Завръщане над Костенец
27 Jul 2020 14:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПреди няколко седмици се възползвах от един пореден топъл слънчев ден, за да се впусна на поредното вело-приключение. Завръщането над Костенец ме върна към спомените от едно предишно по-дълго пътешествие, което ме бе отвело до връх Белмекен. Сега обаче фокусът ми бе изключително живописната долина на Стара река.
Маршрутът:
Както обикновено, едно вело-пътешествие започва от най-близката гара. В случая - Костенец.
Предпланинското поле в полите на Белмекенска Рила се прекосява сравнително бързо, а в югозападния му край е сгушено село Костенец, чиято някогашна гара сега е прераснала в едноименния град.
Интересна спирка в началото на маршрута са рибарниците преди селото.
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. С население 3570 души по настоящ адрес с. Костенец е сред големите села в България.
Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма
Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността „Вили Костенец“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.
На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.
Решавам да направя кратко изкачване вдясно от пътя за едно отбиване със закуска в двора на старата станция "Констанция". Детските спомени от някогашните весели ваканции на това чудесно място веднага нахлуват в главата ми, докато с любопитство разглеждам обновената почивна база.
От площадката пред станцията се откриват хубави гледки към долината на Стара река, към която ще се спусна след няколко мига.
Ето, че най-сетне достигам до изходната точка на планинската част от пътешествието - площадът при минералните извори. Тук горещата вода се лее от всеки чучур.
Пътеката към недалече разположения Костенски водопад започва с подобаващо послание. През 1917 година Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и е вдъхновен от околната природа да напише стихосбирката „Юлска китка“, заедно с по-късния му цикъл стихове „Дисонанси“ издадена отново през 1921 година под заглавие „Какво пее планината“. На Костенския водопад са посветени 2 от стихотворенията: „Над водопада“ и „Водопадът плаче“.
През 1974 година водопадът е обявен за природна забележителност, а паркът в подстъпите към него сега е обновен и оформен с чудни алеи, мостчета и фонтани.
По това време на годината водите на Стара река са все още доста буйни, което прави бързеите и самия водопад особено атрактивни.
Ходенето до този водопад е като посещение в градски парк – лесно и кратко.
Водните пръски създават усещане за прохлада и свежест сред иначе все по-нажежаващия се юлски ден.
Без особено да се помайвам, поемам нагоре по горския път, който се вие по протежение на долината на Стара река, наричана още Чавча от местните.
На места се натъквам на любопитни архитектурни находки като този стар воден каптаж, вероятно построен още по времето на комунизма.
Всъщност наистина красивите места започват буквално веднага над Костенския водопад, а с напредване нагоре в планината, гледките стават все по-впечатляващи.
Бистрите бълбукащи вирчета примамват странника да се потопи в тяхната прохлада и да остави всяка грижа да се отмие от планинския поток.
Полянки, подходящи за пикник и бивакуване, се редуват със стръмни скали, нашарени от широколистна сянка.
Реката ту се спотайва сред широките вирове, ту се впуска стремглаво с тътен сред облите камънаци.
Тук безспорно е царството на водата - от всеки склон и всяко дере се процеждат тънки струйки от благотворната течност, а надвисналите над пътя скали са покрити с причудлив зелен мокет, който преминава в дълбок килим, докато се спуска досами речните брегове.
Макар и не високи колкото прочутия си Костенски събрат, десетките малки и по-големи водопадчета се надпреварват по красота.
Това пътешествие е особено насочено към разузнаване на подходящите места за бивакуване. Макар и да попада в територията на Национален парк Рила, този маршрут изобилства с обособени за целта места.
Кантон Чавча сякаш показва признаци на живот, макар че към момента лесничеите изглежда са се отдали на дрямка.
След кантона, пътят преминава през поредица малки мостчета, като се отклонява на юг от основната долина и временно следва страничното дере на река Крайна.
Погледно място "Пътят на орела" - една от основните забележителности по този маршрут. Площадката с беседката е изградена специално с цел наблюдаване навиците и ежедневието на скалния орел, който гнезди в непристъпните скали на отсрещния склон.
По-нагоре пътят е обезопасен с майсторски изработена дървена мантинела.
В тази част от долината местата за пикник и бивакуване са особено начесто.
За пореден път се убеждавам, че водата е живот. Стара река е спомогнала за оформянето на уникална местна екосистема.
Пътят изглежда е достъпен за високопроходими автомобили - чакълен и в сравнително добро състояние. И най-важното - неотклонно следващ поречието на шумната Чавча.
