![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКаменни пазители, скални ниши и гледки като от края на света. Това е Чит кая - скално-култовият комплекс над село Лисиците. На много места в Източните Родопи можете да видите мистериозните трапецовидни скални ниши, издълбани в скалите. Тези при Чит кая са придружени от причудливи скали наоколо, които наподобяват извънземни, черепи, човешки лица и какво ли още не.
За да достигнем Чит кая или още "Зиданата скала", както се превежда името на мястото, трябва упорито да катерим урвести пътеки в продължение на около почти час в южна посока над селото. Сенчестите горички в горната махала на селото скоро отстъпват на каменисти сипеи, по които дори в слънчев и сух ден придвижването може да се окаже доста коварно.
Съществуват няколко варианта за достигане на върха, но най-популярният е по пътеката, която тръгва от смесения магазин в селото или поне от това, което е останало от сградата. Има и маркировка, която започва от чешмата, непосредствено до моста. Още в началото на пътеката се открива невероятна гледка към язовир „Студен кладенец“.
След около 45 минути катерене по скалите, достигаме билото. Тук навред ухае на свежи цветя и билки. Спокойствието е всепоглъщащо, сякаш знаеш, че няма от какво да се притесняваш, за какво да се тревожиш, защото си в ръцете на майката природа. Стъмни склонове се спускат от двете ни страни. Времето сякаш забавя ритъма си. Вятърът постепенно се усилва, но след изкачването се струва като милувка, която премахва умората. Гледките тук наистина са впечатляващи - в южна посока под хребета, на който се намираме, се вие тясната долина на потока Джерал - приток на Върбица, която пък е сред основните реки, вливащи водите си в язовир Студен кладенец. Някъде отвъд тези чукари са спотаени огърлици от малки селца и смълчани махали, които съставляват сърцевината на Източните Родопи.
В този засушлив сезон от река Върбица сякаш не е останало много. Кой би си помислил, че преди точно три десетилетия тъкмо тук се е разиграла ужасна трагедия, когато в придошлите ледени води на реката са изгубили живота си десет военнослужещи!
Прехвърляме последната височина, спускаме се между храсти и дървета, между които изглежда никой не е минавал скоро. Тук се диша леко, дълбоко и постепенно забравяш за всичко, което е занимавало ума ти, преди да се качиш. И точно когато вече си престанал да мислиш за крайната цел, а просто се наслаждаваш на самото движение, пред погледа внезапно изниква цяла редица от каменни пазители. Вече сме в подножието на Чит кая!
Въображението рисува форми на орел, змия, риба, лъв и какви ли не животни. Извисяващи се като наблюдатели, те посрещат и сякаш преценяват всеки дошъл тук. Винаги пристъпвам на такива места с почит. Привличат ме с магнетизма си, с една необяснима сила. Срещнем ли се лице в лице, у мен се разлива спокойствие, блаженство, благодарност.
Картините, които се разкриват, само привидно са статични. Ако се загледате, ще видите, че всичко се движи и променя. Да, става бавно, но е неотменно.
На скалния комплекс е имало тракийска крепост, изградена от камъни без спойка, която не е добре проучена. Според оскъдните изследвания в района крепостта датира от ІV – І в. пр. н.е., заемала е билото на продълговат връх, а крепостната й стена е опасвала площ от около 1200 кв. метра.
Днес може да се види запазеният скален венец с впечатляващи естествени образувания, в които човешкото око различава форми на лица, животни и предмети, а вървейки край тях, може да наблюдавате изваяните от природата риба, птица, череп, извънземно. Под всичко това се е проснала необятната шир на долината на Върбица.
Разходката из скалите продължава и с всяка следваща стъпка се откриват все по-причудливи форми. Ето ги и прословутите скални ниши, разпространени на толкова места, най-вече в Източните Родопи. Още не са намерени категорични доказателства как са били създадени на тези недостъпни места и най-вече с каква цел.
„Чит кая“ в превод от турски означава „зиданата скала“. Наименованието идва от „чит“ – зид, дувар и „кая“ – скала, канара. В околните скали са изсечени десетки ниши, някои от които са разрушени от естествени процеси на изветряне и корозия.
Издълбаните скални ниши са около 50 на брой и всъщност са с различна форма (елипсовидни и трапецовидни) и с различни размери. Разположени са в три реда. В скалния венец се наблюдават и още много впечатляващи антропоморфни и зооморфни образувания, в които се различават човешки лица, влечуги и птици.
Не липсват и естествено образувани малки пещери, които лесно можем да си представим, че са били използвани за укритие и подслон.
