![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАтаката откъм хижа Тъжа е един от най-популярните и често използвани маршрути за изкачване на старопланинския първенец. Той е много предпочитан и през зимния период, но трябва да се има предвид, че при лошо време и най-вече при гъста мъгла, дори през лятото той крие редица изненади и опасности поради бързата смяна на атмосферните условия по билото на Балкана. В това се убедих лично на втория ден от старопланинското си странстване.
Утрото е свежо и прохладно. Закуската е традиционна - пържени филийки със сладко от горски плодове, сирене и чай. На панорамната площадка пред хижата, освен подранилата компания от туристи, ме посреща и този любопитен четириног младок - бъдещият пазач на стопанството.
Без да се помайвам дълго, скоро си взимам довиждане с гостоприемния домакин и поемам нагоре по първия баир. След спускането обратно към дерето на река Тъжа, която в горното си течение представлява един тесен поток, следва първото изпитание - подсичането на връх Русалиите. От хижа Тъжа покрай малката електроцентрала южно от нея се пресича долината на река Тъжа, откъдето косо, в югозападна посока започва продължително изкачване.
Тук се натъквам на приятна компания, към която се присламчвам. В сладки раздумки се върви по-леко, а все по-нарастващата височина се преодолява неусетно. Час по час, докато поспираме за миг да поемем въздух, обръщаме поглед назад към хижата, потънала сред тучната зеленина на високопланинските ливади.
Връх Марагидик се извисява на 1889 м на отсрещния склон, отвъд който се простират необятните хребети на Предбалкана и Мизия.
Веднъж изкачили се до същинското било на Централния Балкан, задачата ни става доста по-поносима. В западна посока добре очертаната пътека преодолява изкачване от около 200 метра и среща черния път откъм Калофер, който, минава южно от връх Юрушка грамада, следи за кратко време главното било и с широка дъга заобикаля от юг връх Параджика. Зимната маркировка обаче е добре отчетлива поради добре поддържаната поредица от метални колове, а и избягва непрекъснатото криволичене на черния път, който така или иначе дублира през целия път до връх Ботев. Освен това, благодарение на доброто време в първата половина от деня, гледката откъм върхарите е доволно широка и несъмнено внушителна, затова избираме именно този по-съкратен маршрут, където е възможно.
Добро време ли казах? Тук атмосферните условия се променят буквално за секунди! Някъде между Юрушка грамада и Параджика откъм север внезапно се задава купчина пухести облаци. За миг билото е обгърнато от гъста мъгла, сред която се открояват единствено тъмните силуети на стадата коне и крави.
Добичетата лениво са полегнали насред пасбището, видимо невъзмутими и равнодушни към струпващите се облаци.
След минути нещата се поуспокояват и облачността се разкъсва - добре дошла възможност да се полюбуваме на гледките, внезапно открили се във всички посоки от билото. Виждат се хребетите на север към Априлци и Троян, а на юг - Калоферските възвишения и Сърнена Средна гора.
Това е Северният Джендем - едно от най-непристъпните места в България. Някъде там долу е водопад Видимско пръскало, а в далечината върху широка поляна червенее покривът на хижа Плевен - едно от най-впечатляващите места за отсядане по тези места.
Продължаваме да следваме коловете на зимната маркировка, които стърчат, подобно на стражи, по самия гръбнак на Балкана. Рехавите облаци минават тъкмо досами краката ни и ту ни обгръщат от всички страни, ту за миг отпускат хватката си, за да разкрият поредната необятна картина, сътворена от безименния художник.
Срещите с пастири и техните стада не са рядкост, а при една от тях се запознаваме отблизо с този рунтав младок. След първоначалното дежурно изръмжаване, той възприема по-дипломатичен подход към клетите баир-будали и услужливо поляга насред полянката, сякаш усетил, че му се очертава поредна фото-сесия.
След подминаване на връх Ушите, пътеката завива на северозапад и слиза на седловината при заслона Маринка. На 200 м запад-северозападно от сградата на заслона от пукнатина сред гранитите блика студеният извор Маринка. От седловината Маринка до върха се преодолява денивелация от 300 м. По маркировката и покрай връх Малкия Юмрук връх Ботев се изкачва откъм северната му страна.
Това е може би най-стръмният участък от днешния етап. Първенецът на Балкана няма да се предаде лесно и ще използва възможността всячески да ни озори. Бъхтенето нагоре по камънака е накъсвано от често поспиране за почивки и срещи с конете, пуснати да се скитат на свободна паша по билото.
Тези части на Стара планина остават покрити с бяла шапка доста дълго, дори посред лято. В най-горещите месеци из по-усойните кьошета са се сгушили последните снежни преспи, които подхранват многобройните малки поточета надолу из деретата.
