![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВ България има много уникални места. Село Свежен, сгушило се между Карлово и Пловдив, несъмнено е едно от тях. Околностите му изобилстват от тракийски могили, останки от древни крепости, манастири и исторически местности. Съвсем заслужено Свежен, наскоро отбелязал 600 години история, е обявен за архитектурно-исторически резерват. А моето второ посещение в селото, почти година след предишното и този път като част от голяма и весела тайфа, за пореден път ме убеди в неповторимия чар на това приказно място.
Еднодневният излет на компанията започва с кратка отбивка до един друг вече добре известен обект - Мраморното езеро край село Православ, община Брезово. С течение на годините, старата изоставена мраморна кариера се е запълнила с дъждовна вода и се е превърнала в основна атракция в този район.
Стръмните брегове на естествено създадения водоем често се огласят от веселите викове на плажуващите младежи. Високите мраморни тераси са подходящи за гмуркане и риболов.
Навсякъде в региона има разхвърляни огромни каменни блокове, а терасите на кариерата са белязани от режещи машини - следи, които напомнят за някогашното предназначение на това място.
Втората спирка от нашето пътешествие, вече в полите на Сърнена Средна гора и на около пет километра преди село Свежен, е тракийското Люляково светилище. Към него води трийсетминутен преход по сенчеста горска пътека, която се отклонява при един от завоите след село Бабек.
Живописните гледки към основния хребет на Сърнена гора се редуват с любопитните кътове за отдих и срещите с редки горски обитатели из полянките в подстъпите към възвишението Градището.
До Градището се достига след около 5 км по черен път. Тъкмо преди да се стигне седловината, от която се започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях са издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Местността се нарича „Казана” и е в землището на с. Розовец. На входа на основния мегалитен комплекс уредниците на екопътеката са оформили любопитна сбирка от опознавателни табели, които висят направо от клоните на околните дървета и разказват за религиозните вярвания и обичаи на древните траки.
Връх Градището се извисява внушително над околния пейзаж - височината му е 786 метра, а тъкмо в седловината под него се намира най-голямото струпване на каменни забележителности.
На около 50 метра югоизточно от скалите с издълбани в тях кръгли басейни, на скалист южен склон е изправен в специално оформено в скалата легло добре обработен плосък камък – стела – с формата на огнен пламък.
Лицевата страна на стелата е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към Тракийската низина. Височината й е малко над 2 метра. Стелата е умело закрепена в издълбаното в скалата легло и укрепена със скални късове. Добре изравнената предна част е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Пред Стелата е оформена тясна площадка. Подстъпът към нея по всичко изглежда е по хоризонтала от запад, но тъй като теренът е силно обрасъл с люляци и храсти, то оформената в скалата пътека се вижда само в непосредствена близост до площадката. Върху скалите, които остават встрани и зад Стелата, личат следи от улеи. „Люляковото светилище” със слънчева стела е типично извънселищно светилище на връх с характеристики на място за богопочитане на Слънцето.
Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в езерца и поточета, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а долу, недалеч от язовирчето, се е скрило т.нар. Змейово яйце - още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията. При Люляковото светилище също може да се види едно такова каменно "яйце", което е не по-малко впечатляващо по размери и обработка.
Друга забележителна част от този скален комплекс е седалката-трон, в близост до който се наблюдават издълбани улеи, жертвеник и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана. Разказват, че някога в древността, тракийският владетел или жрецът е седял върху трона с лице към откритата панорама отсреща и е извършвал своите тайнства в прослава на боговете. В днешни дни гората доста е прорасла и почти е закрила някога внушителните гледки.
От най-високата точка на светилището се открива панорама във всички посоки, а на юг тя е най-впечатляваща. Виждат се предпланинските ридове на Сърнена Средна гора, язовирчето при село Бабек, долината на Бабешка река и разбира се - Горнотракийската низина отвъд и дори силуетите на Родопите.
Поглед на изток пък проследява билото на Средна гора до първенеца на Сърнена Средна гора, връх Братан, и отвъд.
Приятната едночасова разходка до Люляковото светилище приключва обратно при пътя, откъдето предстои последният и същински етап от днешната обиколка - село Свежен.
Колкото и пъти да се завръщам към това място, все ми се струва, че ще има нови неща, които да откривам. Разходката из селото започва от площада пред кметството, който разделя Свежен на Горна и Долна махала. Тук се намират църквата Апостоли Св. Петър и Павел, пощата, паметникът на кап. Д. Бояджиев, както и колоритното кафене "Замъкът на безгрижието".
