![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИзкачването на връх Ком е приятен и сравнително лек маршрут, наситен с панорамни гледки през почти цялото време. Целият преход трае около 2 часа и определено е най-лесното и бързо изкачване измежду всички наши върхове над 2000 м - стига Балканът да е благосклонен и да обещае добро време.
Новата хижа Ком е възможно най-удобният изходен пункт към връх Ком. До нея се стига по 15-километров асфалтов път от гр. Берковица. Оттук маршрутът е най-къс и най-лек.
При нормални условия, изкачването на върха отнема по-малко от 2 часа. Първата почти половина от прехода се движи все по-стръмно нагоре през гората. Маркировката е червена, а по пътя се редуват интересни сенчести поляни, много подходящи за бивакуване или просто за пикник, с пъстри ливади, обрасли с малини и диви билки.
Тръгваме накъдето сочат табелите от хижа Ком. А това е отново към хижа Ком, но старата – преспокойно можем да го вземем за двайсетина минути. От нея тръгваме на запад, а след 200 м се отправяме на юг, право нагоре по стръмния склон.
Долу в ниското са се разстлали гънките на Предбалкана, а в самото подножие на Стара планина червенеят покривите на хубавата Берковица.
Следва най-тежката част от маршрута с едно по-стръмничко изкачване. Преодоляват се около 250 м денивелация в рамките на километър, след което излизаме на билото на Стара планина. Междувременно времето е успяло да премине от леко ръмене в проливен дъжд, който е заставил по-голямата част от голямата ни група да се откаже по средата на пътя и да се върне обратно в хижата - но не и преди хубавичко да се е наквасила. Какво да се прави - все пак става дума за най-коварната планина у нас!
Дъждът все пак в крайна сметка ни подминава, поне засега, и позволява да се огледаме тъкмо от най-панорамното място. Тук, в западната му част, е най-широката част на Балкана. Безкрайните хребети се спускат все по-ниско на юг, докато достигнат Софийското поле.
При достигане до билото маркировката се разделя, но не е трудно да разберем, че трябва да хванем дясната. На самия разклон има пейки, където да поемем въздух след изкачването. Започваме без сянка, но пък пътеката е хоризонтална. Леката разходка идеално се съчетава с гледките, които ни се откриват във всички посоки. За половин час стигаме до атаката на Ком.
Както може да се очаква и вече стана пределно ясно, в Балкана времето се променя буквално за минути. Денят и бездруго от самото си начало бе обещал да е доста променлив, но тъкмо когато достигаме билото, планината решава да ни изненада с неприятна ледена мъгла. Недалеч започва да се дочува и тътенът на гръмотевиците, така че осъзнаваме, че ще трябва да забързаме крачка, ако не искаме изненадите да продължат.
Оттук до самия връх имаме още половин час. Ком е сантиментален за българските планинари, затова ентусиазмът ни е малко по-голям от нормалното. Освен това, Вазовото творчество, прочетено на паметника горе, придава допълнителен смисъл на нашето изкачване.
Най-сетне, ето я и крайната точка! Само един поглед от върха стига да осъзнаем защо внушителната гледка е вдъхновила дядо Вазов за написването на стихотворението „На Ком“. В негова чест в близост до котата при върха е поставена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от знаменитото произведение.
Колкото и да разказваме за легендарния маршрут Ком - Емине, все ще е малко. Не един и двама планинари са мечтали да го осъществят и са считали преодоляването му за едно от върховите постижения в "занаята".
Връх Ком е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в хижа „Ком-нова“.
Спускането обратно по билото и после по пътеката към едноименната хижа се превръща в надбягване с бурята. От първоначалната голяма група са останали едва четирима смелчаци (и едно куче). Вятърът свисти почти хоризонтално, навявайки ледена суграшица в лицата ни, но щем не щем, стоически напредваме напред и надолу.
Тъкмо преди превалянето на билото, облаците започват да се прокъсват. За миг съжаляваме, че сме случили на най-несгодния момент да бъдем на върха и в нас почти се прокрадва съмнението, че ако ей сегинка се върнем обратно горе, пред нас ще се разкрие незабравима гледка във всички посоки. Все пак благоразумието взима връх и с въздишка се гмуркаме сред гъсталака от клек, нетърпеливи час по-скоро да се приютим на сушина в хижата.
