем именно от Кучулата и с издигане нагоре към Стрелчанския проход достигнем през Скумсале до Кулата.
Учените предполагат, че мегалитните светилища от тези три местности, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец, са неразривно свързани. Според доц. Гоцев обектите неслучайно са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев.
Не след дълго достигам до подножието на основния скален комплекс. Всъщност Кучулата представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част личи изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност.
Голяма информационна табела с подробно описание на всички открити обекти в околността бележи мястото, където трябва да напусна черния път и да започна катеренето през заснежените и обрасли с рядка букова гора склонове на свещеното възвишение.
Според изследователите, по монолитните каменни блокове личат следи от човешка дейност – два скални трона с различна ориентация – единият, обърнат на изток, а другият – на североизток, вкопавания в различна форма – овални, елипсовидни, тип „казан“ и от т. нар. „маркови стъпки“.
Според местните върхът в миналото се е наричал Кърджалийско кале.
Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и също със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми при този паметник е интензивната иманярска намеса.
Тук, на самия връх, е и уникалната "срязана скала", която може да се види в района на светилището. От върха на възвишението се открива панорама във всички посоки - на север са хребетите на Панагюрска Средна гора, отвъд които белее исполинската снага на Балкана. На изток пък се редят най-високите върхове на Средногорието, начело с Богдан. На юг, долу в ниското, рядка мъгла се стеле над Стрелчанската долина. А на запад, тъкмо при ръба на връх Арбут, се забелязва поредният мистериозен природно-култов комплекс - Студен кладенец.
Мегалитите в местността Кучулата са подредени така, че точно на 22 юни – денят на лятното слънцестоене, през един от процепите в скалите да се вижда изгревът на слънцето.
През 2011-2012 г. археолозите откриват керамични фрагменти, които се отнасят най-общо до I хил.пр.Хр. Това са предимно дъна, устия, дръжки или стени от декорирани съдове, които учените определят като типичен инвентар, характерен за тракийските мегалитни светилища.
Други открити находки включват къс железен меч, тежести за стан, части от фибули, датирани от късната Желязна епоха. При изследването при върха на мегалитната формация, разположен в северната част на светилището, е проучен пласт от късния халколит. Kерамичните фрагменти от съдове, открити в този пласт, са неопровержимо доказателство в подкрепа на хипотезата, че светилището е използвано още от много по-ранни епохи.
На място при теренни обхождания археолозите са разкрили наличието на антично селище. Находките при Кучулата и на Скумсале са пострадали както от иманярски набези, така и от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика на тези места. Според доц.Алексей Гоцев има данни за човешко присъствие в местността между IV в.пр.Хр. и II в.сл.Хр., което вероятно означава, че светилището е било ползвано в много продължителен период от време.
Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Тук сред гъсталака, затрупани от ланската шума, могат да се забележат каменен трон, скално яйце и какво ли още не.
Хвърлям сетен поглед назад към впечатляващия силует на възвишението Кучулата, отвъд което високо горе се белеят и камънаците на светилище Студен кладенец - един следващ обект, който определено си набелязвам за по-нататъшно посещение.
Слизането обратно до шосето е също така бързо, както и идването. Със затоплянето на деня, земята се е размекнала и сега трябва да внимавам да не цамбурна в някоя дълбока кална локва. Остава още достатъчно време за една последна отбивка преди прибирането.
Местността Липите на километър южно от жп гара Стрелча - това са подстъпите към Стрелчанското кале, както и към добре видимата и небезизвестна Жаба могила. Днес обаче ще пропусна да се завърна към нея, а вместо това ще пробвам пътя към Калето.
И тук очевидно са се вихрили европрограмите. "Еко"-беседките със съответните места за отдих и пикник се срещат начесто в този район. Първата е на самия разклон за Жаба могила и е достъпна с автомобил. Нататък, с изкачване по-нагоре към възвишенията над пролома на Стрелчанска Луда Яна, се налага да се повърви.
