![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдна от най-живописните и най-пълноводни български реки лъкатуши в югоизточната част на мистичните Родопи. Меандрите на Арда разпалват фантазията на поети, художници, фотографи и пътешественици. Нищо чудно, че още от пръв поглед се влюбих в реката и в нейните неповторими извивки.
Безспорно най-популярен е големият меандър при крепостта Патмос, известен още като "Завоя". За него са изписани много статии. В интернет ще откриете стотици снимки. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира се на южния склон на яз. Кърджали по пътя между селата Рибарци и Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки живописна панорамна гледка.
За да се достигне най-подходящата точка за наблюдение на меандъра, ако пътувате с кола, трябва да се отбите от пътя Кърджали - Ардино на разклона за селата Млечино и Боровица (намира се на 17 км и от двете населени места). Карайте към село Боровица, подминете го и на голямото кръстовище след него продължете направо (има указателна табела, на която пише Сухино). След около 2.7 км ще стигнете до участък от пътя, от който се открива просторна гледка към извивката на реката. Крепостта Патмос се намира на отсрещния бряг, леко вляво.
Завоят на язовир Кърджали е наистина спиращо дъха място. Това е „само“ един сред безбройните завои на река Арда, но си заслужава да се отделят часове, за да бъде съзерцаван. Въпреки привидното застинало безвремие на реката, той показва винаги различен облик, а лицето му може да се измени многократно в течение на един и същи ден. Известно още като „Подковата“ това уникално място е толкова красиво, че още от първия поглед ще се убедите, че си е струвало да биете целия път дотам, само за да го зърнете.
Името си „Подковата“ мястото получава, защото точно тук реката прави рязък U-образен завой. В действителност този ръкав представлява различни притоци на язовира. Напоследък мястото е станало едно от любимите на много фотографи, особено по залез слънце. Тук много често ще се засечете с други хора, които също са дошли да наблюдават зашеметяващата гледка.
В тази част на Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада овце и крави. И може би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия. Всъщност на самия издължен полуостров в подножието на крепостта Патмос се белеят покривите на голям овчарник, достъпен единствено по дивите пътеки, които се провират по южните склонове на връх Бездивен откъм северната страна на долината на Арда.
Има още едно място, откъдето може човек да се наслади на красотата на две реки (Арда и Боровица), които се вливат в язовир Кърджали тъкмо на това място. От южната страна при уширението на пътя добре се откроява една стръмна пътечка, която води нагоре по гористия хълм над шосето. След кратко изкачване се открива една по-различна гледка към завоя.
От друга страна, едно кратко петнайсетминутно спускане на североизток под пътя пък отвежда до ръба на отвесните скали, надвиснали вдясно от завоя. Оттук гледката е съвсем различна и още по-величествена.
В западна посока язовир Кърджали се стеснява, а подобната на змия синева потъва сред окъпаните в зеленина скалисти чукари в сърцевината на Източните Родопи.
Нова среща с черупчест представител на местната фауна, подмамен от октомврийското слънце да излезе на припек, ни отърсва от завладялото ни опиянение.
Денят напредва и наближава пладне, а следващата спирка от пътешествието е на около 6 километра нагоре по течението на Арда. Местността е в подножието на махала Мировец (Имренлер). Тук в по-сухата част от годината незначителното водно ниво превръща горната част от язовира в преддверие към същинското течение на река Арда. Пясъчни наноси покриват голяма част от течението, а навред сред околните скали гнездят многобройни птици, които се спускат сред блесналите плитчини в търсене на лесен улов.
На това място предприемчиви местни инвеститори са изградили няколко кокетни комплекса за отдих, където гостите могат да се насладят на чистия въздух и невероятно красивата гледка.
Разбира се не липсват и малките частни вили и бунгала.
В отсъствието на големи количества вода, бреговете на язовира са се превърнали в заблатено тръстиково поле - добре дошъл момент за рибарите, които сега могат да хванат натясно рибните пасажи.
Вятърът довява една необяснима, едва доловима меланхолия. Подобно на много други места из родината, тук времето сякаш е застинало в един отдавна отминал момент, в който всичко е било много по-просто и разбираемо, а хората са се радвали на малките неща в живота. Едно очарователно безвремие, което някак съвсем подходящо ни отвежда към следващия забележителен етап от днешното пътешествие.
