![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНедалеч от Самоков, в северното подножие на Рила, край хладните води на Черни Искър се е простряло уютното село Говедарци - изходен пункт за атака на връх Мальовица. Удобното му положение и богатите му природни дадености са превърнали планинското селце в предпочитан курорт за любителите на селския и планински туризъм.
В последно време големият туристически наплив е благоприятствал оформянето на Говедарци, както и околните няколко селца Радуил, Марица и Бели Искър, като средище на селския туризъм. Изградени са голям брой къщи за гости и малки хотелчета, които предлагат колоритен уют и близък досег с природата.
Сред основните местни забележителности е Говедарският манастир Св. Георги, създаден в началото на ХХ в. Той се намира в покрайнините на Говедарската котловина, на около 2км южно от едноименното село.
Исторически още през периода на царуването на Цар Иван Шишман (1363 – 1411г) по предания мястото на манастирчето е било свързано с извършване на християнски обреди. С издадената грамота през 1379г. Цар Иван Шишман в знак на уважение и преклонение пред голямото дело на рилските монаси определя границите и владението на Рилския манастир, в североизточните граници на тези владения е било включено и с. Бъгаране, сегашното с. Говедарци. По този начин са били формирани есествените връзки на населението от с. Българане с Рилския манастир.
Съгласно местните предания, след падането на Втората българска държава под турско робство, в началото на XV век Рилският манастир е бил изгорен и разрушен от поробителите. Манастирските стада през този период са били на паша в местностите Мальовица и Гюлечица. По предания говедарите, отивайки за да получат заплатите си, са го намерили разрушен и опожарен. Принудени да търсят другаде убежище, те намират радушен прием по тези места и се настаняват в с. Българане. За да оставят спомен на благодарност, говедарите построяват манастирчето Св. „Георги Победоносец” с малка черквичка. Преданията говорят, че на нейната източна страна е имало от по–стари времена каменен кръст с различни надписи. Приема се от предания, че това място е било оброчище, на което селяните от Българане са празнували Гергьовден и правили курбан. Тази традиция е запазена и до наши дни. Хората от околните села често са говорили за говедарите, постепенно изчезва старото име Българане и остава Говедарци.
През периода на турското робство черквата Св. „Георги Победоносец” е била също опожарена от турците. В средата на XIX век през периода на активната му дейност (1848 – 1855г.) със средства на легендарния хайдутин самоковеца Чакър войвода, черквичката е била възстановена. По негово настояване в местността Мечкарица е било построено и параклисчето „Св. Мина”. Няма данни за състоянието и развитието на манастирчето „Св. Георги Победоносец” след Освобождението на България и до 1941г. Знае се, че на същото място е била построена каменна ниша, в която се намира иконата на Св. Георги Победоносец.
Към 30-те години на XX в. на мястото на днешния манастир е изграден параклис със съвместните усилия на монахинята баба Тодора и местните жители. Интересно е житието на тази монахиня, която идва от Варна и живее отшелнически няколко години из пещерите от Урдиния циркус, като се храни с горски плодове и корени, след което слиза в Говедарци. С нейната инициатива и даренията на говедарчани възниква първият параклис "Св. Георги Победоносец". Във времето той претърпява няколко преустройства и благодарение на поддръжката и отношението от страна на местните жители придобива и настоящия си вид. При строителството в основите на олтара в камък е открит стар каменен кръст с надписи, неразчетени засега, който е съхранен към олтара. От 1941г. Георги Костов Крушарски се грижи по поддръжката на манастирчето. Със свойте съселяни Георги Джамбаски, Спас Кметски, Йордан Вучов, Васил Г. Крушарски, Георги Михайлов и Арангел Богданов са построили новата църква. Резбарската част от иконостаса е изработена от Георги Джамбазки, а иконите от олтара са изографисани от художничка от гр. София.
Манастирът представлява комплекс от жилищна сграда и църква, която е построена със средства от местните жители. Именно те поддържат манастира и даряват всяка година агнета за 6 май - Гергьовден, когато манастирът има празник и прави курбан за здраве.
