![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕсента на тази странна 2020 година се оказва белязана от няколко последователни завръщания към магическите Източни Родопи. Първото от поредицата посещения на този мистичен район бе край бреговете на язовир Студен кладенец - място, осеяно с гъста плетеница от забравени стари пътища, древни крепости и безброй причудливи природни образувания.
Маршрутът:
Всичко започва със средновековната крепост Моняк край село Широко поле - един от най-големите и прочути замъци в Родопите. Селото е недалеч разположено от областния център Кърджали (в източна посока), а от него към крепостта, поне на теория, пътешественикът би трябвало да се ориентира сравнително лесно, като следва поредица от кафяви табели. За жалост, след първоначалното освежаване по някоя вече отдавна забравена европейска програма, крепостта и маршрутът към нея са били отново оставени на произвола на съдбата. Още в селото много хора се объркват и стигат до центъра му или по-напред, преди да намерят правилния път. За щастие, съвременните навигационни системи идват в помощ тъкмо в такъв момент.
Най-прекият път до връх Хисар (или Асара), на който се намира крепостта, не минава през село Широко поле, а свива вдясно на около километър преди него. Кара се нагоре по асфалтов път, който е достатъчно добър за всяка кола. В местността Коджакаяклар, тъкмо преди възвишението Бештепе, има удобно крайпътно уширение, където автомобилите могат да се оставят и оттук започва около 40-минутна приятна разходка сред природата.
Тъкмо на ръба на хребета Хисар се открива първата красива гледка към град Кърджали и язовир Студен кладенец. По това време на годината водите на Арда са драстично отслабнали и обширните заливни тераси, които доскоро са представлявали гладко синьо огледало, сега са се превърнали в сочни зелени ливади, по които отдалече се забелязват многобройните стада.
Не след дълго достигаме до основната забележителност. Средновековната крепост Моняк (Мнеакос) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. Моняк е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно човек да достигне подножието на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта.
Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 г. През 1343 г. непрестъпното укрепление все пак пада под ятаганите на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта - така, както ги е застигнала смъртта.
Крепостта се състои от две части. Външната стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м. Входът е от запад, охраняван от две правоъгълни кули. А Цитаделата заема най-високата източна част на масива. Тя е с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка.
Разкопките разкриват няколко сгради – една с квадратен план е разположена във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище. Една представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Долният е вкопан в скалата. Стените му са измазани с хоросан. Четири квадратни стълба носят горния етаж, чийто под е наравно със скалите.
Във вътрешността има водохранилище, а над него се е намирала гражданска постройка. Интересна е и сградата, намираща с в оста на входа на външната крепостна стена. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са измазани с хоросан. По време на разкопките е открито голямо количество керамика, затова изследователите смятат, че този етаж е бил склад за храни. По южната му стена е имало полици със съдове, които са нападали върху пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните.
Цялата крепост Моняк е била облагородена в началото на 2003г. Тогава е оправен пътят и са били поставени табели на отделните обекти. Сега повечето табели са паднали, а наоколо изглежда малко диво и не дотам величествено. Но гледката към яз. Студен кладенец, към въжения мост при село Лисиците и към село Широко поле е изумителна.
Откъм язовира стените на крепостта са били непристъпни, защитени от стръмни червеникави скали. На отсрещния бряг на язовира, при село Вишеград се намира и крепостта Хисара. Тя е по-ниско разположена и се пада вдясно, на върха на хълма, надвиснал над крайбрежната махала Островица.
Въженият мост при село Лисиците е следващото интересно място, което ще посетим във втория етап от това пътешествие. Меандрите на Арда се виждат като на картина от височината на крепостта.
Среща с най-забележителните обитатели на тези непристъпни чукари - уникалните белоглави лешояди. Те отскоро са приели Източните Родопи за своята планина, благодарение на усилията на природозащитниците в последните години.
Експертите отново отчитат увеличена популация на грабливите птици. По време на последния мониторинг са преброени 95 двойки белоглави лешояди в българската част на планината. Очаква се още лешояди да сформират двойки и да пристъпят към размножаване по-късно през гнездовия период.
Сред поизсъхналия треволяк на билото могат да се срещнат и други любопитни диви обитатели.
В близост до крепостта се забелязват скално изсечени гробове – скален некропол. Те са издълбани са в скалата така, че отворът им е на нивото на терена. Били са затваряни отгоре, като на някои има следи от жлебове. Единият от тях ярко се откроява със своите размери. Предполага се, че това е двоен “царски гроб”.
Самият връх Хисар (Асара) е с височина 587 м и се извисява на около 370 метра над нивото на язовира - една наистина сериозна денивелация, която разбира се е предпоставка за чудесните панорамни гледки практически във всички посоки. Така например на запад се е ширнало коритото на язовир Студен кладенец и се белеят кварталите на град Кърджали.
В южното, най-стръмно подножие на височината се е проснал въженият мост при село Лисиците, а белите лешояди безспирно се реят из главозамайващите чукари, които ни делят от него.
На самия връх стърчат ръждясалите и занемарени останки от някогашна кула.
Поглед в източна посока разкрива изумителни гледки към долната част на язовир Студен кладенец. В подножието на Асара се е спотаило село Широко поле, а в дъното личи силуетът на Острова на муфлоните.
Цялата разходка из крепостта Моняк отнема около час и половина. Важно е да се има предвид, че никъде по маршрута няма водоизточници, затова е препоръчително доброто запасяване.
Все пак преходът не е особено труден и предвид страхотното изживяване от срещата с древната история, невероятните гледки и хубавата природа, Моняк несъмнено е едно прекрасно място, което си струва да бъде посетено.
