![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОколностите на с. Пчелари под стената на яз.Студен кладенец са осеяни с антични паметници на културата. Такива са изсечените в ерозирали скали гробници в местността Кара Ин, вкопани с изумителна прецизност във вертикалните стени под самия ръб на скалния масив. Приказното творение, резултат от съвместния труд на човек и природа, напомня за шедьоврите на Гауди.
Достъпът до гробниците е лесен откъм шосето Хасково - Крумовград, където след разклонението за село Пчелари има табела за паркинг, сочеща черен път надясно и надолу. През цялото време пътешествието е съпътствано от спиращи дъха гледки към отсрещния хребет под село Орешари, където най-добре се откроява мистичният силует на голямата Скална Арка.
За да стигнете до Кара Ин единствено е необходимо да следвате черния път, който върви директно през нивите успоредно на река Арда, докато се наслаждавате на идиличните гледки.
След около половин час ходене все в западна посока, силуетът на изумителните скални образувания, където са изсечени гробниците, се откроява съвсем ясно.
За ориентир за точното място, където трябва да се отклоните право нагоре, служи тази малка постройка насред нивите. Тук започва обрасла пътека с бетонени стъпала, която като че ли е единственият спомен от неотдавнашен опит за "социализирането" на този обект от културното наследство на българските земи.
Скалният масив "Ак кая" е получил името си от светлия цвят на вулканичните скали, които в резултат на изветрянето са придобили причудливи форми. В него са изсечени две гробници. Те са от типа т.нар. пещероподобни скални гробници.
Първата гробница, наречена "Кара ин", е издълбана в по-меките ерозирали части на масива под голяма скална козирка. Гробната камера е с трапецовиден план, горната й част е оформена куполовидно. Входът е обърнат на юг и е с трапецовидна форма. Тази гробница е особено впечатляваща. В резултат на изветрянето на скалите непосредствено над входа се е образувал интересен скален навес, който й придава вид на долмен.
Около село Пчелари са открити множество подобни тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр). Такива има в местностите "Хамбар кая", "Ак кая", "Кара ин", "Мал казан", "Ходжас" и др. В региона "Хамбар кая" има следи от 6 гробници. Те са вкопани в горната част на масива и са покрити с големи каменни плочи.
От стръмната и тясна площадка под скалния венец се открива изумителна гледка на юг към цялата долина на река Арда - вижда се Скалната Арка под изоставеното село Орешари, а също железният мост при скалата Кован кая.
Втората гробница се намира на 100м западно от "Кара ин". Гробната камера е с трапецовиден план с апсидна задна страна. Подът е равен, а горната част на камерата е оформена като свод. Особеност на тази гробница са графитите по стените ѝ. Представени са основно геометрични фигури. На няколко места са изобразени окръжности, очертани от точки и пресечени от множество линии. Много сходни са графитите, издраскани по стените на скалните гробници от същия тип при Момчилград и с. Биволяне.
Всички гробници в околностите на с. Пчелари датират от ранножелязната епоха и са обявени за паметници на културата.
Това е една от най-леснодостъпните природни забележителности в района на изток от яз. Студен кладенец. Едночасовата разходка и краткото, но сериозно катерене в последния етап, си струват усилието, а насладата от чудесните гледки към долината на Арда остава задълго.
Следва: част 5, Големия сипей.
Достъпът до гробниците е лесен откъм шосето Хасково - Крумовград, където след разклонението за село Пчелари има табела за паркинг, сочеща черен път надясно и надолу. През цялото време пътешествието е съпътствано от спиращи дъха гледки към отсрещния хребет под село Орешари, където най-добре се откроява мистичният силует на голямата Скална Арка.
За да стигнете до Кара Ин единствено е необходимо да следвате черния път, който върви директно през нивите успоредно на река Арда, докато се наслаждавате на идиличните гледки.
След около половин час ходене все в западна посока, силуетът на изумителните скални образувания, където са изсечени гробниците, се откроява съвсем ясно.
За ориентир за точното място, където трябва да се отклоните право нагоре, служи тази малка постройка насред нивите. Тук започва обрасла пътека с бетонени стъпала, която като че ли е единственият спомен от неотдавнашен опит за "социализирането" на този обект от културното наследство на българските земи.
Скалният масив "Ак кая" е получил името си от светлия цвят на вулканичните скали, които в резултат на изветрянето са придобили причудливи форми. В него са изсечени две гробници. Те са от типа т.нар. пещероподобни скални гробници.
Първата гробница, наречена "Кара ин", е издълбана в по-меките ерозирали части на масива под голяма скална козирка. Гробната камера е с трапецовиден план, горната й част е оформена куполовидно. Входът е обърнат на юг и е с трапецовидна форма. Тази гробница е особено впечатляваща. В резултат на изветрянето на скалите непосредствено над входа се е образувал интересен скален навес, който й придава вид на долмен.
Около село Пчелари са открити множество подобни тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр). Такива има в местностите "Хамбар кая", "Ак кая", "Кара ин", "Мал казан", "Ходжас" и др. В региона "Хамбар кая" има следи от 6 гробници. Те са вкопани в горната част на масива и са покрити с големи каменни плочи.
От стръмната и тясна площадка под скалния венец се открива изумителна гледка на юг към цялата долина на река Арда - вижда се Скалната Арка под изоставеното село Орешари, а също железният мост при скалата Кован кая.
Втората гробница се намира на 100м западно от "Кара ин". Гробната камера е с трапецовиден план с апсидна задна страна. Подът е равен, а горната част на камерата е оформена като свод. Особеност на тази гробница са графитите по стените ѝ. Представени са основно геометрични фигури. На няколко места са изобразени окръжности, очертани от точки и пресечени от множество линии. Много сходни са графитите, издраскани по стените на скалните гробници от същия тип при Момчилград и с. Биволяне.
Всички гробници в околностите на с. Пчелари датират от ранножелязната епоха и са обявени за паметници на културата.
Това е една от най-леснодостъпните природни забележителности в района на изток от яз. Студен кладенец. Едночасовата разходка и краткото, но сериозно катерене в последния етап, си струват усилието, а насладата от чудесните гледки към долината на Арда остава задълго.
Следва: част 5, Големия сипей.
