![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАко се чудите дали дъхът ви спира от прекрасни гледки или заради положителната денивелация, значи се намирате някъде над язовир Въча. Е, изкачването не е толкова леко, но пък пейзажът със сигурност е впечатляващ. Разходката всъщност не е дълга, подходяща е за малки и големи и може да бъде съчетана с още много забележителности в района.
Маршрутът:
Известният язовир е разположен в едно от най-магичните места у нас - Родопите, по поречието на река Въча, на границата между три области - Смолян, Пазарджик и Пловдив. Намира се на около час път от Пловдив и на 2 часа от София, което означава, че можете да отидете, да се удивите от красотата му и да се приберете в рамките на един ден. Все пак е за препоръчване да останете да нощувате в околността и да съчетаете това приключение с посещение на още някои от безбройните интересни места в района. Около язовира има доста къщи за гости, а любителите на нетипичните преживявания могат да отседнат във вила насред водите на самия язовир, до която се стига чрез лодки. Също много добър вариант е нощувката в големия комплекс „Чилингира“, който е надвиснал над самия бряг и предлага много красиви гледки.
В днешни дни е някак модерно всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с емблематична гледка, дали беседки край реката, дали някоя тайнствена легенда, или пък защо не панорамна екопътека. Няма начин да не сте се натъквали поне веднъж на някоя обещаваща реклама на екопътека Чилингира. Подсказка: нищо в нея няма да е преувеличено!
Хубавата новина е, че пътят от Кричим нагоре към Девин е съвсем наскоро обновен! Гладък асфалт, множество разширения, чести поводи и удобни места за спиране. Веднъж стигнете ли над язовирните стени, ще ви се открие гледка към родопското море край пътя. Ще ви се прииска да спрете за снимки, и... изненада - ще можете! Буквално на всеки 200 метра има удобни пътни уширения. Освен това, автобусният транспорт по този маршрут е доволно редовен - рейсове минават четири пъти дневно в двете посоки.
Край самия комплекс Чилингира има избор от няколко паркинга. Първият - точно до сергиите, обикновено винаги препълнен. Следващият - това са по-скоро клетки, оградени с колчета. Тесни са и трябва да влезете под такъв ъгъл, че задницата ви ще стърчи на пътното платно. Много неудобно място, но ако продължите 100 метра по-нататък, ще стигнете до много удобно и просторно уширение от новия ремонт на пътя, а от площадката с пейките и барбекютата се открива първата наистина впечатляваща панорама към язовира.
Екопътека Чилингира се намира само на метри от едноименния хотелски комплекс. Катеренето по нея определено си струва усилието, защото по пътя ви ще се открият прекрасни гледки, като на определени места можете да отбиете и да си направите снимки. От хотела само трябва да пресечете на другата страна на пътя по специалната пешеходна пътека, да подминете голямата чешма и веднага да започнете стръмното катерене.
Началото на пътеката се поставя с кратко изкачване на няколко метални стъпала с парапет, разположени по средата между импровизиран подслон-спирка за преминаващите автобуси. Там ще откриете информационни карти за маршрута и забележителностите в близките села Осиково и Михалково. Според закачената в началото на маршрута карта, екопътека Чилингира предлага 5 гледки за наблюдение към очарователния язовир Въча. Общата дължина на маршрута е 2 километра (1976 м.), което отнема не повече от час за разходка в зависимост от интензитета на ходене. Екопътеката е подходяща за всички възрастови групи без ограничение. Наистина, каменливите склонове над Чилингира постоянно са огласяни от весел детски смях и лай на домашни любимци, доведени за една по-екстремна разходка на чист въздух.
След като изкачите стълбите, ще достигнете до платформа, откъдето се открива гледка №1 към комплекса и язовира. Първата гледка е само прелюдия към това, което ще видите по-нататък.