Една от най-красивите гледки, които истински завладяват пътника, е сливането на реките Върбица и Арда при брега на яз. Студен кладенец. Има нещо толкова магично в сливането на водата точно на това място.
На отсрещния бряг е пълно с рибари и хора, решили да прекарат почивния си ден край язовира, но тук сега е пусто.
Някога на платото, на което сме сега, се е издигала крепост от редени камъни, без спойка помежду им. От тази височина добре личи защо строителите й са избрали това място. Макар платото да е високо не повече от 400 метра, от него се открива гледка в дълбочина. Днес, освен яз. Студен кладенец, се вижда Кърджали и планинските извивки зад него.
Докато заобикаляме стръмния ръб над пропастта, откриваме още ниши. От всеки ъгъл те изгледат по различен начин. С преминаването на облаците, светлосенките играят любопитни трикове над въображението и скалите сякаш оживяват.
Погледът неволно напуска за кратко необозримите простори и дава възможност за близка среща с един забързан дребен горски обитател.
Хипотезите за произхода на скалните ниши в Източните Родопи са няколко, но всяка от тях буди още въпроси. Едно от по-логичните предположения гласи, че те са били погребални съоръжения, в които се полагала пепелта след изгарянето на починалите. За това обаче не са намерени никакви доказателства.
Според друга теория нишите са свързани с вярванията на траките, които се предполага, че са авторите на процепите. Трета теория гласи, че издълбаването на такава ниша на непристъпно място е служило за инициация на младежите. Според друга хипотеза скалните ниши всъщност представляват карта на златните залежи в Родопите. Каквато и да е истината, мястото е наистина мистично и определено си заслужава да бъде посетено.
Ако се качите до горната част на комплекса, може да седнете на добре оформен скален стол, от който да наблюдавате околността. Тази наблюдателна точка предразполага към дълго съзерцание на впечатляващата панорама.
Въпреки сравнително ниската му надморска височина от 392 м., от този връх от нея се открива невероятна гледка към язовира, крепостното плато Моняк и гр. Кърджали. В подножието на скалите, там където р. Върбица се влива в Арда при яз. Студен кладенец, е открита скална гробница. В района има следи и от старо тракийско селище.
Мястото все още не е добре проучено и съответно не толкова посещавано. Когато към това добавим и трудностите при достигането му, имаме налице всички причини Чит кая да бъде едно от любимите ми, недотам достъпни места! С ръка на сърцето мога да кажа, че това място е само за ценители, които ще му отдадат нужното уважение!
Следва: част 3 - Кърджали.
За да достигнем Чит кая или още "Зиданата скала", както се превежда името на мястото, трябва упорито да катерим урвести пътеки в продължение на около почти час в южна посока над селото. Сенчестите горички в горната махала на селото скоро отстъпват на каменисти сипеи, по които дори в слънчев и сух ден придвижването може да се окаже доста коварно.
Съществуват няколко варианта за достигане на върха, но най-популярният е по пътеката, която тръгва от смесения магазин в селото или поне от това, което е останало от сградата. Има и маркировка, която започва от чешмата, непосредствено до моста. Още в началото на пътеката се открива невероятна гледка към язовир „Студен кладенец“.
След около 45 минути катерене по скалите, достигаме билото. Тук навред ухае на свежи цветя и билки. Спокойствието е всепоглъщащо, сякаш знаеш, че няма от какво да се притесняваш, за какво да се тревожиш, защото си в ръцете на майката природа. Стъмни склонове се спускат от двете ни страни. Времето сякаш забавя ритъма си. Вятърът постепенно се усилва, но след изкачването се струва като милувка, която премахва умората. Гледките тук наистина са впечатляващи - в южна посока под хребета, на който се намираме, се вие тясната долина на потока Джерал - приток на Върбица, която пък е сред основните реки, вливащи водите си в язовир Студен кладенец. Някъде отвъд тези чукари са спотаени огърлици от малки селца и смълчани махали, които съставляват сърцевината на Източните Родопи.
В този засушлив сезон от река Върбица сякаш не е останало много. Кой би си помислил, че преди точно три десетилетия тъкмо тук се е разиграла ужасна трагедия, когато в придошлите ледени води на реката са изгубили живота си десет военнослужещи!
Прехвърляме последната височина, спускаме се между храсти и дървета, между които изглежда никой не е минавал скоро. Тук се диша леко, дълбоко и постепенно забравяш за всичко, което е занимавало ума ти, преди да се качиш. И точно когато вече си престанал да мислиш за крайната цел, а просто се наслаждаваш на самото движение, пред погледа внезапно изниква цяла редица от каменни пазители. Вече сме в подножието на Чит кая!