Следва: част 3 - Боров камък.
Новата хижа Ком е възможно най-удобният изходен пункт към връх Ком. До нея се стига по 15-километров асфалтов път от гр. Берковица. Оттук маршрутът е най-къс и най-лек.
При нормални условия, изкачването на върха отнема по-малко от 2 часа. Първата почти половина от прехода се движи все по-стръмно нагоре през гората. Маркировката е червена, а по пътя се редуват интересни сенчести поляни, много подходящи за бивакуване или просто за пикник, с пъстри ливади, обрасли с малини и диви билки.
Тръгваме накъдето сочат табелите от хижа Ком. А това е отново към хижа Ком, но старата – преспокойно можем да го вземем за двайсетина минути. От нея тръгваме на запад, а след 200 м се отправяме на юг, право нагоре по стръмния склон.
Долу в ниското са се разстлали гънките на Предбалкана, а в самото подножие на Стара планина червенеят покривите на хубавата Берковица.
Следва най-тежката част от маршрута с едно по-стръмничко изкачване. Преодоляват се около 250 м денивелация в рамките на километър, след което излизаме на билото на Стара планина. Междувременно времето е успяло да премине от леко ръмене в проливен дъжд, който е заставил по-голямата част от голямата ни група да се откаже по средата на пътя и да се върне обратно в хижата - но не и преди хубавичко да се е наквасила. Какво да се прави - все пак става дума за най-коварната планина у нас!
Дъждът все пак в крайна сметка ни подминава, поне засега, и позволява да се огледаме тъкмо от най-панорамното място. Тук, в западната му част, е най-широката част на Балкана. Безкрайните хребети се спускат все по-ниско на юг, докато достигнат Софийското поле.
При достигане до билото маркировката се разделя, но не е трудно да разберем, че трябва да хванем дясната. На самия разклон има пейки, където да поемем въздух след изкачването. Започваме без сянка, но пък пътеката е хоризонтална. Леката разходка идеално се съчетава с гледките, които ни се откриват във всички посоки. За половин час стигаме до атаката на Ком.
Както може да се очаква и вече стана пределно ясно, в Балкана времето се променя буквално за минути. Денят и бездруго от самото си начало бе обещал да е доста променлив, но тъкмо когато достигаме билото, планината решава да ни изненада с неприятна ледена мъгла. Недалеч започва да се дочува и тътенът на гръмотевиците, така че осъзнаваме, че ще трябва да забързаме крачка, ако не искаме изненадите да продължат.
Оттук до самия връх имаме още половин час. Ком е сантиментален за българските планинари, затова ентусиазмът ни е малко по-голям от нормалното. Освен това, Вазовото творчество, прочетено на паметника горе, придава допълнителен смисъл на нашето изкачване.
Най-сетне, ето я и крайната точка! Само един поглед от върха стига да осъзнаем защо внушителната гледка е вдъхновила дядо Вазов за написването на стихотворението „На Ком“. В негова чест в близост до котата при върха е поставена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от знаменитото произведение.
Колкото и да разказваме за легендарния маршрут Ком - Емине, все ще е малко. Не един и двама планинари са мечтали да го осъществят и са считали преодоляването му за едно от върховите постижения в "занаята".
Връх Ком е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в хижа „Ком-нова“.
Спускането обратно по билото и после по пътеката към едноименната хижа се превръща в надбягване с бурята. От първоначалната голяма група са останали едва четирима смелчаци (и едно куче). Вятърът свисти почти хоризонтално, навявайки ледена суграшица в лицата ни, но щем не щем, стоически напредваме напред и надолу.
Тъкмо преди превалянето на билото, облаците започват да се прокъсват. За миг съжаляваме, че сме случили на най-несгодния момент да бъдем на върха и в нас почти се прокрадва съмнението, че ако ей сегинка се върнем обратно горе, пред нас ще се разкрие незабравима гледка във всички посоки. Все пак благоразумието взима връх и с въздишка се гмуркаме сред гъсталака от клек, нетърпеливи час по-скоро да се приютим на сушина в хижата.
Следва: част 3 - Боров камък.