Продължавате по не толкова добре утъпкана пътека и въпреки че няма указателни табели е почти невъзможно да се загубите или да объркате пътя. На места има гъсти храсталаци, между които трябва да се премине, но са сравнително нарядко.
Скоро пътеката достига до ръба на билото и преходът става доста по-лек.
Следващите три гледки са еднотипни, като от всичките ще видите руини от каменни къщи. Според археолози те датират от повече от 350 години.
Надморската височина е малко под 800 м, а ридът Търновица постепенно се изкачва по-нависоко, за да се влее е основната част от Върховръшкия дял на Родопите.
Най-близкото село е Осиково, накацало по склоновете в подножието на най-високата част от рида Пангарлийца. Намира се на около 4 км в югоизточна посока.
Черешката на тортата, разбира се, е гледка № 5, откъдето се открива зашеметяващ изглед към язовир Въча. Ще видите красивите планински масиви от двете страни на язовира и много плаващи къщи на понтони.
Има доста места, където можете да поседнете и да направите пикник или просто да си починете, наслаждавайки се на гледката. Долу в ниското се червенеят покривите на хотел Чилингира, а дори един бърз поглед нататък ще ви изпълни с изумление: "Аз всичкия този баир сам ли го изкачих!?"
Най-препоръчителен за посещение на района е сезонът между юни и септември, когато е разгарът на язовирния живот. Язовирът е подходящ за риболов - тук се отглеждат шаран, щука, кефал, костур, скобар и др. Възможността за похапване на прясна риба не е за изпускане. Освен това самият язовир предлага разходки с лодка или водно колело, а усещането е сякаш се носите по някой норвежки фиорд.
Малко известен факт е, че след края на обозначената екопътека, която достига гледка №5 при седловината преди Самунова бърчина, нейното продължение се влива в черния път за село Осиково, издига се вече на над 1000 м надморска височина и преминава през открити поляни и покрай обширни картофени ниви по билото, които предлагат още много изумителни гледки към виещата се отдолу като змия синева на язовира.
Тук, точно в най-ниската част на седловината между Самуновата бърчина и връх Ябълката (1142 м), се намира единствената постоянно течаща чешма на километри околовръст - удобен момент за кратка отмора и освежаване.
Ако имате повечко свободно време на разположение, след около още час ходене можете да се доберете до Осиково и да се насладите на типичните каменни родопски къщи с характерните им покриви от плоски плочи, наречени "тикли".
Предиобедната мъгла бавно се разкъсва и оттегля зад върхарите на хребета Ушите и връх Голица, за да даде път на слънчевите лъчи.
Завръщането обратно към шосето е стръмно, а изпитанието за коленете - значително. Препоръчително е пътешественикът да носи някое и друго помощно средство със себе си - щеките са от особена полза, а в краен случай и някоя намерена из гъсталака тояжка също може да свърши добра работа.
Дължината на целия маршрут е 2 км в едната посока. В края на приключението идва момент на заслужен отдих обратно при хотел Чилингира - можете да посетите малкия параклис с кръста, да поседнете в големия ресторант или да си спретнете барбекю на специално обособения кът за отдих. Дори да не отседнете за нощувка в комплекса, все пак е препоръчително да отскочите за порция риба, поднесена с хубава панорамна гледка.
В случай, че сте отделили целия ден за пътешествия, можете да посетите и Червената църква „Света Богородица“, разположена сред полето край град Перущица. Тя може да бъде лесно добавена към маршрута от или към Пловдив. Също така, на около 15 км от Чилингира нагоре по пътя се намира родопското село Михалково. Там можете да посетите първата чешма с естествено газирана вода у нас. Интересното е, че има само три минерални извора в света, които се доближават по вкус до тази на Михалково: във Франция, Грузия и Германия. Един по-времеемък вариант, макар и съвсем изпълним при по-добро планиране, е съчетаването на гледките към язовир Въча откъм Чилингира с едно посещение на село Равногор и известните Бекови скали на ръба на отсрещния хребет, откъдето можете да се насладите на подобна панорама, но от по-различна гледна точка. Но на това приключение ще се спрем във втората част от разказа.
