![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlБоров камък е величествен скален монумент, разположен до село Боровица, на около 10 км югоизточно от град Белоградчик. Представлява красива, висока повече от 100 метра скала, образувана от червени континентални пясъчници, изваяни от ерозията. Името на мястото идва от боровете по билото му. Боров камък често остава встрани от масовите туристически маршрути поради славата на Белоградчишките скали, но със сигурност си заслужава отбивката.
Всъщност интересното започва още от махала Фалковец, разположена на 3 км източно от Боровица по течението на Стакевска река, където се събират три притока на р. Лом. Тук се открива впечатляващ ландшафт, който не отстъпва по красота на скалите в защитената местност при гр. Белоградчик.
Тези безименни скални композиции, издигащи се на север от шосето за Боровица и Белоградчик, впечатляват с разнообразните си форми, които вероятно в бъдеще биха могли да носят имената на герои от нашето време.
При историческата местност “Фалковец” (от латинското falco - сокол, ястреб) е имало голямо римско селище с цветущ за времето си поминък, а по Фалков дол дори е имало въглищна мина. През него и на запад покрай Боровия камък, точно под скалния венец от варовици, е минавал пътят за древната Рациария (Арчар) на брега на Дунава. Селището е унищожено от хунското нашествие през 441-447 г.
Най-често използваният подход към скалите е през манастира Св.Троица. В центъра на село Боровица, срещу сградата на кметството от главното шосе се отделя диагонално в североизточна посока черен път, който води към Боров камък. В края на селото той сменя посоката си и поема на северозапад. Самият природен феномен се вижда право на север.
Един алтернативен път до скалите тръгва от самия източен край на селото и бързо се изкачва до местността Катунище, където следва коритото на река Боровишки дол, докато достигне хотелски комплекс "Боров камък".
Основната забележителност представлява една наистина величествена скала, образувана от ерозията през последните няколко милиона години.
Макар да е част от Белоградчишките скали, Боровият камък се отличава със своите внушителни размери – височина 113 m, дължина 180 m, и широчина около 120 m. Скалата е разцепена на две, като източната част е по-голяма, както по площ, така и по височина. Западната е малко по-ниска и е с по-заострено било.
Нагоре пътят става все по-каменист и непроходим за автомобили, затова е добре те да бъдат оставени в началото, при последните къщи на селото.
Оттук до подстъпите към скалите се върви не повече от 30 минути, а с всяка крачка гледките във всички посоки стават все по-впечатляващи.
Къщата за гости и дегустация "Боров камък" приема туристи целогодишно. Магическото място предлага изключително добри условия и домашен уют на своите гости. Тук те могат да усетят завладяващата атмосфера на този впечатляващ пейзаж и да се потопят сред спокойствието на заобикалящата природа.
На разположение на гостите е напълно оборудвана кухня с капацитет 6 места и външно барбекю, както и оградено дворно място с две тераси, маси и столове, с възможност за игра на спокойствие на деца и домашни любимци. Възможно е организиране и на дегустация с вината на изба Боровица.
Названието на Боров камък е много старо и произхожда от боровете по билото му, които очевидно са го украсявали от дълбока древност. Оттам е и названието на самото село Боровица.
За съжаление, през лятото на 2000 г. боровете са станали жертва на опустошителен пожар. Независимо от това, “Боровият камък” е запазил своята внушителност и заедно със заобикалящите го по-ниски скални групи изглежда като умален модел на знаменитите “Ръкавици” в Дивия запад на Америка.
От предпланинските височини под скалния комплекс на юг се разкрива широка гледка към Берковска Стара планина с нейните първенци Ком и Миджур.
Боровият камък и заобикалящите го по-малки групи стърчащи скали наистина буди възхищение у наблюдателя и ако не е потънал в зеленина, спокойно може да бъде объркан с аризонските пейзажи от класическите уестърни.
На острата скала зад “Боровия камък” е имало наблюдателна кула, която има зрителна връзка с Рациария на р. Дунав. Намерени са и 4 кръгли хоризонтални дупки с дълбочина 50 cm, за които се предполага, че са следи от древно мостово съоръжение. Под самия Боров камък е имало леярна, в която са намерени римски монети от II-III век.
За това място не са известни много легенди, с изключение на едно художествено произведение в книгата “Шепот от вековете”, наречено “Боров камък”. В него се пресъздава драма от древността, чиито главни действащи лица са двамата влюбени Борис и Елица, които, бягайки от гнева на бащата на момичето, потънали в скалата и на тяхно място израснали бор и елха.
Независимо от своята зрелищна осанка, Боровият камък не е официален туристически обект, тъй като остава в сянката на Белоградчишките скали. Той се вижда прекрасно от шосето за Белоградчик и се възприема като част от същия ансамбъл. Все пак районът на село Боровица и местността Фалковец напоследък се е оформил като удобна алтернатива за настаняване и отдих на далеч по-прочутия Белоградчик.
