![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlРудник Цар Асен е разположен в близост до Пазарджик, в посока Средна гора. В миналото в този район е бил силно развит добивът на цветни метали, поради което има останали доста кратери на бивши рудници. Такъв е и този до село Цар Асен, който е служил за добив предимно на мед и други окисни руди. Днес местността се е оформила по изключително интересен начин. Тъкмо натам се отправих в знойния вчерашен следобед.
Маршрутът:
Първата точка от пътешествието, както обикновено, е жп спирка Цар Асен, която представлява мъничка порутена барака, свързана със селото чрез двукилометров чакълен път, останал в ужасно състояние. Въпреки това, по него очевидно и до ден днешен пъплят раздрънканите междуселки автобуси на община Пазарджик.
Преминавам набързо през селото и се отправям директно към основната забележителност в района. Рудник Цар Асен носи името на едноименното село в непосредствена близост. До кратера се издига хълм, от който може да се надникне във вътрешността на кариерата. Гледката е наистина впечатляваща.
В миналото тук са се добивали чрез открит способ цветни метали - предимно мед, но след намаляне на запасите на полезни изкопаеми е взето решение да се закрие рудникът, както и много други в околността. Залят е с вода и до ден днешен въпреки горещините и засушаването водното ниво остава неизменно.
Въпреки своята нефункционалност, гледката към кратера днес спира дъха. Тази уникална местност напоследък се е превърнала и във все по-популярна дестинация за фотоекскурзии и други организирани посещения от групи. Единствено трябва много да се внимава с постоянното присъствие на опасни влечуги из трънаците.
Важно е да се знае, че водата не е подходяща за къпане, защото съдържа почти всички химически елементи от Менделеевата таблица. При проливни дъждове рудникът има „навика“ да се препълва и „обогатените“ му води да преливат в близката река Луда Яна, която захранва с вода околните села. На практика това е една екологична бомба със закъснител, но решение до ден днешен така и не е намерено.
Овчеполските възвишения се пъчат над напечения хоризонт на югоизток. Най-високата им точка е връх Главата, който се издига на малко над 500 м н.в.
В целия район могат да се видят още много причудливи форми на земята, които сякаш не принадлежат на местния пейзаж. По-скоро напомнят на чужда планета или на пясъчна пустиня със странни нагъвания. Тези форми, родени от човешката дейност, определено не са характерни за типичния релеф за България.
Въпреки че на пръв поглед не си личи, местността е много богата на подпочвени води и извори, а в околността има два язовира, които снабдяват землищата на околните села с вода за селскостопанска дейност. Дори от ръба на този насечен от човешката ръка скат и в най-горещия летен ден се процеждат тънки вадички.
В целия район около Панагюрище подобни гледки не са рядкост - има много изоставени кариери, в които в близкото минало са се добивали руда и цветни метали.
Днес от някогашния рудодобив – гордостта на социалистическата индустриална мощ – са останали само гигантски внушителни изкопи, повечето запълнени със застояла вода.
Нов поглед към Овчеполските възвишения - тъкмо натам ще ме отведе вторият етап от днешното пътешествие.
Село Цар Асен се намира в община Пазарджик. Населението му в последните години доста е намаляло - днес то наброява под 300 души. Надморското равнище е 300–400 m.
Полето между селата Цар Асен, Овчеполци и Росен е доминирано от пасища и слънчогледови насаждения.
За разлика от Цар Асен, съседното село Овчеполци показва доста признаци на живот. Населението му е малко над 1000 жители.
Два паметника - на поп Груйо Бански и на загиналите във войните - бяха наскоро официално открити в селото. И двата монумента са издигнати с дарителството на семейство Делчеви - родолюбива фамилия, известна с патриотичния си дух. Автор на проекта е пазарджишкият скулптор Спас Киричев.
Поспирам за кратко пред кметството, преди да се отправя обратно към гарата, която остана на 2 км назад по пътя.