Следва: част 2 - Равногор.
Маршрутът:
Известният язовир е разположен в едно от най-магичните места у нас - Родопите, по поречието на река Въча, на границата между три области - Смолян, Пазарджик и Пловдив. Намира се на около час път от Пловдив и на 2 часа от София, което означава, че можете да отидете, да се удивите от красотата му и да се приберете в рамките на един ден. Все пак е за препоръчване да останете да нощувате в околността и да съчетаете това приключение с посещение на още някои от безбройните интересни места в района. Около язовира има доста къщи за гости, а любителите на нетипичните преживявания могат да отседнат във вила насред водите на самия язовир, до която се стига чрез лодки. Също много добър вариант е нощувката в големия комплекс „Чилингира“, който е надвиснал над самия бряг и предлага много красиви гледки.
В днешни дни е някак модерно всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с емблематична гледка, дали беседки край реката, дали някоя тайнствена легенда, или пък защо не панорамна екопътека. Няма начин да не сте се натъквали поне веднъж на някоя обещаваща реклама на екопътека Чилингира. Подсказка: нищо в нея няма да е преувеличено!
Хубавата новина е, че пътят от Кричим нагоре към Девин е съвсем наскоро обновен! Гладък асфалт, множество разширения, чести поводи и удобни места за спиране. Веднъж стигнете ли над язовирните стени, ще ви се открие гледка към родопското море край пътя. Ще ви се прииска да спрете за снимки, и... изненада - ще можете! Буквално на всеки 200 метра има удобни пътни уширения. Освен това, автобусният транспорт по този маршрут е доволно редовен - рейсове минават четири пъти дневно в двете посоки.
Край самия комплекс Чилингира има избор от няколко паркинга. Първият - точно до сергиите, обикновено винаги препълнен. Следващият - това са по-скоро клетки, оградени с колчета. Тесни са и трябва да влезете под такъв ъгъл, че задницата ви ще стърчи на пътното платно. Много неудобно място, но ако продължите 100 метра по-нататък, ще стигнете до много удобно и просторно уширение от новия ремонт на пътя, а от площадката с пейките и барбекютата се открива първата наистина впечатляваща панорама към язовира.
Екопътека Чилингира се намира само на метри от едноименния хотелски комплекс. Катеренето по нея определено си струва усилието, защото по пътя ви ще се открият прекрасни гледки, като на определени места можете да отбиете и да си направите снимки. От хотела само трябва да пресечете на другата страна на пътя по специалната пешеходна пътека, да подминете голямата чешма и веднага да започнете стръмното катерене.
Началото на пътеката се поставя с кратко изкачване на няколко метални стъпала с парапет, разположени по средата между импровизиран подслон-спирка за преминаващите автобуси. Там ще откриете информационни карти за маршрута и забележителностите в близките села Осиково и Михалково. Според закачената в началото на маршрута карта, екопътека Чилингира предлага 5 гледки за наблюдение към очарователния язовир Въча. Общата дължина на маршрута е 2 километра (1976 м.), което отнема не повече от час за разходка в зависимост от интензитета на ходене. Екопътеката е подходяща за всички възрастови групи без ограничение. Наистина, каменливите склонове над Чилингира постоянно са огласяни от весел детски смях и лай на домашни любимци, доведени за една по-екстремна разходка на чист въздух.
След като изкачите стълбите, ще достигнете до платформа, откъдето се открива гледка №1 към комплекса и язовира. Първата гледка е само прелюдия към това, което ще видите по-нататък.
Продължавате по не толкова добре утъпкана пътека и въпреки че няма указателни табели е почти невъзможно да се загубите или да объркате пътя. На места има гъсти храсталаци, между които трябва да се премине, но са сравнително нарядко.
Скоро пътеката достига до ръба на билото и преходът става доста по-лек.
