![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСпоред доста древни (а и не само) историци, Родопите са свещена планина и тук се осъществявала връзката между този свят и отвъдното. Според някои е така, според други това са митове и легенди, но е факт, че в съвременната ни история има доста необяснени артефакти, оставени ни от траките и техните предшественици.
Едни от тези необяснени до ден днешен находки са трапецовидните ниши, които са уникални за Балканите и се срещат само на нашия полуостров, като са съсредоточени предимно в Родопите. Орловите скали са сред най-забележителните образци на този феномен и се намират край Ардино, недалеч от Дяволския мост, и както и другите такива подобни трапецовидни ниши, техният произход, цел и изработване са загадка, за която все още няма исторически сведения.
За Орловите скали водят ясно видими кафеви туристически табели, които се отклоняват още от главния път в центъра на град Ардино. До тях се стига по стръмен и тесен, но добре асфалтиран път. Европроектите явно са били добре усвоени в региона, за което свидетелства пресният ремонт на основното шосе към Кърджали, както и десетките табели в подстъпите към Орловите скали, които ясно напомнят, че 30 милиона лева са изчезнали някъде тук. От рестото са вдигнати 5-6 беседки край не особено дългото туристическо трасе, както и някоя и друга набързо скована пейка.
Асфалтовият път свършва в малък паркинг, от който нагоре тръгва „Пътеката на ардинската поезия“. Поетичното в нея се изразява в дъсчени летвички, на които са гравирани кратки стихове от местни автори - повечето неразпознаваеми за масовия посетител.
От паркинга нагоре следва кратко изкачване. Всъщност обходната пътека е кръгова и скоро след началото се раздвоява - вляво е "поетичната" пътека, която в началото си е по-стръмна, но и като цяло по-обиколна, тъй като първо се изкачва на билото, откъдето преминава през живописна гора, преди да стигне до крайната си цел. Надясно пък е по-полегатата и панорамна пътека, която води направо към основната забележителност. Минава се покрай една малка скала, от която се открива панорамна гледка към град Ардино.
Оттук вече се вижда и заветната Орлова скала, която отстои на не повече от няколкостотин метра. И наистина изкачването до нея трае не повече от 15 минути.
Орловите скали, „Картал кая“, всъщност са само една скала, и не е орлова, ами гарванова, ако се следва преводът от турски. В камъка от всички страни са издълбани около стотина трапецовидни ниши с различни размери.
Датирани са около V в. пр. н. е. Има много теории какво е било предназначението на тези скални паметници. Наоколо са открити обгорели глинени съдове. Едната теория е, че в нишите са палени огньове преди битка. Нощната гледка на скалата, в която горят сто очи, трябва да е била наистина смразяваща. Другата теория е, че тук се е развивала ранна металургия и от скалата са добивани метали и злато.
Все пак най-разпространена в науката е хипотезата, че това са гробни съоръжения от ранножелязната епоха, в които са били поставяни погребални урни. Така комплексите са представлявали своеобразни некрополи. Във връзка с тази теория се приема, че в скалните ниши са поставяни урни с пепелта на обикновените хора, докато в скалните гробници са погребвали лица от висшата йерархия. Според най-големия авторитет по тракийските древности проф. Александър Фол величествените масиви във Фригия и Тракия, тези по течението на р.Артескос (днешна Арда) са покрити с многобройни ниши, понякога повече от сто. Тези ниши не са "висящи некрополи", а ритуално обработени пространства върху лицето на Майката-Планина.
Според българската археоложка проф. Ана Радунчева трапецовидните ниши за древните обитатели на Източните Родопи са „отворяли“ пътя към отвъдното и са символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. Според нея нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Тя вижда у трапецовидната форма на скалните ниши силует, наподобяващ висящ прилеп. Сред общностите от Каменната епоха е разпространено вярването, че прилепът превежда душата към другия свят. В него социалната принадлежност на мъртвеца към определена прослойка се запазва, защото отвъдният свят е структуриран като земния. Преминаването става през пещера, затова ниши и изкуствено вдълбани пещери винаги вървят заедно – където има от единия вид скално изсичане, има и от другия. Според Радунчева възможно е групирането на нишите да е по родове. Връзката „ниша – пещера“ е като „прилеп – водач – път“. Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което според Радунчева е доказателство за наличието на цяла светилищна система.
Проф. Валерия Фол допълва, че изсечените в отвесните скали ниши и ориентирани към една от слънчевите посоки предпоставят по-висока степен на обредно изпълнение. Тя също подлага под съмнение тълкуването им като скални некрополи, заради физическата невъзможност по тези труднодостъпни скали, по които човек трябва да балансира върху дървени стълби и скелета или да виси на въже от върха, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. Валерия Фол смята, че изсичането на ниша представлява еднократен обреден акт, като допуска поставянето на свещени предмети (посредници или вотиви) в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред.
Въпреки различните хипотези относно предназначението и датирането на трапецовидните ниши, засега тяхното тайно послание остава неразгадано. Заради мистичността на мястото и многото неизвестни, сред местните се разказва легенда за змей, който живее под скалите и пази тайно съкровище.
Подобни изсичания в скалите има край още много села из кърджалийския район - Безводно, Три могили, Мезек, Татул, Сухово, Дъждовница, но тук, на Орлови скали, те са най-многобройни. Пътят дотам е удобен и лесен, така че тази точка е подходяща за маркиране като една от задължителните за посещение в този район.