Въображението рисува форми на орел, змия, риба, лъв и какви ли не животни. Извисяващи се като наблюдатели, те посрещат и сякаш преценяват всеки дошъл тук. Винаги пристъпвам на такива места с почит. Привличат ме с магнетизма си, с една необяснима сила. Срещнем ли се лице в лице, у мен се разлива спокойствие, блаженство, благодарност.
Картините, които се разкриват, само привидно са статични. Ако се загледате, ще видите, че всичко се движи и променя. Да, става бавно, но е неотменно.
На скалния комплекс е имало тракийска крепост, изградена от камъни без спойка, която не е добре проучена. Според оскъдните изследвания в района крепостта датира от ІV – І в. пр. н.е., заемала е билото на продълговат връх, а крепостната й стена е опасвала площ от около 1200 кв. метра.
Днес може да се види запазеният скален венец с впечатляващи естествени образувания, в които човешкото око различава форми на лица, животни и предмети, а вървейки край тях, може да наблюдавате изваяните от природата риба, птица, череп, извънземно. Под всичко това се е проснала необятната шир на долината на Върбица.
Разходката из скалите продължава и с всяка следваща стъпка се откриват все по-причудливи форми. Ето ги и прословутите скални ниши, разпространени на толкова места, най-вече в Източните Родопи. Още не са намерени категорични доказателства как са били създадени на тези недостъпни места и най-вече с каква цел.
„Чит кая“ в превод от турски означава „зиданата скала“. Наименованието идва от „чит“ – зид, дувар и „кая“ – скала, канара. В околните скали са изсечени десетки ниши, някои от които са разрушени от естествени процеси на изветряне и корозия.
Издълбаните скални ниши са около 50 на брой и всъщност са с различна форма (елипсовидни и трапецовидни) и с различни размери. Разположени са в три реда. В скалния венец се наблюдават и още много впечатляващи антропоморфни и зооморфни образувания, в които се различават човешки лица, влечуги и птици.
Не липсват и естествено образувани малки пещери, които лесно можем да си представим, че са били използвани за укритие и подслон.
Една от най-красивите гледки, които истински завладяват пътника, е сливането на реките Върбица и Арда при брега на яз. Студен кладенец. Има нещо толкова магично в сливането на водата точно на това място.
На отсрещния бряг е пълно с рибари и хора, решили да прекарат почивния си ден край язовира, но тук сега е пусто.
Някога на платото, на което сме сега, се е издигала крепост от редени камъни, без спойка помежду им. От тази височина добре личи защо строителите й са избрали това място. Макар платото да е високо не повече от 400 метра, от него се открива гледка в дълбочина. Днес, освен яз. Студен кладенец, се вижда Кърджали и планинските извивки зад него.
Докато заобикаляме стръмния ръб над пропастта, откриваме още ниши. От всеки ъгъл те изгледат по различен начин. С преминаването на облаците, светлосенките играят любопитни трикове над въображението и скалите сякаш оживяват.
Погледът неволно напуска за кратко необозримите простори и дава възможност за близка среща с един забързан дребен горски обитател.
Хипотезите за произхода на скалните ниши в Източните Родопи са няколко, но всяка от тях буди още въпроси. Едно от по-логичните предположения гласи, че те са били погребални съоръжения, в които се полагала пепелта след изгарянето на починалите. За това обаче не са намерени никакви доказателства.
Според друга теория нишите са свързани с вярванията на траките, които се предполага, че са авторите на процепите. Трета теория гласи, че издълбаването на такава ниша на непристъпно място е служило за инициация на младежите. Според друга хипотеза скалните ниши всъщност представляват карта на златните залежи в Родопите. Каквато и да е истината, мястото е наистина мистично и определено си заслужава да бъде посетено.
Ако се качите до горната част на комплекса, може да седнете на добре оформен скален стол, от който да наблюдавате околността. Тази наблюдателна точка предразполага към дълго съзерцание на впечатляващата панорама.
Въпреки сравнително ниската му надморска височина от 392 м., от този връх от нея се открива невероятна гледка към язовира, крепостното плато Моняк и гр. Кърджали. В подножието на скалите, там където р. Върбица се влива в Арда при яз. Студен кладенец, е открита скална гробница. В района има следи и от старо тракийско селище.
Мястото все още не е добре проучено и съответно не толкова посещавано. Когато към това добавим и трудностите при достигането му, имаме налице всички причини Чит кая да бъде едно от любимите ми, недотам достъпни места! С ръка на сърцето мога да кажа, че това място е само за ценители, които ще му отдадат нужното уважение!
Следва: част 3 - Кърджали.
