![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlДобре дошли във Венеца - най-красивата пещера на българския Северозапад! За да проникнете в тайнствения й свят, ще се наложи да се екипирате с удобни обувки, да преодолеете страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече - да разгърнете въображението си докрай. Само така ще усетите магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина.
Пещера Венеца се намира на около 160 км северозападно от София, близо до село Орешец. Стигнете ли в селото, за пещерата си има указателни табелки. Малко преди нея има обособено място за паркинг.
Влизането в пещерата се извършва на всеки кръгъл час от 9:00 до 17:00 часа, без влизане в 12:00, когато има обедна почивка. Това важи за дните от вторник до петък. В събота и неделя е в сила правилото, че една група влиза, след като излезе предишната. Понеделник е почивен ден.
Пещерата е разкрита при взривни работи на кариера край селото през 1970 г. Проучена е и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ в Белоградчик.
Посещението в пещерата се предшества от кратка подготовка, включваща екипирането с предпазни шлемове и с разяснение, че вътре може да се снима, но само без светкавици.
Във връзка с поставянето на предпазни шлемове, което не е характерно за туристическите маршрути в облагородените пещери, ще ви успокоя, че то не е свързано с падащи камъни от тавана на пещерата, а с това, че се минава през няколко тесни и ниски места, където човек може да ожули сериозно главата си.
Така или иначе, за да проникне в подземното царство на „Венеца“, любознателният посетител трябва да се провре през много тесен отвор, а стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е около 90 процента. Така че преживяването не се препоръчва за хора с физически затруднения. Но пък това, което се разкрива пред погледа, определено си струва усилията!
Първото такова зрелищно място е още в началото на пещерата, малко след преддверието. Обиколката започва с тесен тунел със стълба, по която преминаването е бавно и поединично. Макар и вече да бях посещавал веднъж пещерата преди години, сега имах възможността да разгледам по-обстойно и да обърна внимание на някои подробности. От това, което успях да забележа, докато чаках другите пред мен да преминат през тясното място, установих, че входът на пещерата е бил доста малък и изкуствено е разширяван и нагаждан за посетители.
Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.
Тук са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут. Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските.
Друго нетипично и много красиво образувание, което може да се види в пещера Венеца, са кристалите.
В допълнение към цялото това естествено богатство, пещера Венеца е уникално осветена – образуванията в залите са осветени в различни цветове, като някои от тях се сменят периодично. Истинско изкуство!
Окото изумено следва изящни драперии, които се спускат от губещия се в тъмните дълбини на галерията таван, следвани от застинали каменни водопади и искрящи феерии от безброй миниатюрни кристалчета.
Наблизо пък се мяркат тъмносините очертания на молеща се Богородица. Силуетът й бавно потъва в мрака преди отново да се появи, този път осветен в златисто от прожекторите.
През това време на заден план изпъкват многоцветните силуети на галактически мъглявини, на ококорени чудовища и плачещи девойки. Всеки вижда онова, което въображението му рисува в полумрака на пещерата.
А иначе образуванията си имат официални названия, като "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "ръката на Бог“ и пр.
И още една атракция отличава „Венеца“. Стопаните й твърдят, че е приютила най-голямото пещерно образувание у нас. Най-големият сталактит се намира в „Магурата“ в Северозападна България и е с обиколка 6 метра. А във „Венеца“ имаме 25-метров сталактон. И целият е от оникс – гордо заявява водачът ни.
Разходката в пещерата трае около половин час в зависимост от големината на групата. По целия туристически маршрут е изградена пътека от метал, която не само улеснява ходенето, но и е направена така, че човек да не се хлъзга, въпреки влагата.
През 2014 г. стартира проект за благоустрояването на пещерата. В края на лятото през 2015 г. тя е отворена официално за посетители. След благоустрояването са изградени 400 м път, паркинг и заслон до входа. Вътре в пещерата е оформена пешеходна пътека и парапети. Изградени са пешеходни пътеки над пещерните образувания, за да могат да бъдат разглеждани по-добре от туристите. Направено е и художественото осветление, което подсилва още повече ефекта и красотата на цветните образувания и прави изживяването толкова уникално.
Недалеч от пещерата има малка старинна църква от XVI в. Тя се намира на около 200 м от паркинга за пещерата, но за църквата трябва да се тръгне в противоположна посока. Църквата се казва „Свети Георги Руян“. Построяването й е свързано със стара местна легенда, според която някакво козарче загубило козата си в гъста растителност недалеч от селото. След дълго търсене, козарчето намерило козата си до извор. Там тя се била окозила. На това място около извора хората от селото изградили свой храм.
Църквата е еднокорабна и в нея могат да се видят интересни старинни стенописи. В двора на църквата има отделна сграда за камбанария. Именно край камбанарията бил гореспоменатият извор. Там край камбанарията пролетно време става странно явление – водите, които се стичат от Балкана, се губят в земята край останките от старинните сгради в околността.
