![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlГоук ин е пещера в Родопите, която предизвиква у посетителя доста въпроси. Тя не ще ви впечатли с приказни пещерни образувания. Но пък Гоук ин, както дори името й предполага (в превод: Небесна пещера), е едно необикновено място, криещо неподозирани изненади, които човек трудно би си представил.
Гоук Ин се намира при коритото на река Дишлик дере, под пътя към Крумовград и близо до Скалната Арка в района на Орешари. Пещерата е лесно достъпна, стига да следвате правилния маршрут към нея.
И така, ако идвате откъм селата Пчелари и Долно Черковище и вървите в посока към Крумовград, минавате по железния мост над река Арда. Веднага след края на моста, вдясно от него започва черен път, който се спуска към Арда и върви успоредно край коритото й. Пътят е обозначен с жълто-черна маркировка и трябва да тръгнете по него.
След малко повече от километър ще стигнете до мястото, където Дишлик дере се влива в Арда. Тук е много важно да не продължавате по този път, а да тръгнете наляво и нагоре срещу течението по коритото на Дишлик дере.
Пътеката е лека и криволичи ту отляво, ту отдясно, но следва коритото на дерето. Вървете по нея около 15 минути и ще видите Гоук Ин да се издига точно отпред и леко вляво.
Гоук Ин е единствената открита досега пещера, в тавана (свода) на която са изсечени трапецовидни ниши. Тракийските скални ниши се срещат на много места из Източните Родопи, но обикновено са издялани на външните скални откоси. В случая, обаче, те са издълбани не само по лицето на скалата, а и във вътрешната част на пещерата.
Съществуват различни теории за създаването и предназначението на нишите, нито една от които не е безспорно доказана. Според преобладаващото мнение те са изпълнявали ролята на урни, в които се е полагал прахът на починалите и са били предназначени за обикновените хора, докато за висшите членове на тракийското общество са били отредени специално направени скални гробници. Как точно са били издялани култовите ниши в различни трудно достъпни участъци не става ясно. Дали всеки е можел да стори това или само специално подготвени и посветени жреци са могли да преодолеят стръмните скални навеси, където са издълбани нишите, също е спорно.
Сред по-възрастните местни жители дори се е запазила легенда, според която митично същество – великан, яздещо кон, обикаляло тези земи. Там, където стъпвали копитата на коня, оставали отпечатъци. Така се образували скалните ниши. Подобен разказ, разбира се, звучи като приказка, но вероятно е породен от недоумението как са се появили нишите в тези труднодостъпни участъци. Скални ниши са изсечени както вътре в самата пещера, така и отвън – на стръмната отвесна стена до входа й. Нито във вътрешността й, нито на скалата отвън бихме могли да си представим как точно е станало това.
Гоук Ин е с надморска височина от 180 м и е дълга 41 м. Отворът й е широк и овално оформен и от вътрешността на пещерата се открива красива гледка към околността и река Дишлик дере. Пещерата е сравнително малка, едноетажна (с едно ниво), с денивелация от само 5 метра. Тя е суха пещера, в нея не се срещат калцитни образувания (сталактити, сталагмити, сталактони).
Скалните коридори са къси и са разклонени навътре към основата на пещерата, където тя става по-тясна и по-трудно достъпна. Предполага се, че Гоук Ин е функционирала като светилище хилядолетия преди новата ера.
Поради широко оформения си вход пещерата е сравнително добре осветена. Днес тя се обитава от прилепи, а в близост до тях, колкото и странно да звучи, са си свили гнезда и лястовиците.
Пещерата е необлагородена, но достъпна за посещения. За да влезете в нея, трябва да изкачите не много стръмен участък над реката. Ако това ви се стори трудно, може да наблюдавате пещерата и само отвън – ще бъдете не по-малко впечатлени. И все пак, бих препоръчал да опознаете пещерата и от вътрешността й. Гледката си струва усилията.
От Гоук ин по стръмен залесен склон може да се излезе директно горе на пътя Хасково-Крумовград. А този маршрут предлага още неподозирани изненади.
Шосето постепенно слиза към долината на Арда, като красивите гледки се сменят буквално на всяка крачка. От дълбоките дерета на Източните Родопи...
...До широката и разлята долина на най-голямата река в тази част на България...
...та до митичните скали Кован кая, за които стана дума по-рано.
При слизането по това шосе обратно към железния мост, не забравяйте да вдигате поглед високо нагоре към скалите, тъй като ще минете близо до друг феномен в района на Орешарци - Скалната арка, за която ще разкажем по-нататък.
Тук наблизо се намира и друга една малко известна пещера - Попмартиновата дупка - един интересен обект със спорно предназначение. Повечето хора смятат, че това е била скална гробница, но една част от археолозите са твърдо убедени, че по-скоро това било скривалището на Поп Мартин - съратник на Вълчан войвода, известен в Източните Родопи, Сакар и Странджа. За този феномен също ще стане дума в по-нататъшните пътеписи.