Следва: част 4 - Белоградчик.
Всъщност интересното започва още от махала Фалковец, разположена на 3 км източно от Боровица по течението на Стакевска река, където се събират три притока на р. Лом. Тук се открива впечатляващ ландшафт, който не отстъпва по красота на скалите в защитената местност при гр. Белоградчик.
Тези безименни скални композиции, издигащи се на север от шосето за Боровица и Белоградчик, впечатляват с разнообразните си форми, които вероятно в бъдеще биха могли да носят имената на герои от нашето време.
При историческата местност “Фалковец” (от латинското falco - сокол, ястреб) е имало голямо римско селище с цветущ за времето си поминък, а по Фалков дол дори е имало въглищна мина. През него и на запад покрай Боровия камък, точно под скалния венец от варовици, е минавал пътят за древната Рациария (Арчар) на брега на Дунава. Селището е унищожено от хунското нашествие през 441-447 г.
Най-често използваният подход към скалите е през манастира Св.Троица. В центъра на село Боровица, срещу сградата на кметството от главното шосе се отделя диагонално в североизточна посока черен път, който води към Боров камък. В края на селото той сменя посоката си и поема на северозапад. Самият природен феномен се вижда право на север.
Един алтернативен път до скалите тръгва от самия източен край на селото и бързо се изкачва до местността Катунище, където следва коритото на река Боровишки дол, докато достигне хотелски комплекс "Боров камък".
Основната забележителност представлява една наистина величествена скала, образувана от ерозията през последните няколко милиона години.
Макар да е част от Белоградчишките скали, Боровият камък се отличава със своите внушителни размери – височина 113 m, дължина 180 m, и широчина около 120 m. Скалата е разцепена на две, като източната част е по-голяма, както по площ, така и по височина. Западната е малко по-ниска и е с по-заострено било.
Нагоре пътят става все по-каменист и непроходим за автомобили, затова е добре те да бъдат оставени в началото, при последните къщи на селото.
Оттук до подстъпите към скалите се върви не повече от 30 минути, а с всяка крачка гледките във всички посоки стават все по-впечатляващи.
Къщата за гости и дегустация "Боров камък" приема туристи целогодишно. Магическото място предлага изключително добри условия и домашен уют на своите гости. Тук те могат да усетят завладяващата атмосфера на този впечатляващ пейзаж и да се потопят сред спокойствието на заобикалящата природа.
На разположение на гостите е напълно оборудвана кухня с капацитет 6 места и външно барбекю, както и оградено дворно място с две тераси, маси и столове, с възможност за игра на спокойствие на деца и домашни любимци. Възможно е организиране и на дегустация с вината на изба Боровица.
Названието на Боров камък е много старо и произхожда от боровете по билото му, които очевидно са го украсявали от дълбока древност. Оттам е и названието на самото село Боровица.
За съжаление, през лятото на 2000 г. боровете са станали жертва на опустошителен пожар. Независимо от това, “Боровият камък” е запазил своята внушителност и заедно със заобикалящите го по-ниски скални групи изглежда като умален модел на знаменитите “Ръкавици” в Дивия запад на Америка.
От предпланинските височини под скалния комплекс на юг се разкрива широка гледка към Берковска Стара планина с нейните първенци Ком и Миджур.
Боровият камък и заобикалящите го по-малки групи стърчащи скали наистина буди възхищение у наблюдателя и ако не е потънал в зеленина, спокойно може да бъде объркан с аризонските пейзажи от класическите уестърни.
На острата скала зад “Боровия камък” е имало наблюдателна кула, която има зрителна връзка с Рациария на р. Дунав. Намерени са и 4 кръгли хоризонтални дупки с дълбочина 50 cm, за които се предполага, че са следи от древно мостово съоръжение. Под самия Боров камък е имало леярна, в която са намерени римски монети от II-III век.
За това място не са известни много легенди, с изключение на едно художествено произведение в книгата “Шепот от вековете”, наречено “Боров камък”. В него се пресъздава драма от древността, чиито главни действащи лица са двамата влюбени Борис и Елица, които, бягайки от гнева на бащата на момичето, потънали в скалата и на тяхно място израснали бор и елха.
Независимо от своята зрелищна осанка, Боровият камък не е официален туристически обект, тъй като остава в сянката на Белоградчишките скали. Той се вижда прекрасно от шосето за Белоградчик и се възприема като част от същия ансамбъл. Все пак районът на село Боровица и местността Фалковец напоследък се е оформил като удобна алтернатива за настаняване и отдих на далеч по-прочутия Белоградчик.
Следва: част 4 - Белоградчик.