Следва: част 8 - Божи мост.
Пещера Венеца се намира на около 160 км северозападно от София, близо до село Орешец. Стигнете ли в селото, за пещерата си има указателни табелки. Малко преди нея има обособено място за паркинг.
Влизането в пещерата се извършва на всеки кръгъл час от 9:00 до 17:00 часа, без влизане в 12:00, когато има обедна почивка. Това важи за дните от вторник до петък. В събота и неделя е в сила правилото, че една група влиза, след като излезе предишната. Понеделник е почивен ден.
Пещерата е разкрита при взривни работи на кариера край селото през 1970 г. Проучена е и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ в Белоградчик.
Посещението в пещерата се предшества от кратка подготовка, включваща екипирането с предпазни шлемове и с разяснение, че вътре може да се снима, но само без светкавици.
Във връзка с поставянето на предпазни шлемове, което не е характерно за туристическите маршрути в облагородените пещери, ще ви успокоя, че то не е свързано с падащи камъни от тавана на пещерата, а с това, че се минава през няколко тесни и ниски места, където човек може да ожули сериозно главата си.
Така или иначе, за да проникне в подземното царство на „Венеца“, любознателният посетител трябва да се провре през много тесен отвор, а стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е около 90 процента. Така че преживяването не се препоръчва за хора с физически затруднения. Но пък това, което се разкрива пред погледа, определено си струва усилията!
Първото такова зрелищно място е още в началото на пещерата, малко след преддверието. Обиколката започва с тесен тунел със стълба, по която преминаването е бавно и поединично. Макар и вече да бях посещавал веднъж пещерата преди години, сега имах възможността да разгледам по-обстойно и да обърна внимание на някои подробности. От това, което успях да забележа, докато чаках другите пред мен да преминат през тясното място, установих, че входът на пещерата е бил доста малък и изкуствено е разширяван и нагаждан за посетители.
Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.
Тук са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут. Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските.
Друго нетипично и много красиво образувание, което може да се види в пещера Венеца, са кристалите.
В допълнение към цялото това естествено богатство, пещера Венеца е уникално осветена – образуванията в залите са осветени в различни цветове, като някои от тях се сменят периодично. Истинско изкуство!
Окото изумено следва изящни драперии, които се спускат от губещия се в тъмните дълбини на галерията таван, следвани от застинали каменни водопади и искрящи феерии от безброй миниатюрни кристалчета.
Наблизо пък се мяркат тъмносините очертания на молеща се Богородица. Силуетът й бавно потъва в мрака преди отново да се появи, този път осветен в златисто от прожекторите.
През това време на заден план изпъкват многоцветните силуети на галактически мъглявини, на ококорени чудовища и плачещи девойки. Всеки вижда онова, което въображението му рисува в полумрака на пещерата.
А иначе образуванията си имат официални названия, като "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "ръката на Бог“ и пр.
И още една атракция отличава „Венеца“. Стопаните й твърдят, че е приютила най-голямото пещерно образувание у нас. Най-големият сталактит се намира в „Магурата“ в Северозападна България и е с обиколка 6 метра. А във „Венеца“ имаме 25-метров сталактон. И целият е от оникс – гордо заявява водачът ни.
Разходката в пещерата трае около половин час в зависимост от големината на групата. По целия туристически маршрут е изградена пътека от метал, която не само улеснява ходенето, но и е направена така, че човек да не се хлъзга, въпреки влагата.
През 2014 г. стартира проект за благоустрояването на пещерата. В края на лятото през 2015 г. тя е отворена официално за посетители. След благоустрояването са изградени 400 м път, паркинг и заслон до входа. Вътре в пещерата е оформена пешеходна пътека и парапети. Изградени са пешеходни пътеки над пещерните образувания, за да могат да бъдат разглеждани по-добре от туристите. Направено е и художественото осветление, което подсилва още повече ефекта и красотата на цветните образувания и прави изживяването толкова уникално.
Недалеч от пещерата има малка старинна църква от XVI в. Тя се намира на около 200 м от паркинга за пещерата, но за църквата трябва да се тръгне в противоположна посока. Църквата се казва „Свети Георги Руян“. Построяването й е свързано със стара местна легенда, според която някакво козарче загубило козата си в гъста растителност недалеч от селото. След дълго търсене, козарчето намерило козата си до извор. Там тя се била окозила. На това място около извора хората от селото изградили свой храм.
Църквата е еднокорабна и в нея могат да се видят интересни старинни стенописи. В двора на църквата има отделна сграда за камбанария. Именно край камбанарията бил гореспоменатият извор. Там край камбанарията пролетно време става странно явление – водите, които се стичат от Балкана, се губят в земята край останките от старинните сгради в околността.
Следва: част 8 - Божи мост.
