![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Каквото и да се каже за Копривщица, все ще е малко. Има безброй причини човек да иска да се завърне отново и отново в най-живописния български град. Всеки път, когато решиш, че няма с какво повече да те изненада, уникалната Копривщица изкарва едно ново лице, съвсем различно от всички предходни.
Днешната версия на Копривщица е притихнала, ленива и мудна. Всеизвестното клише, че в места като това времето сякаш е спряло, в облачен ноемврийски ден като този като че ли важи съвсем буквално.
Когато говорим за Копривщица, наред с всички значими исторически персонажи, които свързваме с трагичното Априлско въстание, не може да не споменем и Найден Геров - основател на едно от първите класни училища - "Св. Св. Кирил и Методий", където е преподавал и Неофит Рилски.


Копривщица винаги е будила интерес със своето историческо минало, свързано с икономическия и културния възход на българския народ през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.). Архитектурата на градчето е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др.

Разбира се, най-известният факт за Копривщица е, че тук на 20 април 1876 г. пуква първата пушка в Априлското въстание. В местността Оборище се провежда общо събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг с център Пловдив (по-късно преместен в Панагюрище), който е включвал Тракийската низина, Средногорието и част от Родопите и чийто главен апостол е бил Панайот Волов. На събранието се взема решение подготвяното въстание да бъде обявено на 1 май. За голямо нещастие обаче става предателство и многобройни турски части се впускат към Панагюрище и Копривщица, за да заловят водачите на въстанието. Каблешков събира въстаниците и с голяма част от тях се насочва към конака. До моста при конака един от бунтовниците – Георги Тиханек вижда турско заптие и го убива с пушката си. След това въстаниците щурмуват конака. Така преждевременно започва Априлското въстание.

Както знаем, въстанието е жестоко смазано и потопено в кръв, а разбунтувалите се селища са изпепелени. Копривщица обаче е спасена, благодарение на огромен откуп, даден от местни заможни първенци. Вследствие на това тя е останала до голяма степен непокътната през онези смутни времена и сега можем да се насладим на автентичния й облик.



От старата църква "Света Богородица", изгорена при кърджалийското нападение над Копривщица през 1810г, се е запазило едно обковано в сребро ръкописно евангелие от 1644г. Сегашната сграда е вкопана отчасти в земята (поради ограниченията за височина, налагани от османските власти) трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ абсида е остатък от стария, опожарен храм. Върху външната стена на притвора има строителен надпис от 8 юли 1817г. Дърворезбеният иконостас от 1821 година според Асен Василиев силно наподобява по стил онзи в габровската църква "Свети Иван Предтеча" (1814г) и може би е дело на същия майстор-резбар – Георги от Видин. Иконите на свети Георги Победоносец (1837г), свети Евстатий (1838г) и Успение Богородично (1838г) са от Захарий Зограф, а тази на свети Иван Рилски (1838г) – от Йован Иконописец. Иконостасните икони рисува между 1893 и 1913г роденият в Галичник Иван Георгиев Спаовски. Стенописите в олтара са на самоковския живописец Спас Захариев.


По-рано около църквата е имало 98 изцяло или отчасти запазени надгробни паметника от 1762 – 1874 г. Шест големи плочи от 1829 – 1874 г., вдигнати от гробовете, които някога са покривали, са подпрени сега (2018) на един от оградните зидове. От южната страна на храма са погребани Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев и политикът Рашко Маджаров. Внушителен е саркофагът на благодетеля хаджи Ненчо Палавеев и неговите родители. В гробищата на север от църквата почиват комунистът ген. Иван Врачев, известният като „последен копривщенски възрожденец“ основател на съвременното музейно дело в Копривщица Петко Теофилов и мнозина други копривщенци. Забележителен е надгробният паметник на Димчо Дебелянов, създаден от скулптора проф. Иван Лазаров (1934): неговата статуя изобразява майката на поета, обезсмъртена в стихотворението му „Да се завърнеш в бащината къща“.

А самата родна къща на поета се намира в непосредствена близост.

Сред най-забележителните архитектурни шедьоври в градчето е Ослековата къща, днес превърната в Етнографски музей, Палавеевата къща, завещана от "Благодетеля на Копривщица" на родния му град заедно със значителни количества злато, Лютовата (или още Топалова) къща, впечатляваща с богати стенописи, както и още много други.



В Копривщица почти всяка трета къща е семеен хотел. И хубавото е, че навсякъде се гарантира автентична, копривщенска атмосфера и уют - от характерните "плъсти" (нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна, които са се използвали както за килими, така и за постелки за спане), та до вкусната традиционна кухня на Средногорието.


На някои всичко това може и да изглежда някак претруфено, комерсиализирано, стерилно и прекалено познато и предвидимо. Но от друга страна, именно по този начин, благодарение на туризма, самобитният дух на традиционното българско общество от Възрожденската епоха е запазен и до днес и ние можем да се докоснем до частица от него.

Докато сме в Копривщица, няма как да не се отбием до централния площад на града "20-ти април", на който се издига Паметник-костница в чест на загиналите в Априлското въстание.Тук текат традиционните възстановки на онзи повратен момент в нашата история. Няма никакво съмнение, че това градче ще се радва още дълго време на вниманието на българите и разбира се при първа възможност аз самият ще се върна отново към него, за да зърна поредното му превъплъщение.