Гъстата плетеница от чакълени пътища се вие из последните баири преди върха, а огромната кула се приближава бавно и мъчително с всяка крачка. Заключителният километър преминава почти по равно и ние изпускаме въздишка на облекчение, която обаче скоро се налага да сподавим, за да не се надишаме с прахоляка от пъплещите нагоре джипове. Да, връх Ботев всъщност е добре достъпен с високопроходима машина по 33-километровия път откъм местността Паниците над Калофер.
Най-сетне, ето го и него! Връх Ботев, покривът на Балкана. Със своята височина от 2376 м той се извисява далеч над своите събратя на околовръст от над стотина километра.
Връх Ботев всъщност представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия. Тук са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. При хубаво и ясно време, характерната червено-бяла кула се вижда чак от Рила и Родопите.
Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В туристическата спалня на върха има печат. Върхът е включен и в инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в метеорологичната станция и в туристическата спалня на върха и в заслон „Ботев“.
Въпреки че денят бе започнал със сравнително ясно време, следобедът се оказва много дъждовен. За щастие разразилата се буря ни застига тъкмо на подходящото място - скоро, след като сме пристигнали на туристическата спалня на върха. Първият чай скоро е последван от втори, а като става ясно, че дори и да спре, пороят ще е превърнал Тарзановата пътека в кален поток, първоначалният ни план да щурмуваме най-екстремния етап от пътешествието бързо започва да губи привлекателност. В крайна сметка решаваме да останем да нощуваме на самия връх - тъкмо ще проверим условията за престой в наскоро обновената туристическа спалня.
Туристическа спалня връх Ботев се намира на самия връх - 2376 метра н.в. Разполага с леглова база от 22 места - една обща стая с 9 двойни легла и една с две двойни легла. Столова за около 25 човека. Тук целогодишно работи бюфет, отоплението е на електрически печки, има дори интернет. Водата обаче е само за миене, така че посетителите трябва да си носят питейна.
Остатъка от деня прекарваме в раздумки из обилно наторените от рогатите стада полянки наоколо и съзерцание на 360-градусовата панорама, разкрила се след проливния дъжд.
На запад билото на Стара планина се извива като гърбица, следвайки безкраен наниз от върхове, гребеновидни хребети и седловини. Там долу в подножието на първенеца се е сгушил старият заслон Ботев, а отвъд него следват върховете Купена, Амбарица и хижите Добрила, Незабравка и Орлово гнездо.
Последните слънчеви лъчи обагрят в кървавочервено облите склонове на най-високата точка в Централна България. Покоят на това легендарно място неусетно ни завладява, а клепачите натежават след дългия изморителен ден.
След вечеря лягаме рано, че утре ни чака дълго спускане обратно към цивилизацията.
Следва част 3: х.Рай и Паниците.
Утрото е свежо и прохладно. Закуската е традиционна - пържени филийки със сладко от горски плодове, сирене и чай. На панорамната площадка пред хижата, освен подранилата компания от туристи, ме посреща и този любопитен четириног младок - бъдещият пазач на стопанството.
Без да се помайвам дълго, скоро си взимам довиждане с гостоприемния домакин и поемам нагоре по първия баир. След спускането обратно към дерето на река Тъжа, която в горното си течение представлява един тесен поток, следва първото изпитание - подсичането на връх Русалиите. От хижа Тъжа покрай малката електроцентрала южно от нея се пресича долината на река Тъжа, откъдето косо, в югозападна посока започва продължително изкачване.
Тук се натъквам на приятна компания, към която се присламчвам. В сладки раздумки се върви по-леко, а все по-нарастващата височина се преодолява неусетно. Час по час, докато поспираме за миг да поемем въздух, обръщаме поглед назад към хижата, потънала сред тучната зеленина на високопланинските ливади.
Връх Марагидик се извисява на 1889 м на отсрещния склон, отвъд който се простират необятните хребети на Предбалкана и Мизия.
Веднъж изкачили се до същинското било на Централния Балкан, задачата ни става доста по-поносима. В западна посока добре очертаната пътека преодолява изкачване от около 200 метра и среща черния път откъм Калофер, който, минава южно от връх Юрушка грамада, следи за кратко време главното било и с широка дъга заобикаля от юг връх Параджика. Зимната маркировка обаче е добре отчетлива поради добре поддържаната поредица от метални колове, а и избягва непрекъснатото криволичене на черния път, който така или иначе дублира през целия път до връх Ботев. Освен това, благодарение на доброто време в първата половина от деня, гледката откъм върхарите е доволно широка и несъмнено внушителна, затова избираме именно този по-съкратен маршрут, където е възможно.
Добро време ли казах? Тук атмосферните условия се променят буквално за секунди! Някъде между Юрушка грамада и Параджика откъм север внезапно се задава купчина пухести облаци. За миг билото е обгърнато от гъста мъгла, сред която се открояват единствено тъмните силуети на стадата коне и крави.
Добичетата лениво са полегнали насред пасбището, видимо невъзмутими и равнодушни към струпващите се облаци.