Реката обаче е достатъчно пълноводна по това време на годината, за да ме възспре от всякакви опити да я пресичам. Бродът е доста широк, а водите са ледени. След широк обход на обраслите брегове чак до мястото на вливане на съседната Черешка река, решавам, че рискът не си струва и Калето може да почака до пролетта.
Завръщането към дома не минава и без една последна кратка спирка при стената на язовир Пясъчник.
Мястото е леснодостъпно, разположено на самия път, и позволява на пътешественика да се наслади на красива гледка към целия язовир, Средна гора и Стара планина.
От язовирната стена на юг се вижда и помощният водоем под преливника, а цялата Горнотракийска низина се е разстлала като на тепсия. В ясен ден се виждат дори двете най-високи тепета на Пловдив. Целият район е защитена зона, предвидена за опазване на местното биоразнообразие. Язовир Пясъчник безспорно предлага страхотни възможности за приключения, затова мислено си го набелязвам за едно по-нататъшно, доста по-обстойно изследване, след което си вземам поредното довиждане с чудното Средногорие. Със сигурност няма да е задълго.
Край на пътеписа.
Маршрутът и обектите по него:
Възвишението Кучулата се намира на около 6 км северно от Стрелча, по пътя към Копривщица, в непосредствена близост до огромния каменен комплекс Скумсале. До него се достига след около двайсетина минути леко ходене по черен горски път, който започва изкачване западно от шосето, няколко завоя след отбивката за връх Влък. За ориентир служи голямо и удобно за паркиране уширение на пътя, от което се открива първата гледка към селскостопанските ферми в подножието на Скумсале и Кулата - пътят към Кучулата тръгва около стотина метра преди това място, така че след като паркирате, ще се наложи да се върнете малко назад по пътя, а веднага след мостчето да свиете вдясно и да започнете катеренето.
В този хладен януарски ден, доскоро теклите из баирчетата вади са се вледенили и правят промъкването по най-стръмната първа част от маршрута особено коварно. С повишено внимание си проправям път между ниски преспи и замръзнали гьолове, докато достигна първата панорамна площадка при източния каменен комплекс - преддверието към същинското мегалитно светилище.
Това скално струпване е само предястие към последващата каменна феерия. Оттук се откриват първите впечатляващи гледки на север към връх Стръмонас и на изток към най-високата част на Средна гора.
Причудливата скална формация край завоя донякъде напомня за вкаменени приказни герои от древността - може би окъснели планински тролове, които са пропуснали мига на зазоряване и не са успели навреме да се укрият от слънцето? Питайте хобита Билбо!
Очевидна е визуалната връзка между трите основни мегалитни светилища в района, като започнем именно от Кучулата и с издигане нагоре към Стрелчанския проход достигнем през Скумсале до Кулата.
Учените предполагат, че мегалитните светилища от тези три местности, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец, са неразривно свързани. Според доц. Гоцев обектите неслучайно са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев.
Не след дълго достигам до подножието на основния скален комплекс. Всъщност Кучулата представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част личи изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност.
Голяма информационна табела с подробно описание на всички открити обекти в околността бележи мястото, където трябва да напусна черния път и да започна катеренето през заснежените и обрасли с рядка букова гора склонове на свещеното възвишение.
Според изследователите, по монолитните каменни блокове личат следи от човешка дейност – два скални трона с различна ориентация – единият, обърнат на изток, а другият – на североизток, вкопавания в различна форма – овални, елипсовидни, тип „казан“ и от т. нар. „маркови стъпки“.
Според местните върхът в миналото се е наричал Кърджалийско кале.
Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и също със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми при този паметник е интензивната иманярска намеса.