Обителта е периодично действаща и е отворена само на празници. Около нея всяка година се провежда традиционният общоселски събор, на празника на Св.Троица.
В последно време големият туристически наплив е благоприятствал оформянето на Говедарци, както и околните няколко селца Радуил, Марица и Бели Искър, като средище на селския туризъм. Изградени са голям брой къщи за гости и малки хотелчета, които предлагат колоритен уют и близък досег с природата.
Сред основните местни забележителности е Говедарският манастир Св. Георги, създаден в началото на ХХ в. Той се намира в покрайнините на Говедарската котловина, на около 2км южно от едноименното село.
Исторически още през периода на царуването на Цар Иван Шишман (1363 – 1411г) по предания мястото на манастирчето е било свързано с извършване на християнски обреди. С издадената грамота през 1379г. Цар Иван Шишман в знак на уважение и преклонение пред голямото дело на рилските монаси определя границите и владението на Рилския манастир, в североизточните граници на тези владения е било включено и с. Бъгаране, сегашното с. Говедарци. По този начин са били формирани есествените връзки на населението от с. Българане с Рилския манастир.
Съгласно местните предания, след падането на Втората българска държава под турско робство, в началото на XV век Рилският манастир е бил изгорен и разрушен от поробителите. Манастирските стада през този период са били на паша в местностите Мальовица и Гюлечица. По предания говедарите, отивайки за да получат заплатите си, са го намерили разрушен и опожарен. Принудени да търсят другаде убежище, те намират радушен прием по тези места и се настаняват в с. Българане. За да оставят спомен на благодарност, говедарите построяват манастирчето Св. „Георги Победоносец” с малка черквичка. Преданията говорят, че на нейната източна страна е имало от по–стари времена каменен кръст с различни надписи. Приема се от предания, че това място е било оброчище, на което селяните от Българане са празнували Гергьовден и правили курбан. Тази традиция е запазена и до наши дни. Хората от околните села често са говорили за говедарите, постепенно изчезва старото име Българане и остава Говедарци.
През периода на турското робство черквата Св. „Георги Победоносец” е била също опожарена от турците. В средата на XIX век през периода на активната му дейност (1848 – 1855г.) със средства на легендарния хайдутин самоковеца Чакър войвода, черквичката е била възстановена. По негово настояване в местността Мечкарица е било построено и параклисчето „Св. Мина”. Няма данни за състоянието и развитието на манастирчето „Св. Георги Победоносец” след Освобождението на България и до 1941г. Знае се, че на същото място е била построена каменна ниша, в която се намира иконата на Св. Георги Победоносец.
Към 30-те години на XX в. на мястото на днешния манастир е изграден параклис със съвместните усилия на монахинята баба Тодора и местните жители. Интересно е житието на тази монахиня, която идва от Варна и живее отшелнически няколко години из пещерите от Урдиния циркус, като се храни с горски плодове и корени, след което слиза в Говедарци. С нейната инициатива и даренията на говедарчани възниква първият параклис "Св. Георги Победоносец". Във времето той претърпява няколко преустройства и благодарение на поддръжката и отношението от страна на местните жители придобива и настоящия си вид. При строителството в основите на олтара в камък е открит стар каменен кръст с надписи, неразчетени засега, който е съхранен към олтара. От 1941г. Георги Костов Крушарски се грижи по поддръжката на манастирчето. Със свойте съселяни Георги Джамбаски, Спас Кметски, Йордан Вучов, Васил Г. Крушарски, Георги Михайлов и Арангел Богданов са построили новата църква. Резбарската част от иконостаса е изработена от Георги Джамбазки, а иконите от олтара са изографисани от художничка от гр. София.
Манастирът представлява комплекс от жилищна сграда и църква, която е построена със средства от местните жители. Именно те поддържат манастира и даряват всяка година агнета за 6 май - Гергьовден, когато манастирът има празник и прави курбан за здраве.
Обителта е периодично действаща и е отворена само на празници. Около нея всяка година се провежда традиционният общоселски събор, на празника на Св.Троица.
