![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВодопад Сливодолско падало е един от най-високите водопади в Родопите, а всъщност и в България. Разходката до него е сравнително лека и кратка и може да се направи и за един ден от Пловдив. Маршрутът е подходящ за семейства с деца и за хора, които нямат опит с вървенето в пресечени местности.
Маршрутът:
Реката, която образува Сливодолското падало, се нарича Сливов дол, откъдето идва и името на водопада. По пътя си към този 50-метров красавец ще видите и други водопади, а също и кристално чисти синкави вирове, издълбани и изваяни скали, прохладна зелена гора и много места за отмора и почивка.
На около 4-5 километра след Бачковския манастир, в посока Чепеларе и Смолян, ще минете през един тунел. Веднага след тунела отбийте в дясно при един рибарник. Там можете да паркирате. Има място за 6-7 коли. Пресечете главния път с повишено внимание и много бързо, с прибягване. На дясната стена на тунела ще видите жълта табела, оказваща посоката към водопада.
Оттам нататък няма къде да сбъркате. Пътеката е идеално маркирана и на много места има табели, така че дори да падне непрогледна мъгла е сигурно, че няма да се изгубите.
До водопад Сливодолско падало е изградена идеално маркирана екопътека с много табели, мостове и стълби. Пътеката е добре поддържана. Личи си, че на места стари дъски са заменени с нови, а парапетите и стъпалата са укрепени.
Редуват се леко стръмни и полегати участъци. Върви се ту на левия, ту на десния бряг на реката, ту близо до коритото, ту пътеката се изкачва високо над реката.
Като цяло разходката е лека, приятна и спокойна. Целият каньон на Сливов дол е много живописен, а реката образува по пътя си множество по-малки водопади и водни каскади.
Водата е кристално чиста, а на по-дълбоките места синее. Няма чешми по пътя, затова си пригответе поне литър вода за из път.
Само 10 минути след тръгването, вече се виждат и първите каскади.
Около 15 мин. след тръгването ще стигнете до една малка вила с адес на улица Гранична, а в подножието й реката образува 3 красиви пада.
Пътеката продължава все нагоре сред все по-живописни, потънали в зеленина гъсталаци.
Водните каскади се редуват буквално на всеки десетина метра.
Около 25-30 минути след вилата ще минете покрай едно зелено бунгало, а малко след него ще стигнете и до един от високите водопади по течението.
До малкия водопад може да се слезе при добро желание, но знайте, че пътеката до него е доста стръмна.
След малкия водопад следва стръмно изкачване около 15 минути, а след няколко пресичания на дерето през малки дървени мостчета, големият водопад вече започва да се вижда и чува.
Може би на ниво средата на водопада ще видите една самоделна пейка, от която можете да се полюбувате на гледката.
До подножието на водопада се стига много трудно, защото пътеката е много стръмна, тясна и хлъзгава.
Гледката обаче определено си струва. Водата пада от височина 49 метра. По този начин водопадът е най-високият в Родопите.
Слизането също крие своите предизвикателства. На места пътеката е доста хлъзгава и коварна, затова трябва много да се внимава.
По традиция самоделните щеки и всевъзможните дървени тояжки се оставят при изхода на пътеката при тунела.
Тук пътниците могат да се освежат и да попълнят водните си запаси при чешмата.
Районът около Бачковския манастир е доста популярен и наоколо е пълно с рибни ресторанти, а също и с традиционни механи. След обилен обяд в ресторант Тунела-2 по пътя обратно към Асеновград, нашата разходка до Сливодолското падало приключва с усмивка.
Маршрутът:
Реката, която образува Сливодолското падало, се нарича Сливов дол, откъдето идва и името на водопада. По пътя си към този 50-метров красавец ще видите и други водопади, а също и кристално чисти синкави вирове, издълбани и изваяни скали, прохладна зелена гора и много места за отмора и почивка.
На около 4-5 километра след Бачковския манастир, в посока Чепеларе и Смолян, ще минете през един тунел. Веднага след тунела отбийте в дясно при един рибарник. Там можете да паркирате. Има място за 6-7 коли. Пресечете главния път с повишено внимание и много бързо, с прибягване. На дясната стена на тунела ще видите жълта табела, оказваща посоката към водопада.
Оттам нататък няма къде да сбъркате. Пътеката е идеално маркирана и на много места има табели, така че дори да падне непрогледна мъгла е сигурно, че няма да се изгубите.
До водопад Сливодолско падало е изградена идеално маркирана екопътека с много табели, мостове и стълби. Пътеката е добре поддържана. Личи си, че на места стари дъски са заменени с нови, а парапетите и стъпалата са укрепени.
Редуват се леко стръмни и полегати участъци. Върви се ту на левия, ту на десния бряг на реката, ту близо до коритото, ту пътеката се изкачва високо над реката.
Като цяло разходката е лека, приятна и спокойна. Целият каньон на Сливов дол е много живописен, а реката образува по пътя си множество по-малки водопади и водни каскади.
Водата е кристално чиста, а на по-дълбоките места синее. Няма чешми по пътя, затова си пригответе поне литър вода за из път.
Само 10 минути след тръгването, вече се виждат и първите каскади.
Около 15 мин. след тръгването ще стигнете до една малка вила с адес на улица Гранична, а в подножието й реката образува 3 красиви пада.
Пътеката продължава все нагоре сред все по-живописни, потънали в зеленина гъсталаци.
Водните каскади се редуват буквално на всеки десетина метра.
Около 25-30 минути след вилата ще минете покрай едно зелено бунгало, а малко след него ще стигнете и до един от високите водопади по течението.
До малкия водопад може да се слезе при добро желание, но знайте, че пътеката до него е доста стръмна.
След малкия водопад следва стръмно изкачване около 15 минути, а след няколко пресичания на дерето през малки дървени мостчета, големият водопад вече започва да се вижда и чува.
Може би на ниво средата на водопада ще видите една самоделна пейка, от която можете да се полюбувате на гледката.
До подножието на водопада се стига много трудно, защото пътеката е много стръмна, тясна и хлъзгава.
Гледката обаче определено си струва. Водата пада от височина 49 метра. По този начин водопадът е най-високият в Родопите.
Слизането също крие своите предизвикателства. На места пътеката е доста хлъзгава и коварна, затова трябва много да се внимава.
По традиция самоделните щеки и всевъзможните дървени тояжки се оставят при изхода на пътеката при тунела.
Тук пътниците могат да се освежат и да попълнят водните си запаси при чешмата.
Районът около Бачковския манастир е доста популярен и наоколо е пълно с рибни ресторанти, а също и с традиционни механи. След обилен обяд в ресторант Тунела-2 по пътя обратно към Асеновград, нашата разходка до Сливодолското падало приключва с усмивка.