Тук, на самия връх, е и уникалната "срязана скала", която може да се види в района на светилището. От върха на възвишението се открива панорама във всички посоки - на север са хребетите на Панагюрска Средна гора, отвъд които белее исполинската снага на Балкана. На изток пък се редят най-високите върхове на Средногорието, начело с Богдан. На юг, долу в ниското, рядка мъгла се стеле над Стрелчанската долина. А на запад, тъкмо при ръба на връх Арбут, се забелязва поредният мистериозен природно-култов комплекс - Студен кладенец.
Мегалитите в местността Кучулата са подредени така, че точно на 22 юни – денят на лятното слънцестоене, през един от процепите в скалите да се вижда изгревът на слънцето.
През 2011-2012 г. археолозите откриват керамични фрагменти, които се отнасят най-общо до I хил.пр.Хр. Това са предимно дъна, устия, дръжки или стени от декорирани съдове, които учените определят като типичен инвентар, характерен за тракийските мегалитни светилища.
Други открити находки включват къс железен меч, тежести за стан, части от фибули, датирани от късната Желязна епоха. При изследването при върха на мегалитната формация, разположен в северната част на светилището, е проучен пласт от късния халколит. Kерамичните фрагменти от съдове, открити в този пласт, са неопровержимо доказателство в подкрепа на хипотезата, че светилището е използвано още от много по-ранни епохи.
На място при теренни обхождания археолозите са разкрили наличието на антично селище. Находките при Кучулата и на Скумсале са пострадали както от иманярски набези, така и от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика на тези места. Според доц.Алексей Гоцев има данни за човешко присъствие в местността между IV в.пр.Хр. и II в.сл.Хр., което вероятно означава, че светилището е било ползвано в много продължителен период от време.
Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Тук сред гъсталака, затрупани от ланската шума, могат да се забележат каменен трон, скално яйце и какво ли още не.
Хвърлям сетен поглед назад към впечатляващия силует на възвишението Кучулата, отвъд което високо горе се белеят и камънаците на светилище Студен кладенец - един следващ обект, който определено си набелязвам за по-нататъшно посещение.
Слизането обратно до шосето е също така бързо, както и идването. Със затоплянето на деня, земята се е размекнала и сега трябва да внимавам да не цамбурна в някоя дълбока кална локва. Остава още достатъчно време за една последна отбивка преди прибирането.
Местността Липите на километър южно от жп гара Стрелча - това са подстъпите към Стрелчанското кале, както и към добре видимата и небезизвестна Жаба могила. Днес обаче ще пропусна да се завърна към нея, а вместо това ще пробвам пътя към Калето.
И тук очевидно са се вихрили европрограмите. "Еко"-беседките със съответните места за отдих и пикник се срещат начесто в този район. Първата е на самия разклон за Жаба могила и е достъпна с автомобил. Нататък, с изкачване по-нагоре към възвишенията над пролома на Стрелчанска Луда Яна, се налага да се повърви.
Реката обаче е достатъчно пълноводна по това време на годината, за да ме възспре от всякакви опити да я пресичам. Бродът е доста широк, а водите са ледени. След широк обход на обраслите брегове чак до мястото на вливане на съседната Черешка река, решавам, че рискът не си струва и Калето може да почака до пролетта.
Завръщането към дома не минава и без една последна кратка спирка при стената на язовир Пясъчник.
Мястото е леснодостъпно, разположено на самия път, и позволява на пътешественика да се наслади на красива гледка към целия язовир, Средна гора и Стара планина.
От язовирната стена на юг се вижда и помощният водоем под преливника, а цялата Горнотракийска низина се е разстлала като на тепсия. В ясен ден се виждат дори двете най-високи тепета на Пловдив. Целият район е защитена зона, предвидена за опазване на местното биоразнообразие. Язовир Пясъчник безспорно предлага страхотни възможности за приключения, затова мислено си го набелязвам за едно по-нататъшно, доста по-обстойно изследване, след което си вземам поредното довиждане с чудното Средногорие. Със сигурност няма да е задълго.
Край на пътеписа.