Любопитните кътчета из селото се редуват на всеки ъгъл - например тази малка къщичка на знанието.
Старинният облик в местната архитектура е запазен целенасочено и личи както от по-старите и изоставени къщи, някои от които са на повече от 300 години, така и от по-новите имоти, които са издържани в същия типичен за този район стил.
Смята се, че първите заселници в Свежен са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18 – 19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
След дългоочаквания обяд във вече добре познатата ми страноприемница "Ракиджийницата", се отправяме на оглед из Долната махала - същинското сърце на архитектурния резерват Свежен.
Богата история и впечатляваща архитектура се преплитат в Свежен, което и до днес не спира да разказва за преживяното по малките си криволичещи улици, пълни с българщина и усещане за единство.
След като по време на Руско-турската освободителна война селото е опожарено почти до основи, голяма част от населението му загива, а архитектурното му наследство в наши дни наброява малко над 100 запазени къщи от онова време на величие и разцвет, запомнено от историята. В селото те са разположени и на двата бряга на Свеженската река, а разхождайки се пеша ще се натъкнете и на часовниковата кула, построена сред къщите - тъкмо над мястото, където паметна плоча разказва за османските зверства.
Тъкмо постройки като тези са свидетелство за отношението и естетиката на хората, живели някога там, като по главната улица домовете се отличавали с голямото количество дървен масивен материал, използван при построяването им. Като образци на архитектурния разцвет по това време могат да се посочат Джевизовата, Мушевата и други подобни къщи.
Днес постоянните жители на село Свежен са малко по-малко от 200 души. Има няколко семейни къщи за гости, които предлагат несравним уют и гарантират на посетителя, че по време на престоя си ще е напълно откъснат от останалия свят. Напоследък Свежен набира все по-голяма популярност, до голяма степен благодарение на активната дейност на бившия си кмет Христо Енков - сега вече кмет на община Брезово.
Не са малко и културните забележителности, които днес може да посетите, ако тръгнете към тях именно от село Свежен. Красиви местности, сред които язовир Домлян, язовир Свежен, връх Братан, както и хижите Каваклийка, Братан и Свежен, са подходящи за еднодневен или пък няколкодневен туризъм в тази част на България. Съвсем близо до селото се намира чешмата "Жълтата вода", до която може да се стигне по лек и приятен път, наслаждавайки се на красиви природни гледки. Транспортът до селото, за съжаление, не е от най-редовните, но пък то е добре достъпно с автомобил.
Някога основен поминък в селото са били розопроизводство, скотовъдство и абаджийство, а в икономически добре развитото място са се помещавали цели 26 кръчми (за разлика от днес, когато те са едва две-три). През 1864 г. Вселенският патриарх разрешава построяването на църквата „Св. Св. Апостол Петър и Павел“ в селото, чиято външна фасада днес, благодарение на събрани дарения, е възстановена и боядисана.
През XVII век в църквата „Св. Георги“, която днес не съществува, защото е опожарена от османците, се е развивала широка книжовна дейност. Аджарската книжовна школа на практика се явява наследник на Търновската школа, като там са се извършвали преписи на ръкописи с църковно съдържание, както и на Паисиевата история.
През 1868 г. в Свежен е създадено първото българско селско читалище, а от около 1835 г. на територията му вече е имало и действащо светско училище училище след десетилетия традиция на килийното образование.
Свежен е родно място и на някои много значими български личности, сред които освободителят на Родопите полковник Владимир Серафимов, чийто паметник се издига в центъра на селото. Серафимовата къща например е на възраст от 300 години и наскоро местните предприеха кампания по възстановяването ѝ.
„Невенкина чешма“ също е предпочитано място за посещение сред туристите, представляваща минерален извор с изградена чешма. В близост до Свежен се намира и връх Кадрафил. Според местна легенда, а и според редица изтъкнати български историци, там е гробът на Хаджи Димитър. Според тях, войводата е ранен на Бузлуджа, но не загива там. Той е пренесен от негови другари до връх Кадрафил. Там в продължение на един месец е хранен и гледан. Превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири.
Свежен се намира на 32 километра от Карлово. Има няколко начина да стигнете до него, като ние ви препоръчваме да го сторите по маршрута Баня-Бегунци-Домлян-Мраченик-Свежен, тъй като пътят в този участък е в сравнително добро състояние.
