![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОт незапомнени времена хората наричат този бук "Кривото дърво" - той е на възраст над 400 години. Необикновената му причудлива форма, създадена от природата, го прави не само интересен природен феномен, но и любим обект за много фотографи. Високо е 40 м, а обиколката му е 4,2 м. Извисява се над пътя от Копривщица за Стрелча.
Малката отбивка при един от завоите на слизане откъм Стрелча в посока Копривщица е удобна за паркиране и престой, а защо не и за кратък отдих и похапване сред шарените сенки на букаците.
"Кривото дърво” на Копривщица е било сред десетте финалисти в националния конкурс "Дърво с корен” 2011, организиран от фондация "Екообщност” и част от международния проект "Европейско дърво на годината” на фондация "Партньорство” - Чехия.
Височината на дървото е около 40м, а стъблото прави множество извивки и завои. Кората е тънка, сивопепелява, различно напукана, изпъстрена със светли и тъмни петна.
Легендата за него разказва, че под клоните му се подслонявали на хлад и завет изнурени пътници, тежко натоварени кервани от коне и волове. Гурбетчиите също тръгвали от там по незнайни и далечни пътища. Хората се разделяли, ходели и чакали, тъжали и се надявали близките им да се завърнат.
Мъките и радостите на хората се отлагали по стъблото и клоните на дървото. Когато тръгвала сълза или се отчупвала тежка въздишка, една клонка на дървото се свивала и тръгвала да расте надолу, а когато изгряваща усмивка озарявала лицето или целувка разтърсвала душата, тогава една клонка на кривата бука тръгвала да расте нагоре.
Този природен феномен е тематично свързан с друга една наблизо разположена забележителност - т.нар. Сополиви камъни. През XVIII-XIX в., когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, управлението на тогавашното село е било под формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия Изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни. А Кривото дърво също е станало мълчалив свидетел на хилядите човешки съдби.
Кривото дърво е наистина изключителна природна забележителност - едно уникално творение на природата, за което днес се полагат усилия, за да бъде запазено за поколенията.
Следва: част 4, Копривщица.
Малката отбивка при един от завоите на слизане откъм Стрелча в посока Копривщица е удобна за паркиране и престой, а защо не и за кратък отдих и похапване сред шарените сенки на букаците.
"Кривото дърво” на Копривщица е било сред десетте финалисти в националния конкурс "Дърво с корен” 2011, организиран от фондация "Екообщност” и част от международния проект "Европейско дърво на годината” на фондация "Партньорство” - Чехия.
Височината на дървото е около 40м, а стъблото прави множество извивки и завои. Кората е тънка, сивопепелява, различно напукана, изпъстрена със светли и тъмни петна.
Легендата за него разказва, че под клоните му се подслонявали на хлад и завет изнурени пътници, тежко натоварени кервани от коне и волове. Гурбетчиите също тръгвали от там по незнайни и далечни пътища. Хората се разделяли, ходели и чакали, тъжали и се надявали близките им да се завърнат.
Мъките и радостите на хората се отлагали по стъблото и клоните на дървото. Когато тръгвала сълза или се отчупвала тежка въздишка, една клонка на дървото се свивала и тръгвала да расте надолу, а когато изгряваща усмивка озарявала лицето или целувка разтърсвала душата, тогава една клонка на кривата бука тръгвала да расте нагоре.
Този природен феномен е тематично свързан с друга една наблизо разположена забележителност - т.нар. Сополиви камъни. През XVIII-XIX в., когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, управлението на тогавашното село е било под формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия Изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни. А Кривото дърво също е станало мълчалив свидетел на хилядите човешки съдби.
Кривото дърво е наистина изключителна природна забележителност - едно уникално творение на природата, за което днес се полагат усилия, за да бъде запазено за поколенията.
Следва: част 4, Копривщица.
