![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПреди няколко седмици се разходих с приятна компания из дебрите на Добростанския дял на Родопите - една напоследък доста популярна сред пловдивчани дестинация, до голяма степен благодарение на наскоро разработената пещера Добростански бисер. В района има наистина доста неща за гледане - от самата пещера, до красивите панорамни гледки от ръба на хребета, до вековните борови гори в околността. Един такъв излет би могъл да стане още по-разнообразен, ако се съчетае с посещение и на конна база Wild City и водопад Лястовичи вир, както ние сторихме.
Маршрутът:
Районът на село Добростан изобилства с природни забележителности. Тук се намира резерват Червената стена, а и древното светилище Белинташ е разположено недалеч.
Добростан се намира в планински район на около 26 км югоизточно от Асеновград по пътя за Кърджали. При село Червен пътят се отклонява нагоре в планината и прекрасните гледки към Горнотракийската низина започват да се редуват още след първия завой. Тук в далечината се вижда ридът Драгойна, който се спуска от границата между Източните и Западните Родопи и достига почти до Първомай.
Панорамната площадка при последния завой преди село Орешец разкрива гледка на изток към полуотворената долина на Тополово с едноименния язовир в средата на полето.
Достигаме до паркинга преди хижа Марциганица. Тук трябва да оставим автомобила и да продължим около двайсетина минути пеш по хубав и сенчест горски път в посока към хижата.
Макар и хижа Марциганица отдавна да е станала частна и да не работи, районът наоколо напоследък набира голяма популярност заради съвсем новооткритата за посетители пещера Добростански бисер. Тя обаче далеч не е единствената в района. Указателните табели още на входа на зоната разказват в подробности за особеностите на този район, осеян с пещери и скални образувания.
Пътят леко се изкачва към хижата, а омагьосващото ухание на борове и свежи билки атакува все по-настоятелно сетивата с всяка следваща крачка.
Хижа Марциганица някога е представлявала комплекс от две сгради с общ капацитет над 150 места. Днес обаче целият комплекс пустее, а бариера прегражда пътя и принуждава посетителите на района да заобикалят по тясна пътечка откъм запад.
Веднъж изкачила до самия южен ръб на Добростанския хребет, пътеката върви почти по равен терен в продължение на половин час в западна посока, за да достигне до прочутата пещера. Още в началото при дървения кръст от пролуките между боровете се откриват гледки към бездната долу, загатващи за зрелището, което ще последва малко по-нататък.
Надморската височина тук вече е достатъчно значителна (над 1300 м), за да бъде гората почти напълно иглолистна.
Откъм ръба с име Чардака се отваря първата наистина 180-градусова гледка на юг към дълбоката долина на река Сушица. Там, в далечината, се извисява Кръстова гора.
Връх Попа - една от най-забележителните скали в този район. Острата канара стърчи самотно насред пейзажа, а до нея води стръмна пътека сред камъните.
Най-сетне достигаме до входа към пещерата Добростански бисер. Посреща ни любезният екскурзовод.
Добростански бисер е пропастна пещера. Известна е също и като Ахметьова дупка и Проклетата.
Голяма част от пещерата е заета предимно от сталагмити и сталактони (дебели колони). Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Дълбочината на входния отвес е 15 метра.
В пещерата живеят и малка колония прилепи, които се крият из безбройните скални драперии и естествени комини като този.
За пръв път пещерата е проучвана през 1963 г. и е отворена за туристически посещения през 1990 г. Впоследствие обаче е затворена и крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери и унищожават пещерните езерца.
По това време на годината, разказва нашият домакин, засушаването отвън е причина и последните капки вода да намалеят и изчезнат, а там, където доскоро по пода са се стичали ручейчета и са се образували малки езерца, сега е останал само блед мъх и кални следи.
Сега пещерата отново е облагородена и отворена за посетители през 2018 г., като посещенията са в петък, събота и неделя и на всички празнични дни, а през седмицата - по предварителна заявка за групи, състоящи се от не по-малко от 15 души.
Старият вход на пещерата е преграден с метална решетка. Голямата зала е с около 40 м дължина и е пълна сталагмити, сталактони и малки басейнчета с пещерни бисери.
Сред някои от най-причудливите пещерни образувания е така наречената "Купа на УЕФА".
След излизането от пещерата, разходката ни продължава на запад, все по ръба на хребета.
Разклонът към хижа Пашалийца, местността Сливову и стръмната пътека към Сливодолското падало и Бачковския манастир. Ние обаче избираме да свърнем обратно към хижа Марциганица и изходната точка.
На места сред гората се забелязват останките от стари сгради, останали от векове по тези места - сега обрасли и почти превзети от неумолимата зеленина.
Гледките се редуват една след друга, коя от коя по-впечатляваща. Там долу в дълбокото дере се е сгушило село Югово, а по-нататък е град Лъки.
В този район се намира и свщеният триъгълник, заключен между Белинташ, Кръстов връх и Караджов камък.
Неочаквана среща с цивилизацията насред нищото.
Горският път заобикаля далеч откъм север, за да се върне след почти час ходене към разклона при паркинга.
Но първо ще направим кратко отклонение към горския параклис Св. Апостоли Петър и Павел.
Освен параклиса, на прекрасната широка поляна на върха на възвишението има още една забележителност - вековният бор. Безбройните десетилетия са му придали причудлива форма, докато той продължава стоически да стърчи досами параклиса, подобно на неумолим стожер.
Следите от някогашен горски пожар из боровата гора са превърнали този участък в апокалиптичен пейзаж, но природата естествено няма умора и рано или късно ще си върне загубеното.
Място за кратък отдих на разклона към хижата. Това е добра възможност да поседнеш за минутка и да поемеш с пълни гърди от омаята на това приказно място.
