![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Казват, че природата е най-добрият художник. Доказателство за това твърдение можем да намерим в Северозападна България, където се крие едно от най-невероятните й творения – Белоградчишките скали. Изумителните скални образувания обхващат огромен по площ регион и векове наред вдъхновяват човешкото въображение, което ги кръщава с най-причудливи имена.
Повечето хора смятат, че Белоградчишките скали се ограничават само до тези около крепостта „Калето”. Скалните образувания обаче се простират на площ от около 100 кв. км. – от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Някои от скалите достигат до 200 м. височина. Условно се разделят на три групи – Фалковска, Централна и Збеговска.

Над 200млн години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях. Най-интересните образувания се намират в Централната част - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата и други. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях са свързани и с легенди.

Една от легендите гласи, че преди много векове сред скалите имало девически манастир, в който служела на Бога невероятно красивата монахиня Витиния. Мълвата за неземната й хубост се разнесла из цялата Римска империя. Един ден пред портите на манастира се появил римлянинът Антонио. Те се влюбили безумно и дълго време криели любовта си. Но след година детски плач огласил килиите на манастира и сестра Витиния била изправена пред строгия съд. Монахините решили да я прокълнат и изгонят заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон и умолявал да оставят любимата му. В този момент над скалите се извила буря, паднал гръм и манастирът се сринал, като всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето на ръце.

Най-добрият начин да бъдат разгледани Белоградчишките скали е като се обърнем към Туристическия информационен център на Белоградчик на ул. Поручик Дворянов 1А. Тук посетителите могат да получат най-точна информация за маршрутите в района и дори могат да ползват услугите на добре обучен водач до туристическите забележителности в околността.

Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес възбуждат човешкото въображение.

Освен популярните скални форми, сред които: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата в землището на Белоградчишките скали има и над 100 пещери.

Белоградчишката крепост се използва като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Владетелят имал лятна резиденция на това място. Той обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.

Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Построена е през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите. Предполага се, че основите й са поставени още от траките. През вековете крепостта „Калето” служи на византийци, българи и турци. Тя се състои от три двора, всеки от които с възможност за самостоятелна защита. Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 г.


През 1890 г. общинската управа в Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана й, като преустройват крепостта за стопански нужди. Благодарение на тях „Калето” оцелява и до днес.



Върху необикновените скални образувания можете да видите естествени бонсаи. Това са борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и хранителни вещества.



Следите от древни светилища личат по върха на билото над най-високата част от калето.

Истинският мащаб на огромния скален комплекс проличава при един поглед от панорамната площадка.



През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света”. Въпреки че не бяха избрани, те достигнаха до предпоследната номинация и се наредиха сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали). Над 6,5 млн. души от цял свят дадоха своя глас за родния скален феномен.



Регионът на Белоградчик се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. Градът бе избран през 2008 г. за национален победител в конкурса по програма EDEN за отлична туристическа дестинация благодарение на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.



Следва: част 5 - Магурата.
Повечето хора смятат, че Белоградчишките скали се ограничават само до тези около крепостта „Калето”. Скалните образувания обаче се простират на площ от около 100 кв. км. – от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Някои от скалите достигат до 200 м. височина. Условно се разделят на три групи – Фалковска, Централна и Збеговска.

Над 200млн години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях. Най-интересните образувания се намират в Централната част - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата и други. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях са свързани и с легенди.

Една от легендите гласи, че преди много векове сред скалите имало девически манастир, в който служела на Бога невероятно красивата монахиня Витиния. Мълвата за неземната й хубост се разнесла из цялата Римска империя. Един ден пред портите на манастира се появил римлянинът Антонио. Те се влюбили безумно и дълго време криели любовта си. Но след година детски плач огласил килиите на манастира и сестра Витиния била изправена пред строгия съд. Монахините решили да я прокълнат и изгонят заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон и умолявал да оставят любимата му. В този момент над скалите се извила буря, паднал гръм и манастирът се сринал, като всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето на ръце.

Най-добрият начин да бъдат разгледани Белоградчишките скали е като се обърнем към Туристическия информационен център на Белоградчик на ул. Поручик Дворянов 1А. Тук посетителите могат да получат най-точна информация за маршрутите в района и дори могат да ползват услугите на добре обучен водач до туристическите забележителности в околността.

Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес възбуждат човешкото въображение.

Освен популярните скални форми, сред които: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата в землището на Белоградчишките скали има и над 100 пещери.

Белоградчишката крепост се използва като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Владетелят имал лятна резиденция на това място. Той обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.

Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Построена е през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите. Предполага се, че основите й са поставени още от траките. През вековете крепостта „Калето” служи на византийци, българи и турци. Тя се състои от три двора, всеки от които с възможност за самостоятелна защита. Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 г.


През 1890 г. общинската управа в Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана й, като преустройват крепостта за стопански нужди. Благодарение на тях „Калето” оцелява и до днес.



Върху необикновените скални образувания можете да видите естествени бонсаи. Това са борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и хранителни вещества.



Следите от древни светилища личат по върха на билото над най-високата част от калето.

Истинският мащаб на огромния скален комплекс проличава при един поглед от панорамната площадка.



През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света”. Въпреки че не бяха избрани, те достигнаха до предпоследната номинация и се наредиха сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали). Над 6,5 млн. души от цял свят дадоха своя глас за родния скален феномен.



Регионът на Белоградчик се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. Градът бе избран през 2008 г. за национален победител в конкурса по програма EDEN за отлична туристическа дестинация благодарение на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.



Следва: част 5 - Магурата.