Ролята на лакътя при тенис сервиса

[asthfghl]

Една от основните грешки при тенис сервиса е така нареченият "нисък лакът", при който естествената кинетична верига се прекъсва и преносът на натрупаната в долната част на тялото енергия към главата на ракетата става невъзможен. Това води до куп проблеми - от нарушаване на ритъма на движението, през загуба на сила и скорост на сервиса, в крайна сметка до прекомерно натоварване на мускулите на ръката и дори самоконтузии. Затова е важно ниският лакът да бъде разпознат и навреме отстранен.

Какво е "нисък лакът"?

Ниският лакът в тениса е състояние, при което лакътят на играча провисва твърде ниско под мислената равнина на раменете по време на удар. Това важи за всички удари, но при сервиса личи най-видимо, а и при този удар има най-осезаеми последствия. Обикновено при "трофейната поза" в сервиса рамото би трябвало да стърчи на 90 градуса встрани от тялото. Ако този ъгъл е по-малко от 90 градуса, резултатът ще е загуба на сила при сервиса. Както споменахме, ниският лакът предизвиква напрежение в рамото, лакътя, предмишницата и китката и в дългосрочен план води до травми, ако не бъде коригиран навреме.



Макар че ниският лакът би могъл да е резултат от лоша техника, най-често за него основна роля имат следните физически ограничения:

Подвижност на гръбнака

Една от най-важните корекции, които се налагат в тениса, е по мобилността на гръбнака. Играчите на аматьорско ниво често имат ограничена странична гъвкавост на гръбнака и поради това се опитват да компенсират (особено при сервиса), като предимно действат с ръката. Това прекомерно компенсиране докарва ниския лакът при сервиса.

Ограничено странично усукване на гръбнака

Способността гръбнакът да се усуче странично (т.е. задното рамо да падне надолу) оказва влияние върху способността на играча да вдигне нагоре задния лакът. Ако гръбнакът може да се усуче достатъчно в странична посока, това помага задният лакът да се издигне, без да е необходима кой знае каква подвижност на рамото. С други думи, подвижността на гръбнака може значително да помогне на подвижността на рамото и така да предотврати ниския лакът.

Ограничена подвижност при външно въртене на задното рамо

Играчът трябва да има достатъчна подвижност при външното въртене на задното рамо. Ако обхватът на въртене навън на рамото е прекалено малък, снишаването на лакътя е естественият начин той да компенсира е да завърти повече рамото.



Освен физическите ограничения, има и някои технически недостатъци, които могат да причинят нисък лакът:

- Ако играчът не зарежда достатъчно енергия върху задния хълбок, той най-вероятно ще се опита да компенсира с нисък лакът. Така че трябва да се обърне внимание на доброто нагнетяване на тежестта върху задния хълбок и впоследствие - освобождаване на натрупаната енергия във фазата на "развинтване" на тялото при удара и преноса на тежестта от задния към предния хълбок.

- Ако играчът не е развил достатъчно добро хвърлящо движение с ракетата, това също често се компенсира с нисък лакът.

Като следствие от тези недостатъци, играчът често наблюдава следните проблеми по време на игра:

- Ако ръцете се задвижат изпреварващо спрямо останалите части от тялото, без достатъчно въртене на раменете и без почти никакво усукване и размотаване на тялото, резултатът неминуемо е нисък лакът.

- Ако топката е подхвърлена прекалено напред, хълбоците естествено се навеждат напред, за да компенсират, и лакътят веднага се сгъва надолу към тялото.

Най-добрият начин да установите дали играта ви страда от феномена "нисък лакът" вследствие на физически ограничения на тялото ви или на недостатъци в техниката е да се заснемете на видео и после да се погледнете отстрани, по възможност с вещата помощ на специалист, който да внесе нужните корекции. Останалото, разбира се, е упражнения и многократни повторения, за да изкорените стария вреден навик и да възпитате нова мускулна памет в тялото си.



Воденето с лакътя

Но като оставим ниския лакът настрана, как професионалистите постигат толкова много мощ и скорост при сервиса, без да влагат усилие? Всъщност се оказва, че колкото по-отпусната е ръката по време на удара, толкова по-лесно натрупаната в долната част на тялото енергия протича по кинетичната верига и се предава към точката на контакт с топката.

Ключът отново е в лакътя. Ако се вгледаме в сервиса на професионалистите, ще забележим, че преди да ударят по топката, всички те извършват едно и също нещо, независимо от индивидуалните особености на своя сервис. Както сме споменавали преди, за качествения удар в тениса от най-голямо значение е скоростта на главата на ракетата в момента на контакта, а не силата, която сме вложили в удара. При сервиса, както и при основните удари, това се постига чрез "камшичния" ефект, а за него решаваща роля има поведението на лакътя.

Когато изпълняват сервис, професионалистите винаги първо постигат "трофейна" позиция, където лакътят е в общи линии под прав ъгъл спрямо рамото. След което "навиват" главата на ракетата в посока към главата си (докато върхът й продължава да сочи напред и нагоре към точката на контакт), сякаш "козируват" с нея. Тук следва най-важната част: лакътят се извърта встрани и описва мислен полукръг, за да се отдалечи от главата, с което се постига достатъчно пространство за изпълнение на "лост" при замаха. Накрая лакътят бързо се издига нагоре към точката на контакт и "води" ракетата, а главата й следва със закъснение. Така лакътят първоначално е точно под ракетата, а точно след удара завършва над нея, което именно създава необходимия усукващ момент, за да се ускори максимално главата на ракетата и да се пренесе цялата енергия върху топката. Колкото по-голямо разстояние измине лакътят при цялото това движение, толкова по-голям усукващ момент ще се постигне при замаха. Затова е много важно при сервиса да обърнем особено внимание върху "хвърлянето на лакътя" към топката, за да помогнем на ръката и хвата на дръжката да останат отпуснати и в крайна сметка да позволим на цялата енергия свободно да протече по кинетичната верига.