След лежерната разходка сред старинните красоти на това чудно място, денят приключва със завръщане при площада и поредно, но със сигурност не и последно прощаване с приказния Свежен.
Еднодневният излет на компанията започва с кратка отбивка до един друг вече добре известен обект - Мраморното езеро край село Православ, община Брезово. С течение на годините, старата изоставена мраморна кариера се е запълнила с дъждовна вода и се е превърнала в основна атракция в този район.
Стръмните брегове на естествено създадения водоем често се огласят от веселите викове на плажуващите младежи. Високите мраморни тераси са подходящи за гмуркане и риболов.
Навсякъде в региона има разхвърляни огромни каменни блокове, а терасите на кариерата са белязани от режещи машини - следи, които напомнят за някогашното предназначение на това място.
Втората спирка от нашето пътешествие, вече в полите на Сърнена Средна гора и на около пет километра преди село Свежен, е тракийското Люляково светилище. Към него води трийсетминутен преход по сенчеста горска пътека, която се отклонява при един от завоите след село Бабек.
Живописните гледки към основния хребет на Сърнена гора се редуват с любопитните кътове за отдих и срещите с редки горски обитатели из полянките в подстъпите към възвишението Градището.
До Градището се достига след около 5 км по черен път. Тъкмо преди да се стигне седловината, от която се започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях са издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Местността се нарича „Казана” и е в землището на с. Розовец. На входа на основния мегалитен комплекс уредниците на екопътеката са оформили любопитна сбирка от опознавателни табели, които висят направо от клоните на околните дървета и разказват за религиозните вярвания и обичаи на древните траки.
Връх Градището се извисява внушително над околния пейзаж - височината му е 786 метра, а тъкмо в седловината под него се намира най-голямото струпване на каменни забележителности.
На около 50 метра югоизточно от скалите с издълбани в тях кръгли басейни, на скалист южен склон е изправен в специално оформено в скалата легло добре обработен плосък камък – стела – с формата на огнен пламък.
Лицевата страна на стелата е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към Тракийската низина. Височината й е малко над 2 метра. Стелата е умело закрепена в издълбаното в скалата легло и укрепена със скални късове. Добре изравнената предна част е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Пред Стелата е оформена тясна площадка. Подстъпът към нея по всичко изглежда е по хоризонтала от запад, но тъй като теренът е силно обрасъл с люляци и храсти, то оформената в скалата пътека се вижда само в непосредствена близост до площадката. Върху скалите, които остават встрани и зад Стелата, личат следи от улеи. „Люляковото светилище” със слънчева стела е типично извънселищно светилище на връх с характеристики на място за богопочитане на Слънцето.
Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в езерца и поточета, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а долу, недалеч от язовирчето, се е скрило т.нар. Змейово яйце - още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията. При Люляковото светилище също може да се види едно такова каменно "яйце", което е не по-малко впечатляващо по размери и обработка.
Друга забележителна част от този скален комплекс е седалката-трон, в близост до който се наблюдават издълбани улеи, жертвеник и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана. Разказват, че някога в древността, тракийският владетел или жрецът е седял върху трона с лице към откритата панорама отсреща и е извършвал своите тайнства в прослава на боговете. В днешни дни гората доста е прорасла и почти е закрила някога внушителните гледки.
От най-високата точка на светилището се открива панорама във всички посоки, а на юг тя е най-впечатляваща. Виждат се предпланинските ридове на Сърнена Средна гора, язовирчето при село Бабек, долината на Бабешка река и разбира се - Горнотракийската низина отвъд и дори силуетите на Родопите.
Поглед на изток пък проследява билото на Средна гора до първенеца на Сърнена Средна гора, връх Братан, и отвъд.
Приятната едночасова разходка до Люляковото светилище приключва обратно при пътя, откъдето предстои последният и същински етап от днешната обиколка - село Свежен.
Колкото и пъти да се завръщам към това място, все ми се струва, че ще има нови неща, които да откривам. Разходката из селото започва от площада пред кметството, който разделя Свежен на Горна и Долна махала. Тук се намират църквата Апостоли Св. Петър и Павел, пощата, паметникът на кап. Д. Бояджиев, както и колоритното кафене "Замъкът на безгрижието".
Любопитните кътчета из селото се редуват на всеки ъгъл - например тази малка къщичка на знанието.