Първата част от днешния излет приключва с връщане към поляните при паркинга. Следва спускане обратно до Долнослав и посещение на чудесния водопад Лястовичи вир - но за това приключение ще разкажа следващия път.
Маршрутът:
Районът на село Добростан изобилства с природни забележителности. Тук се намира резерват Червената стена, а и древното светилище Белинташ е разположено недалеч.
Добростан се намира в планински район на около 26 км югоизточно от Асеновград по пътя за Кърджали. При село Червен пътят се отклонява нагоре в планината и прекрасните гледки към Горнотракийската низина започват да се редуват още след първия завой. Тук в далечината се вижда ридът Драгойна, който се спуска от границата между Източните и Западните Родопи и достига почти до Първомай.
Панорамната площадка при последния завой преди село Орешец разкрива гледка на изток към полуотворената долина на Тополово с едноименния язовир в средата на полето.
Достигаме до паркинга преди хижа Марциганица. Тук трябва да оставим автомобила и да продължим около двайсетина минути пеш по хубав и сенчест горски път в посока към хижата.
Макар и хижа Марциганица отдавна да е станала частна и да не работи, районът наоколо напоследък набира голяма популярност заради съвсем новооткритата за посетители пещера Добростански бисер. Тя обаче далеч не е единствената в района. Указателните табели още на входа на зоната разказват в подробности за особеностите на този район, осеян с пещери и скални образувания.
Пътят леко се изкачва към хижата, а омагьосващото ухание на борове и свежи билки атакува все по-настоятелно сетивата с всяка следваща крачка.
Хижа Марциганица някога е представлявала комплекс от две сгради с общ капацитет над 150 места. Днес обаче целият комплекс пустее, а бариера прегражда пътя и принуждава посетителите на района да заобикалят по тясна пътечка откъм запад.
Веднъж изкачила до самия южен ръб на Добростанския хребет, пътеката върви почти по равен терен в продължение на половин час в западна посока, за да достигне до прочутата пещера. Още в началото при дървения кръст от пролуките между боровете се откриват гледки към бездната долу, загатващи за зрелището, което ще последва малко по-нататък.
Надморската височина тук вече е достатъчно значителна (над 1300 м), за да бъде гората почти напълно иглолистна.
Откъм ръба с име Чардака се отваря първата наистина 180-градусова гледка на юг към дълбоката долина на река Сушица. Там, в далечината, се извисява Кръстова гора.
Връх Попа - една от най-забележителните скали в този район. Острата канара стърчи самотно насред пейзажа, а до нея води стръмна пътека сред камъните.
Най-сетне достигаме до входа към пещерата Добростански бисер. Посреща ни любезният екскурзовод.
Добростански бисер е пропастна пещера. Известна е също и като Ахметьова дупка и Проклетата.
Голяма част от пещерата е заета предимно от сталагмити и сталактони (дебели колони). Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Дълбочината на входния отвес е 15 метра.
В пещерата живеят и малка колония прилепи, които се крият из безбройните скални драперии и естествени комини като този.
За пръв път пещерата е проучвана през 1963 г. и е отворена за туристически посещения през 1990 г. Впоследствие обаче е затворена и крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери и унищожават пещерните езерца.
По това време на годината, разказва нашият домакин, засушаването отвън е причина и последните капки вода да намалеят и изчезнат, а там, където доскоро по пода са се стичали ручейчета и са се образували малки езерца, сега е останал само блед мъх и кални следи.
Сега пещерата отново е облагородена и отворена за посетители през 2018 г., като посещенията са в петък, събота и неделя и на всички празнични дни, а през седмицата - по предварителна заявка за групи, състоящи се от не по-малко от 15 души.
Старият вход на пещерата е преграден с метална решетка. Голямата зала е с около 40 м дължина и е пълна сталагмити, сталактони и малки басейнчета с пещерни бисери.
Сред някои от най-причудливите пещерни образувания е така наречената "Купа на УЕФА".
След излизането от пещерата, разходката ни продължава на запад, все по ръба на хребета.
Разклонът към хижа Пашалийца, местността Сливову и стръмната пътека към Сливодолското падало и Бачковския манастир. Ние обаче избираме да свърнем обратно към хижа Марциганица и изходната точка.
На места сред гората се забелязват останките от стари сгради, останали от векове по тези места - сега обрасли и почти превзети от неумолимата зеленина.
Гледките се редуват една след друга, коя от коя по-впечатляваща. Там долу в дълбокото дере се е сгушило село Югово, а по-нататък е град Лъки.
В този район се намира и свщеният триъгълник, заключен между Белинташ, Кръстов връх и Караджов камък.
Неочаквана среща с цивилизацията насред нищото.
Горският път заобикаля далеч откъм север, за да се върне след почти час ходене към разклона при паркинга.
Но първо ще направим кратко отклонение към горския параклис Св. Апостоли Петър и Павел.
Освен параклиса, на прекрасната широка поляна на върха на възвишението има още една забележителност - вековният бор. Безбройните десетилетия са му придали причудлива форма, докато той продължава стоически да стърчи досами параклиса, подобно на неумолим стожер.
Следите от някогашен горски пожар из боровата гора са превърнали този участък в апокалиптичен пейзаж, но природата естествено няма умора и рано или късно ще си върне загубеното.
Място за кратък отдих на разклона към хижата. Това е добра възможност да поседнеш за минутка и да поемеш с пълни гърди от омаята на това приказно място.
Първата част от днешния излет приключва с връщане към поляните при паркинга. Следва спускане обратно до Долнослав и посещение на чудесния водопад Лястовичи вир - но за това приключение ще разкажа следващия път.