Следва: част 4, Гробниците при Пчелари.
Гоук Ин се намира при коритото на река Дишлик дере, под пътя към Крумовград и близо до Скалната Арка в района на Орешари. Пещерата е лесно достъпна, стига да следвате правилния маршрут към нея.
И така, ако идвате откъм селата Пчелари и Долно Черковище и вървите в посока към Крумовград, минавате по железния мост над река Арда. Веднага след края на моста, вдясно от него започва черен път, който се спуска към Арда и върви успоредно край коритото й. Пътят е обозначен с жълто-черна маркировка и трябва да тръгнете по него.
След малко повече от километър ще стигнете до мястото, където Дишлик дере се влива в Арда. Тук е много важно да не продължавате по този път, а да тръгнете наляво и нагоре срещу течението по коритото на Дишлик дере.
Пътеката е лека и криволичи ту отляво, ту отдясно, но следва коритото на дерето. Вървете по нея около 15 минути и ще видите Гоук Ин да се издига точно отпред и леко вляво.
Гоук Ин е единствената открита досега пещера, в тавана (свода) на която са изсечени трапецовидни ниши. Тракийските скални ниши се срещат на много места из Източните Родопи, но обикновено са издялани на външните скални откоси. В случая, обаче, те са издълбани не само по лицето на скалата, а и във вътрешната част на пещерата.
Съществуват различни теории за създаването и предназначението на нишите, нито една от които не е безспорно доказана. Според преобладаващото мнение те са изпълнявали ролята на урни, в които се е полагал прахът на починалите и са били предназначени за обикновените хора, докато за висшите членове на тракийското общество са били отредени специално направени скални гробници. Как точно са били издялани култовите ниши в различни трудно достъпни участъци не става ясно. Дали всеки е можел да стори това или само специално подготвени и посветени жреци са могли да преодолеят стръмните скални навеси, където са издълбани нишите, също е спорно.
Сред по-възрастните местни жители дори се е запазила легенда, според която митично същество – великан, яздещо кон, обикаляло тези земи. Там, където стъпвали копитата на коня, оставали отпечатъци. Така се образували скалните ниши. Подобен разказ, разбира се, звучи като приказка, но вероятно е породен от недоумението как са се появили нишите в тези труднодостъпни участъци. Скални ниши са изсечени както вътре в самата пещера, така и отвън – на стръмната отвесна стена до входа й. Нито във вътрешността й, нито на скалата отвън бихме могли да си представим как точно е станало това.
Гоук Ин е с надморска височина от 180 м и е дълга 41 м. Отворът й е широк и овално оформен и от вътрешността на пещерата се открива красива гледка към околността и река Дишлик дере. Пещерата е сравнително малка, едноетажна (с едно ниво), с денивелация от само 5 метра. Тя е суха пещера, в нея не се срещат калцитни образувания (сталактити, сталагмити, сталактони).
Скалните коридори са къси и са разклонени навътре към основата на пещерата, където тя става по-тясна и по-трудно достъпна. Предполага се, че Гоук Ин е функционирала като светилище хилядолетия преди новата ера.
Поради широко оформения си вход пещерата е сравнително добре осветена. Днес тя се обитава от прилепи, а в близост до тях, колкото и странно да звучи, са си свили гнезда и лястовиците.
Пещерата е необлагородена, но достъпна за посещения. За да влезете в нея, трябва да изкачите не много стръмен участък над реката. Ако това ви се стори трудно, може да наблюдавате пещерата и само отвън – ще бъдете не по-малко впечатлени. И все пак, бих препоръчал да опознаете пещерата и от вътрешността й. Гледката си струва усилията.
От Гоук ин по стръмен залесен склон може да се излезе директно горе на пътя Хасково-Крумовград. А този маршрут предлага още неподозирани изненади.
Шосето постепенно слиза към долината на Арда, като красивите гледки се сменят буквално на всяка крачка. От дълбоките дерета на Източните Родопи...
...До широката и разлята долина на най-голямата река в тази част на България...
...та до митичните скали Кован кая, за които стана дума по-рано.
При слизането по това шосе обратно към железния мост, не забравяйте да вдигате поглед високо нагоре към скалите, тъй като ще минете близо до друг феномен в района на Орешарци - Скалната арка, за която ще разкажем по-нататък.
Тук наблизо се намира и друга една малко известна пещера - Попмартиновата дупка - един интересен обект със спорно предназначение. Повечето хора смятат, че това е била скална гробница, но една част от археолозите са твърдо убедени, че по-скоро това било скривалището на Поп Мартин - съратник на Вълчан войвода, известен в Източните Родопи, Сакар и Странджа. За този феномен също ще стане дума в по-нататъшните пътеписи.
Следва: част 4, Гробниците при Пчелари.