След минути нещата се поуспокояват и облачността се разкъсва - добре дошла възможност да се полюбуваме на гледките, внезапно открили се във всички посоки от билото. Виждат се хребетите на север към Априлци и Троян, а на юг - Калоферските възвишения и Сърнена Средна гора.
Това е Северният Джендем - едно от най-непристъпните места в България. Някъде там долу е водопад Видимско пръскало, а в далечината върху широка поляна червенее покривът на хижа Плевен - едно от най-впечатляващите места за отсядане по тези места.
Продължаваме да следваме коловете на зимната маркировка, които стърчат, подобно на стражи, по самия гръбнак на Балкана. Рехавите облаци минават тъкмо досами краката ни и ту ни обгръщат от всички страни, ту за миг отпускат хватката си, за да разкрият поредната необятна картина, сътворена от безименния художник.
Срещите с пастири и техните стада не са рядкост, а при една от тях се запознаваме отблизо с този рунтав младок. След първоначалното дежурно изръмжаване, той възприема по-дипломатичен подход към клетите баир-будали и услужливо поляга насред полянката, сякаш усетил, че му се очертава поредна фото-сесия.
След подминаване на връх Ушите, пътеката завива на северозапад и слиза на седловината при заслона Маринка. На 200 м запад-северозападно от сградата на заслона от пукнатина сред гранитите блика студеният извор Маринка. От седловината Маринка до върха се преодолява денивелация от 300 м. По маркировката и покрай връх Малкия Юмрук връх Ботев се изкачва откъм северната му страна.
Това е може би най-стръмният участък от днешния етап. Първенецът на Балкана няма да се предаде лесно и ще използва възможността всячески да ни озори. Бъхтенето нагоре по камънака е накъсвано от често поспиране за почивки и срещи с конете, пуснати да се скитат на свободна паша по билото.
Тези части на Стара планина остават покрити с бяла шапка доста дълго, дори посред лято. В най-горещите месеци из по-усойните кьошета са се сгушили последните снежни преспи, които подхранват многобройните малки поточета надолу из деретата.
Гъстата плетеница от чакълени пътища се вие из последните баири преди върха, а огромната кула се приближава бавно и мъчително с всяка крачка. Заключителният километър преминава почти по равно и ние изпускаме въздишка на облекчение, която обаче скоро се налага да сподавим, за да не се надишаме с прахоляка от пъплещите нагоре джипове. Да, връх Ботев всъщност е добре достъпен с високопроходима машина по 33-километровия път откъм местността Паниците над Калофер.
Най-сетне, ето го и него! Връх Ботев, покривът на Балкана. Със своята височина от 2376 м той се извисява далеч над своите събратя на околовръст от над стотина километра.
Връх Ботев всъщност представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия. Тук са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. При хубаво и ясно време, характерната червено-бяла кула се вижда чак от Рила и Родопите.
Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В туристическата спалня на върха има печат. Върхът е включен и в инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в метеорологичната станция и в туристическата спалня на върха и в заслон „Ботев“.
Въпреки че денят бе започнал със сравнително ясно време, следобедът се оказва много дъждовен. За щастие разразилата се буря ни застига тъкмо на подходящото място - скоро, след като сме пристигнали на туристическата спалня на върха. Първият чай скоро е последван от втори, а като става ясно, че дори и да спре, пороят ще е превърнал Тарзановата пътека в кален поток, първоначалният ни план да щурмуваме най-екстремния етап от пътешествието бързо започва да губи привлекателност. В крайна сметка решаваме да останем да нощуваме на самия връх - тъкмо ще проверим условията за престой в наскоро обновената туристическа спалня.
Туристическа спалня връх Ботев се намира на самия връх - 2376 метра н.в. Разполага с леглова база от 22 места - една обща стая с 9 двойни легла и една с две двойни легла. Столова за около 25 човека. Тук целогодишно работи бюфет, отоплението е на електрически печки, има дори интернет. Водата обаче е само за миене, така че посетителите трябва да си носят питейна.
Остатъка от деня прекарваме в раздумки из обилно наторените от рогатите стада полянки наоколо и съзерцание на 360-градусовата панорама, разкрила се след проливния дъжд.
На запад билото на Стара планина се извива като гърбица, следвайки безкраен наниз от върхове, гребеновидни хребети и седловини. Там долу в подножието на първенеца се е сгушил старият заслон Ботев, а отвъд него следват върховете Купена, Амбарица и хижите Добрила, Незабравка и Орлово гнездо.
Последните слънчеви лъчи обагрят в кървавочервено облите склонове на най-високата точка в Централна България. Покоят на това легендарно място неусетно ни завладява, а клепачите натежават след дългия изморителен ден.
След вечеря лягаме рано, че утре ни чака дълго спускане обратно към цивилизацията.
Следва част 3: х.Рай и Паниците.