Старинният облик в местната архитектура е запазен целенасочено и личи както от по-старите и изоставени къщи, някои от които са на повече от 300 години, така и от по-новите имоти, които са издържани в същия типичен за този район стил.
Смята се, че първите заселници в Свежен са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18 – 19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
След дългоочаквания обяд във вече добре познатата ми страноприемница "Ракиджийницата", се отправяме на оглед из Долната махала - същинското сърце на архитектурния резерват Свежен.
Богата история и впечатляваща архитектура се преплитат в Свежен, което и до днес не спира да разказва за преживяното по малките си криволичещи улици, пълни с българщина и усещане за единство.
След като по време на Руско-турската освободителна война селото е опожарено почти до основи, голяма част от населението му загива, а архитектурното му наследство в наши дни наброява малко над 100 запазени къщи от онова време на величие и разцвет, запомнено от историята. В селото те са разположени и на двата бряга на Свеженската река, а разхождайки се пеша ще се натъкнете и на часовниковата кула, построена сред къщите - тъкмо над мястото, където паметна плоча разказва за османските зверства.
Тъкмо постройки като тези са свидетелство за отношението и естетиката на хората, живели някога там, като по главната улица домовете се отличавали с голямото количество дървен масивен материал, използван при построяването им. Като образци на архитектурния разцвет по това време могат да се посочат Джевизовата, Мушевата и други подобни къщи.
Днес постоянните жители на село Свежен са малко по-малко от 200 души. Има няколко семейни къщи за гости, които предлагат несравним уют и гарантират на посетителя, че по време на престоя си ще е напълно откъснат от останалия свят. Напоследък Свежен набира все по-голяма популярност, до голяма степен благодарение на активната дейност на бившия си кмет Христо Енков - сега вече кмет на община Брезово.
Не са малко и културните забележителности, които днес може да посетите, ако тръгнете към тях именно от село Свежен. Красиви местности, сред които язовир Домлян, язовир Свежен, връх Братан, както и хижите Каваклийка, Братан и Свежен, са подходящи за еднодневен или пък няколкодневен туризъм в тази част на България. Съвсем близо до селото се намира чешмата "Жълтата вода", до която може да се стигне по лек и приятен път, наслаждавайки се на красиви природни гледки. Транспортът до селото, за съжаление, не е от най-редовните, но пък то е добре достъпно с автомобил.
Някога основен поминък в селото са били розопроизводство, скотовъдство и абаджийство, а в икономически добре развитото място са се помещавали цели 26 кръчми (за разлика от днес, когато те са едва две-три). През 1864 г. Вселенският патриарх разрешава построяването на църквата „Св. Св. Апостол Петър и Павел“ в селото, чиято външна фасада днес, благодарение на събрани дарения, е възстановена и боядисана.
През XVII век в църквата „Св. Георги“, която днес не съществува, защото е опожарена от османците, се е развивала широка книжовна дейност. Аджарската книжовна школа на практика се явява наследник на Търновската школа, като там са се извършвали преписи на ръкописи с църковно съдържание, както и на Паисиевата история.
През 1868 г. в Свежен е създадено първото българско селско читалище, а от около 1835 г. на територията му вече е имало и действащо светско училище училище след десетилетия традиция на килийното образование.
Свежен е родно място и на някои много значими български личности, сред които освободителят на Родопите полковник Владимир Серафимов, чийто паметник се издига в центъра на селото. Серафимовата къща например е на възраст от 300 години и наскоро местните предприеха кампания по възстановяването ѝ.
„Невенкина чешма“ също е предпочитано място за посещение сред туристите, представляваща минерален извор с изградена чешма. В близост до Свежен се намира и връх Кадрафил. Според местна легенда, а и според редица изтъкнати български историци, там е гробът на Хаджи Димитър. Според тях, войводата е ранен на Бузлуджа, но не загива там. Той е пренесен от негови другари до връх Кадрафил. Там в продължение на един месец е хранен и гледан. Превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири.
Свежен се намира на 32 километра от Карлово. Има няколко начина да стигнете до него, като ние ви препоръчваме да го сторите по маршрута Баня-Бегунци-Домлян-Мраченик-Свежен, тъй като пътят в този участък е в сравнително добро състояние.
След лежерната разходка сред старинните красоти на това чудно място, денят приключва със завръщане при площада и поредно, но със сигурност не и последно прощаване с приказния Свежен.