Следва: част 5, яз.Душанци.
Днешната версия на Копривщица е притихнала, ленива и мудна. Всеизвестното клише, че в места като това времето сякаш е спряло, в облачен ноемврийски ден като този като че ли важи съвсем буквално.

Когато говорим за Копривщица, наред с всички значими исторически персонажи, които свързваме с трагичното Априлско въстание, не може да не споменем и Найден Геров - основател на едно от първите класни училища - "Св. Св. Кирил и Методий", където е преподавал и Неофит Рилски.



Копривщица винаги е будила интерес със своето историческо минало, свързано с икономическия и културния възход на българския народ през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.). Архитектурата на градчето е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др.


Разбира се, най-известният факт за Копривщица е, че тук на 20 април 1876 г. пуква първата пушка в Априлското въстание. В местността Оборище се провежда общо събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг с център Пловдив (по-късно преместен в Панагюрище), който е включвал Тракийската низина, Средногорието и част от Родопите и чийто главен апостол е бил Панайот Волов. На събранието се взема решение подготвяното въстание да бъде обявено на 1 май. За голямо нещастие обаче става предателство и многобройни турски части се впускат към Панагюрище и Копривщица, за да заловят водачите на въстанието. Каблешков събира въстаниците и с голяма част от тях се насочва към конака. До моста при конака един от бунтовниците – Георги Тиханек вижда турско заптие и го убива с пушката си. След това въстаниците щурмуват конака. Така преждевременно започва Априлското въстание.

Както знаем, въстанието е жестоко смазано и потопено в кръв, а разбунтувалите се селища са изпепелени. Копривщица обаче е спасена, благодарение на огромен откуп, даден от местни заможни първенци. Вследствие на това тя е останала до голяма степен непокътната през онези смутни времена и сега можем да се насладим на автентичния й облик.






От старата църква "Света Богородица", изгорена при кърджалийското нападение над Копривщица през 1810г, се е запазило едно обковано в сребро ръкописно евангелие от 1644г. Сегашната сграда е вкопана отчасти в земята (поради ограниченията за височина, налагани от османските власти) трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ абсида е остатък от стария, опожарен храм. Върху външната стена на притвора има строителен надпис от 8 юли 1817г. Дърворезбеният иконостас от 1821 година според Асен Василиев силно наподобява по стил онзи в габровската църква "Свети Иван Предтеча" (1814г) и може би е дело на същия майстор-резбар – Георги от Видин. Иконите на свети Георги Победоносец (1837г), свети Евстатий (1838г) и Успение Богородично (1838г) са от Захарий Зограф, а тази на свети Иван Рилски (1838г) – от Йован Иконописец. Иконостасните икони рисува между 1893 и 1913г роденият в Галичник Иван Георгиев Спаовски. Стенописите в олтара са на самоковския живописец Спас Захариев.



По-рано около църквата е имало 98 изцяло или отчасти запазени надгробни паметника от 1762 – 1874 г. Шест големи плочи от 1829 – 1874 г., вдигнати от гробовете, които някога са покривали, са подпрени сега (2018) на един от оградните зидове. От южната страна на храма са погребани Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев и политикът Рашко Маджаров. Внушителен е саркофагът на благодетеля хаджи Ненчо Палавеев и неговите родители. В гробищата на север от църквата почиват комунистът ген. Иван Врачев, известният като „последен копривщенски възрожденец“ основател на съвременното музейно дело в Копривщица Петко Теофилов и мнозина други копривщенци. Забележителен е надгробният паметник на Димчо Дебелянов, създаден от скулптора проф. Иван Лазаров (1934): неговата статуя изобразява майката на поета, обезсмъртена в стихотворението му „Да се завърнеш в бащината къща“.

А самата родна къща на поета се намира в непосредствена близост.

Сред най-забележителните архитектурни шедьоври в градчето е Ослековата къща, днес превърната в Етнографски музей, Палавеевата къща, завещана от "Благодетеля на Копривщица" на родния му град заедно със значителни количества злато, Лютовата (или още Топалова) къща, впечатляваща с богати стенописи, както и още много други.






В Копривщица почти всяка трета къща е семеен хотел. И хубавото е, че навсякъде се гарантира автентична, копривщенска атмосфера и уют - от характерните "плъсти" (нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна, които са се използвали както за килими, така и за постелки за спане), та до вкусната традиционна кухня на Средногорието.



На някои всичко това може и да изглежда някак претруфено, комерсиализирано, стерилно и прекалено познато и предвидимо. Но от друга страна, именно по този начин, благодарение на туризма, самобитният дух на традиционното българско общество от Възрожденската епоха е запазен и до днес и ние можем да се докоснем до частица от него.

Докато сме в Копривщица, няма как да не се отбием до централния площад на града "20-ти април", на който се издига Паметник-костница в чест на загиналите в Априлското въстание.Тук текат традиционните възстановки на онзи повратен момент в нашата история. Няма никакво съмнение, че това градче ще се радва още дълго време на вниманието на българите и разбира се при първа възможност аз самият ще се върна отново към него, за да зърна поредното му превъплъщение.

Следва: част 5, яз.Душанци.