Подобно на Цар Асен, тази спирка също се обслужва от жп линията Пловдив - Панагюрище, по която минават по три влака ежедневно във всяка посока. Районът е не особено отдалечен от големия град и сравнително достъпен, което прави рудника Цар Асен едно потенциално интересно и популярно място за кратки фото-екскурзии.
Маршрутът:
Първата точка от пътешествието, както обикновено, е жп спирка Цар Асен, която представлява мъничка порутена барака, свързана със селото чрез двукилометров чакълен път, останал в ужасно състояние. Въпреки това, по него очевидно и до ден днешен пъплят раздрънканите междуселки автобуси на община Пазарджик.
Преминавам набързо през селото и се отправям директно към основната забележителност в района. Рудник Цар Асен носи името на едноименното село в непосредствена близост. До кратера се издига хълм, от който може да се надникне във вътрешността на кариерата. Гледката е наистина впечатляваща.
В миналото тук са се добивали чрез открит способ цветни метали - предимно мед, но след намаляне на запасите на полезни изкопаеми е взето решение да се закрие рудникът, както и много други в околността. Залят е с вода и до ден днешен въпреки горещините и засушаването водното ниво остава неизменно.
Въпреки своята нефункционалност, гледката към кратера днес спира дъха. Тази уникална местност напоследък се е превърнала и във все по-популярна дестинация за фотоекскурзии и други организирани посещения от групи. Единствено трябва много да се внимава с постоянното присъствие на опасни влечуги из трънаците.
Важно е да се знае, че водата не е подходяща за къпане, защото съдържа почти всички химически елементи от Менделеевата таблица. При проливни дъждове рудникът има „навика“ да се препълва и „обогатените“ му води да преливат в близката река Луда Яна, която захранва с вода околните села. На практика това е една екологична бомба със закъснител, но решение до ден днешен така и не е намерено.
Овчеполските възвишения се пъчат над напечения хоризонт на югоизток. Най-високата им точка е връх Главата, който се издига на малко над 500 м н.в.
В целия район могат да се видят още много причудливи форми на земята, които сякаш не принадлежат на местния пейзаж. По-скоро напомнят на чужда планета или на пясъчна пустиня със странни нагъвания. Тези форми, родени от човешката дейност, определено не са характерни за типичния релеф за България.
Въпреки че на пръв поглед не си личи, местността е много богата на подпочвени води и извори, а в околността има два язовира, които снабдяват землищата на околните села с вода за селскостопанска дейност. Дори от ръба на този насечен от човешката ръка скат и в най-горещия летен ден се процеждат тънки вадички.
В целия район около Панагюрище подобни гледки не са рядкост - има много изоставени кариери, в които в близкото минало са се добивали руда и цветни метали.
Днес от някогашния рудодобив – гордостта на социалистическата индустриална мощ – са останали само гигантски внушителни изкопи, повечето запълнени със застояла вода.
Нов поглед към Овчеполските възвишения - тъкмо натам ще ме отведе вторият етап от днешното пътешествие.
Село Цар Асен се намира в община Пазарджик. Населението му в последните години доста е намаляло - днес то наброява под 300 души. Надморското равнище е 300–400 m.
Полето между селата Цар Асен, Овчеполци и Росен е доминирано от пасища и слънчогледови насаждения.
За разлика от Цар Асен, съседното село Овчеполци показва доста признаци на живот. Населението му е малко над 1000 жители.
Два паметника - на поп Груйо Бански и на загиналите във войните - бяха наскоро официално открити в селото. И двата монумента са издигнати с дарителството на семейство Делчеви - родолюбива фамилия, известна с патриотичния си дух. Автор на проекта е пазарджишкият скулптор Спас Киричев.
Поспирам за кратко пред кметството, преди да се отправя обратно към гарата, която остана на 2 км назад по пътя.
Подобно на Цар Асен, тази спирка също се обслужва от жп линията Пловдив - Панагюрище, по която минават по три влака ежедневно във всяка посока. Районът е не особено отдалечен от големия град и сравнително достъпен, което прави рудника Цар Асен едно потенциално интересно и популярно място за кратки фото-екскурзии.