Следва: част 3 - Орлови скали Ардино.
Безспорно най-популярен е големият меандър при крепостта Патмос, известен още като "Завоя". За него са изписани много статии. В интернет ще откриете стотици снимки. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира се на южния склон на яз. Кърджали по пътя между селата Рибарци и Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки живописна панорамна гледка.
За да се достигне най-подходящата точка за наблюдение на меандъра, ако пътувате с кола, трябва да се отбите от пътя Кърджали - Ардино на разклона за селата Млечино и Боровица (намира се на 17 км и от двете населени места). Карайте към село Боровица, подминете го и на голямото кръстовище след него продължете направо (има указателна табела, на която пише Сухино). След около 2.7 км ще стигнете до участък от пътя, от който се открива просторна гледка към извивката на реката. Крепостта Патмос се намира на отсрещния бряг, леко вляво.
Завоят на язовир Кърджали е наистина спиращо дъха място. Това е „само“ един сред безбройните завои на река Арда, но си заслужава да се отделят часове, за да бъде съзерцаван. Въпреки привидното застинало безвремие на реката, той показва винаги различен облик, а лицето му може да се измени многократно в течение на един и същи ден. Известно още като „Подковата“ това уникално място е толкова красиво, че още от първия поглед ще се убедите, че си е струвало да биете целия път дотам, само за да го зърнете.
Името си „Подковата“ мястото получава, защото точно тук реката прави рязък U-образен завой. В действителност този ръкав представлява различни притоци на язовира. Напоследък мястото е станало едно от любимите на много фотографи, особено по залез слънце. Тук много често ще се засечете с други хора, които също са дошли да наблюдават зашеметяващата гледка.
В тази част на Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада овце и крави. И може би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия. Всъщност на самия издължен полуостров в подножието на крепостта Патмос се белеят покривите на голям овчарник, достъпен единствено по дивите пътеки, които се провират по южните склонове на връх Бездивен откъм северната страна на долината на Арда.
Има още едно място, откъдето може човек да се наслади на красотата на две реки (Арда и Боровица), които се вливат в язовир Кърджали тъкмо на това място. От южната страна при уширението на пътя добре се откроява една стръмна пътечка, която води нагоре по гористия хълм над шосето. След кратко изкачване се открива една по-различна гледка към завоя.
От друга страна, едно кратко петнайсетминутно спускане на североизток под пътя пък отвежда до ръба на отвесните скали, надвиснали вдясно от завоя. Оттук гледката е съвсем различна и още по-величествена.
В западна посока язовир Кърджали се стеснява, а подобната на змия синева потъва сред окъпаните в зеленина скалисти чукари в сърцевината на Източните Родопи.
Нова среща с черупчест представител на местната фауна, подмамен от октомврийското слънце да излезе на припек, ни отърсва от завладялото ни опиянение.
Денят напредва и наближава пладне, а следващата спирка от пътешествието е на около 6 километра нагоре по течението на Арда. Местността е в подножието на махала Мировец (Имренлер). Тук в по-сухата част от годината незначителното водно ниво превръща горната част от язовира в преддверие към същинското течение на река Арда. Пясъчни наноси покриват голяма част от течението, а навред сред околните скали гнездят многобройни птици, които се спускат сред блесналите плитчини в търсене на лесен улов.
На това място предприемчиви местни инвеститори са изградили няколко кокетни комплекса за отдих, където гостите могат да се насладят на чистия въздух и невероятно красивата гледка.
Разбира се не липсват и малките частни вили и бунгала.
В отсъствието на големи количества вода, бреговете на язовира са се превърнали в заблатено тръстиково поле - добре дошъл момент за рибарите, които сега могат да хванат натясно рибните пасажи.
Вятърът довява една необяснима, едва доловима меланхолия. Подобно на много други места из родината, тук времето сякаш е застинало в един отдавна отминал момент, в който всичко е било много по-просто и разбираемо, а хората са се радвали на малките неща в живота. Едно очарователно безвремие, което някак съвсем подходящо ни отвежда към следващия забележителен етап от днешното пътешествие.
Следва: част 3 - Орлови скали Ардино.
