![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик и 45км от гр. Видин във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.
На входа на Магурата екскурзоводите предупреждават за температурата от 12 градуса в пещерата и оглеждат загрижено с какви обувки са пристигнали гостите им - няма как без здрави грайфери, тъй като влажността предполага подхлъзване по скалите.
Всяко влизане в пещера за туристите е като да надникнеш в сърцето на земята - без естествена светлина, а с толкова пространство! Получаваш изживяването срещу 10 лева за вход и 5 лева за беседа на български език.
Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.
Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата си, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.
В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от варовиците, в които е създадена пещерата.
Трите етапа в развитието на пещерата Магура се потвърждават и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Приемаме, че образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Магура е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст.
Рабишката могила, в която е образувана пещерата, представлява малка моноклинала - остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Тя е наклонена на север-североизток и има простиране 95 - 115°. В тази моноклинала най-широко са разпространени силно окарстените ургонски варовици, които изграждат средната и високата част от южния склон и изцяло северния склон на Рабишката могила. Три системи основни пукнатини са послужили като главни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес във варовиците.
Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено.
По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампан във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), както и подходяща влажност. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.
В тази пещера преди 40-50 години е имало болнични легла. Там настанявали хора с белодробни проблеми. Как точно им е помагал въздухът в Магурата вече никой не може да обясни, но е факт, че са получавали облекчение.
С годините са се появили стотици издълбани от посетители инициали по стените ѝ. "Тези надписи, които виждате, са писани, когато пещерата не е била стопанисвана - от 1990 до 2000 г.", казва водачът в пещерата. Общинската управа в Белоградчик твърди, че заради подобни драсканици са затворили най-интересната част - тази с праисторическите рисунки. Според местни хора обаче местните управници не искат да вложат и малко средства, за да защитят най-голямото си богатство, което привлича туристите от цял свят.
В съседство с пещерата, срещу самия й изход, се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. То има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации в района.
Панорамното влакче отвежда изморените и преситени с впечатления посетители обратно до изходната точка при паркинга. Следобедът все още предстои, а програмата за деня обещава да е доста богата.
Следва: част 6 - Чипровци.
На входа на Магурата екскурзоводите предупреждават за температурата от 12 градуса в пещерата и оглеждат загрижено с какви обувки са пристигнали гостите им - няма как без здрави грайфери, тъй като влажността предполага подхлъзване по скалите.
Всяко влизане в пещера за туристите е като да надникнеш в сърцето на земята - без естествена светлина, а с толкова пространство! Получаваш изживяването срещу 10 лева за вход и 5 лева за беседа на български език.
Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.
Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата си, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.
В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от варовиците, в които е създадена пещерата.
Трите етапа в развитието на пещерата Магура се потвърждават и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Приемаме, че образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Магура е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст.
Рабишката могила, в която е образувана пещерата, представлява малка моноклинала - остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Тя е наклонена на север-североизток и има простиране 95 - 115°. В тази моноклинала най-широко са разпространени силно окарстените ургонски варовици, които изграждат средната и високата част от южния склон и изцяло северния склон на Рабишката могила. Три системи основни пукнатини са послужили като главни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес във варовиците.
Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено.
По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампан във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), както и подходяща влажност. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.
В тази пещера преди 40-50 години е имало болнични легла. Там настанявали хора с белодробни проблеми. Как точно им е помагал въздухът в Магурата вече никой не може да обясни, но е факт, че са получавали облекчение.
С годините са се появили стотици издълбани от посетители инициали по стените ѝ. "Тези надписи, които виждате, са писани, когато пещерата не е била стопанисвана - от 1990 до 2000 г.", казва водачът в пещерата. Общинската управа в Белоградчик твърди, че заради подобни драсканици са затворили най-интересната част - тази с праисторическите рисунки. Според местни хора обаче местните управници не искат да вложат и малко средства, за да защитят най-голямото си богатство, което привлича туристите от цял свят.
В съседство с пещерата, срещу самия й изход, се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. То има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации в района.
Панорамното влакче отвежда изморените и преситени с впечатления посетители обратно до изходната точка при паркинга. Следобедът все още предстои, а програмата за деня обещава да е доста богата.
Следва: част 6 - Чипровци.