Следва: част 4 - Дяволския мост.
Едни от тези необяснени до ден днешен находки са трапецовидните ниши, които са уникални за Балканите и се срещат само на нашия полуостров, като са съсредоточени предимно в Родопите. Орловите скали са сред най-забележителните образци на този феномен и се намират край Ардино, недалеч от Дяволския мост, и както и другите такива подобни трапецовидни ниши, техният произход, цел и изработване са загадка, за която все още няма исторически сведения.
За Орловите скали водят ясно видими кафеви туристически табели, които се отклоняват още от главния път в центъра на град Ардино. До тях се стига по стръмен и тесен, но добре асфалтиран път. Европроектите явно са били добре усвоени в региона, за което свидетелства пресният ремонт на основното шосе към Кърджали, както и десетките табели в подстъпите към Орловите скали, които ясно напомнят, че 30 милиона лева са изчезнали някъде тук. От рестото са вдигнати 5-6 беседки край не особено дългото туристическо трасе, както и някоя и друга набързо скована пейка.
Асфалтовият път свършва в малък паркинг, от който нагоре тръгва „Пътеката на ардинската поезия“. Поетичното в нея се изразява в дъсчени летвички, на които са гравирани кратки стихове от местни автори - повечето неразпознаваеми за масовия посетител.
От паркинга нагоре следва кратко изкачване. Всъщност обходната пътека е кръгова и скоро след началото се раздвоява - вляво е "поетичната" пътека, която в началото си е по-стръмна, но и като цяло по-обиколна, тъй като първо се изкачва на билото, откъдето преминава през живописна гора, преди да стигне до крайната си цел. Надясно пък е по-полегатата и панорамна пътека, която води направо към основната забележителност. Минава се покрай една малка скала, от която се открива панорамна гледка към град Ардино.
Оттук вече се вижда и заветната Орлова скала, която отстои на не повече от няколкостотин метра. И наистина изкачването до нея трае не повече от 15 минути.
Орловите скали, „Картал кая“, всъщност са само една скала, и не е орлова, ами гарванова, ако се следва преводът от турски. В камъка от всички страни са издълбани около стотина трапецовидни ниши с различни размери.
Датирани са около V в. пр. н. е. Има много теории какво е било предназначението на тези скални паметници. Наоколо са открити обгорели глинени съдове. Едната теория е, че в нишите са палени огньове преди битка. Нощната гледка на скалата, в която горят сто очи, трябва да е била наистина смразяваща. Другата теория е, че тук се е развивала ранна металургия и от скалата са добивани метали и злато.
Все пак най-разпространена в науката е хипотезата, че това са гробни съоръжения от ранножелязната епоха, в които са били поставяни погребални урни. Така комплексите са представлявали своеобразни некрополи. Във връзка с тази теория се приема, че в скалните ниши са поставяни урни с пепелта на обикновените хора, докато в скалните гробници са погребвали лица от висшата йерархия. Според най-големия авторитет по тракийските древности проф. Александър Фол величествените масиви във Фригия и Тракия, тези по течението на р.Артескос (днешна Арда) са покрити с многобройни ниши, понякога повече от сто. Тези ниши не са "висящи некрополи", а ритуално обработени пространства върху лицето на Майката-Планина.
Според българската археоложка проф. Ана Радунчева трапецовидните ниши за древните обитатели на Източните Родопи са „отворяли“ пътя към отвъдното и са символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. Според нея нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Тя вижда у трапецовидната форма на скалните ниши силует, наподобяващ висящ прилеп. Сред общностите от Каменната епоха е разпространено вярването, че прилепът превежда душата към другия свят. В него социалната принадлежност на мъртвеца към определена прослойка се запазва, защото отвъдният свят е структуриран като земния. Преминаването става през пещера, затова ниши и изкуствено вдълбани пещери винаги вървят заедно – където има от единия вид скално изсичане, има и от другия. Според Радунчева възможно е групирането на нишите да е по родове. Връзката „ниша – пещера“ е като „прилеп – водач – път“. Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което според Радунчева е доказателство за наличието на цяла светилищна система.
Проф. Валерия Фол допълва, че изсечените в отвесните скали ниши и ориентирани към една от слънчевите посоки предпоставят по-висока степен на обредно изпълнение. Тя също подлага под съмнение тълкуването им като скални некрополи, заради физическата невъзможност по тези труднодостъпни скали, по които човек трябва да балансира върху дървени стълби и скелета или да виси на въже от върха, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. Валерия Фол смята, че изсичането на ниша представлява еднократен обреден акт, като допуска поставянето на свещени предмети (посредници или вотиви) в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред.
Въпреки различните хипотези относно предназначението и датирането на трапецовидните ниши, засега тяхното тайно послание остава неразгадано. Заради мистичността на мястото и многото неизвестни, сред местните се разказва легенда за змей, който живее под скалите и пази тайно съкровище.
Подобни изсичания в скалите има край още много села из кърджалийския район - Безводно, Три могили, Мезек, Татул, Сухово, Дъждовница, но тук, на Орлови скали, те са най-многобройни. Пътят дотам е удобен и лесен, така че тази точка е подходяща за маркиране като една от задължителните за посещение в този район.
Следва: част 4 - Дяволския мост.