Следващите три гледки са еднотипни, като от всичките ще видите руини от каменни къщи. Според археолози те датират от повече от 350 години.
Надморската височина е малко под 800 м, а ридът Търновица постепенно се изкачва по-нависоко, за да се влее е основната част от Върховръшкия дял на Родопите.
Най-близкото село е Осиково, накацало по склоновете в подножието на най-високата част от рида Пангарлийца. Намира се на около 4 км в югоизточна посока.
Черешката на тортата, разбира се, е гледка № 5, откъдето се открива зашеметяващ изглед към язовир Въча. Ще видите красивите планински масиви от двете страни на язовира и много плаващи къщи на понтони.
Има доста места, където можете да поседнете и да направите пикник или просто да си починете, наслаждавайки се на гледката. Долу в ниското се червенеят покривите на хотел Чилингира, а дори един бърз поглед нататък ще ви изпълни с изумление: "Аз всичкия този баир сам ли го изкачих!?"
Най-препоръчителен за посещение на района е сезонът между юни и септември, когато е разгарът на язовирния живот. Язовирът е подходящ за риболов - тук се отглеждат шаран, щука, кефал, костур, скобар и др. Възможността за похапване на прясна риба не е за изпускане. Освен това самият язовир предлага разходки с лодка или водно колело, а усещането е сякаш се носите по някой норвежки фиорд.
Малко известен факт е, че след края на обозначената екопътека, която достига гледка №5 при седловината преди Самунова бърчина, нейното продължение се влива в черния път за село Осиково, издига се вече на над 1000 м надморска височина и преминава през открити поляни и покрай обширни картофени ниви по билото, които предлагат още много изумителни гледки към виещата се отдолу като змия синева на язовира.
Тук, точно в най-ниската част на седловината между Самуновата бърчина и връх Ябълката (1142 м), се намира единствената постоянно течаща чешма на километри околовръст - удобен момент за кратка отмора и освежаване.
Ако имате повечко свободно време на разположение, след около още час ходене можете да се доберете до Осиково и да се насладите на типичните каменни родопски къщи с характерните им покриви от плоски плочи, наречени "тикли".
Предиобедната мъгла бавно се разкъсва и оттегля зад върхарите на хребета Ушите и връх Голица, за да даде път на слънчевите лъчи.
Завръщането обратно към шосето е стръмно, а изпитанието за коленете - значително. Препоръчително е пътешественикът да носи някое и друго помощно средство със себе си - щеките са от особена полза, а в краен случай и някоя намерена из гъсталака тояжка също може да свърши добра работа.
Дължината на целия маршрут е 2 км в едната посока. В края на приключението идва момент на заслужен отдих обратно при хотел Чилингира - можете да посетите малкия параклис с кръста, да поседнете в големия ресторант или да си спретнете барбекю на специално обособения кът за отдих. Дори да не отседнете за нощувка в комплекса, все пак е препоръчително да отскочите за порция риба, поднесена с хубава панорамна гледка.
В случай, че сте отделили целия ден за пътешествия, можете да посетите и Червената църква „Света Богородица“, разположена сред полето край град Перущица. Тя може да бъде лесно добавена към маршрута от или към Пловдив. Също така, на около 15 км от Чилингира нагоре по пътя се намира родопското село Михалково. Там можете да посетите първата чешма с естествено газирана вода у нас. Интересното е, че има само три минерални извора в света, които се доближават по вкус до тази на Михалково: във Франция, Грузия и Германия. Един по-времеемък вариант, макар и съвсем изпълним при по-добро планиране, е съчетаването на гледките към язовир Въча откъм Чилингира с едно посещение на село Равногор и известните Бекови скали на ръба на отсрещния хребет, откъдето можете да се насладите на подобна панорама, но от по-различна гледна точка. Но на това приключение ще се спрем във втората част от разказа.
Следва: част 2 - Равногор.