Следва: част 2 - Мостът при с.Лисиците.
Маршрутът:
Всичко започва със средновековната крепост Моняк край село Широко поле - един от най-големите и прочути замъци в Родопите. Селото е недалеч разположено от областния център Кърджали (в източна посока), а от него към крепостта, поне на теория, пътешественикът би трябвало да се ориентира сравнително лесно, като следва поредица от кафяви табели. За жалост, след първоначалното освежаване по някоя вече отдавна забравена европейска програма, крепостта и маршрутът към нея са били отново оставени на произвола на съдбата. Още в селото много хора се объркват и стигат до центъра му или по-напред, преди да намерят правилния път. За щастие, съвременните навигационни системи идват в помощ тъкмо в такъв момент.
Най-прекият път до връх Хисар (или Асара), на който се намира крепостта, не минава през село Широко поле, а свива вдясно на около километър преди него. Кара се нагоре по асфалтов път, който е достатъчно добър за всяка кола. В местността Коджакаяклар, тъкмо преди възвишението Бештепе, има удобно крайпътно уширение, където автомобилите могат да се оставят и оттук започва около 40-минутна приятна разходка сред природата.
Тъкмо на ръба на хребета Хисар се открива първата красива гледка към град Кърджали и язовир Студен кладенец. По това време на годината водите на Арда са драстично отслабнали и обширните заливни тераси, които доскоро са представлявали гладко синьо огледало, сега са се превърнали в сочни зелени ливади, по които отдалече се забелязват многобройните стада.
Не след дълго достигаме до основната забележителност. Средновековната крепост Моняк (Мнеакос) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. Моняк е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно човек да достигне подножието на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта.
Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 г. През 1343 г. непрестъпното укрепление все пак пада под ятаганите на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта - така, както ги е застигнала смъртта.
Крепостта се състои от две части. Външната стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м. Входът е от запад, охраняван от две правоъгълни кули. А Цитаделата заема най-високата източна част на масива. Тя е с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка.
Разкопките разкриват няколко сгради – една с квадратен план е разположена във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище. Една представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Долният е вкопан в скалата. Стените му са измазани с хоросан. Четири квадратни стълба носят горния етаж, чийто под е наравно със скалите.
Във вътрешността има водохранилище, а над него се е намирала гражданска постройка. Интересна е и сградата, намираща с в оста на входа на външната крепостна стена. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са измазани с хоросан. По време на разкопките е открито голямо количество керамика, затова изследователите смятат, че този етаж е бил склад за храни. По южната му стена е имало полици със съдове, които са нападали върху пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните.
Цялата крепост Моняк е била облагородена в началото на 2003г. Тогава е оправен пътят и са били поставени табели на отделните обекти. Сега повечето табели са паднали, а наоколо изглежда малко диво и не дотам величествено. Но гледката към яз. Студен кладенец, към въжения мост при село Лисиците и към село Широко поле е изумителна.
Откъм язовира стените на крепостта са били непристъпни, защитени от стръмни червеникави скали. На отсрещния бряг на язовира, при село Вишеград се намира и крепостта Хисара. Тя е по-ниско разположена и се пада вдясно, на върха на хълма, надвиснал над крайбрежната махала Островица.
Въженият мост при село Лисиците е следващото интересно място, което ще посетим във втория етап от това пътешествие. Меандрите на Арда се виждат като на картина от височината на крепостта.
Среща с най-забележителните обитатели на тези непристъпни чукари - уникалните белоглави лешояди. Те отскоро са приели Източните Родопи за своята планина, благодарение на усилията на природозащитниците в последните години.
Експертите отново отчитат увеличена популация на грабливите птици. По време на последния мониторинг са преброени 95 двойки белоглави лешояди в българската част на планината. Очаква се още лешояди да сформират двойки и да пристъпят към размножаване по-късно през гнездовия период.
Сред поизсъхналия треволяк на билото могат да се срещнат и други любопитни диви обитатели.
В близост до крепостта се забелязват скално изсечени гробове – скален некропол. Те са издълбани са в скалата така, че отворът им е на нивото на терена. Били са затваряни отгоре, като на някои има следи от жлебове. Единият от тях ярко се откроява със своите размери. Предполага се, че това е двоен “царски гроб”.
Самият връх Хисар (Асара) е с височина 587 м и се извисява на около 370 метра над нивото на язовира - една наистина сериозна денивелация, която разбира се е предпоставка за чудесните панорамни гледки практически във всички посоки. Така например на запад се е ширнало коритото на язовир Студен кладенец и се белеят кварталите на град Кърджали.
В южното, най-стръмно подножие на височината се е проснал въженият мост при село Лисиците, а белите лешояди безспирно се реят из главозамайващите чукари, които ни делят от него.
На самия връх стърчат ръждясалите и занемарени останки от някогашна кула.
Поглед в източна посока разкрива изумителни гледки към долната част на язовир Студен кладенец. В подножието на Асара се е спотаило село Широко поле, а в дъното личи силуетът на Острова на муфлоните.
Цялата разходка из крепостта Моняк отнема около час и половина. Важно е да се има предвид, че никъде по маршрута няма водоизточници, затова е препоръчително доброто запасяване.
Все пак преходът не е особено труден и предвид страхотното изживяване от срещата с древната история, невероятните гледки и хубавата природа, Моняк несъмнено е едно прекрасно място, което си струва да бъде посетено.
Следва: част 2 - Мостът при с.Лисиците.