При поредица от остри завои се натъквам на може би най-доброто място за бивак дотук. Задължително набелязвам мястото за по-нататъшни, може би доста по-продължителни посещения!
Навред дъха на свежест. Планината буквално пее заедно с ромона на потока и чуруликането на горските чучури.
Местността Фитиля с едноименния кантон.
Тук по поречието на Чавча са изградени шлюзове с цел регулирането на мощността на реката.
Тук вече не издържам на изкушението да се поплацикам известно време из хладните планински води. Банята ми действа освежаващо и скоро отново съм готов да продължа пътя си нагоре.
Оттук нататък пътят навлиза сред по-гъста гора, напредвайки към горното поречие на Чавча.
Още един чудесен бивак, отлично оборудван за барбекю.
Напредването ми нагоре по маршрута е бавно, тъй като с възклицание поспирам почти на всеки стотина метра, за да се насладя на чудните гледки.
Горелият кантон подсказва, че скоро ще достигна крайната си дестинация според днешния ми план.
Най-сетне достигам най-горната точка от първоначалния план - местността Адживалица. Тук също е доста подходящо за бивакуване. На това място вляво от пътя се отклонява стръмната пътека нагоре към хижа Белмекен. Аз обаче ще трябва да обърна и да започна спускане обратно.
Рила е известна със своите каменни морени. Дори по тези сравнително ниски склонове на най-високата планина у нас някогашното присъствие на ледниците е оставило осезаеми следи.
Мостовете по пътя край Стара река са повече от дузина.
Най-сетне съм на етап спускане и велосипедът наистина влиза в употреба. Дотук придвижването е ставало предимно с бутане, но сега наистина мога да пробвам възможностите му по черния горски път.
Слизането обратно до балнеолечебната зона над село Костенец е в пъти по-бързо от изкачването, на какво да се прави. Всяко хубаво нещо си има край. Поспирам недалеч от отбивката за комплекс "Езерото", преди да се впусна стремглаво надолу по шосето.
Миг за отмора в центъра на селото.
Гара Костенец ме зове! А отсреща се пъчи още една интересна планина - Ихтиманска Средна гора.
Едно от множеството мостчета над горното поречие на Марица насред град Костенец.
Тук осъзнавам, че до влака има поне два часа чакане. И ме осенява идеята, че бих могъл да оползотворя първия от тях в спускане надолу към Белово. Защо не? Разполагам с достатъчно време!
Старото Цариградско шосе следва почти плътно жп линията София - Свиленград, а гледките при Момина клисура са много живописни.
Момина клисура - притисната в Маришката долина между две планини - Средна гора и Рила.
При Белово пък, известно с производството на прочутата тоалетна хартия, се срещат цели четири физикогеографски области: Рила, Средна гора, Родопите и Горнотракийската низина.
Ето я и гара Белово! Тук не ми остава нищо друго, освен да дремна на припек, докато дочакам влака за дома.
Последен поглед и към гара Септември откъм прозореца на купето. Имам усещането, че шантавите вагончета на теснолинейката сякаш ми намигат съзаклятнически. Несъмнено ще се завръщам още много пъти точно към това ключово място, тъй популярно сред любителите на планинските приключения!
Маршрутът:
Както обикновено, едно вело-пътешествие започва от най-близката гара. В случая - Костенец.
Предпланинското поле в полите на Белмекенска Рила се прекосява сравнително бързо, а в югозападния му край е сгушено село Костенец, чиято някогашна гара сега е прераснала в едноименния град.
Интересна спирка в началото на маршрута са рибарниците преди селото.
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. С население 3570 души по настоящ адрес с. Костенец е сред големите села в България.
Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма
Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността „Вили Костенец“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.
На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.
Решавам да направя кратко изкачване вдясно от пътя за едно отбиване със закуска в двора на старата станция "Констанция". Детските спомени от някогашните весели ваканции на това чудесно място веднага нахлуват в главата ми, докато с любопитство разглеждам обновената почивна база.
От площадката пред станцията се откриват хубави гледки към долината на Стара река, към която ще се спусна след няколко мига.
Ето, че най-сетне достигам до изходната точка на планинската част от пътешествието - площадът при минералните извори. Тук горещата вода се лее от всеки чучур.
Пътеката към недалече разположения Костенски водопад започва с подобаващо послание. През 1917 година Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и е вдъхновен от околната природа да напише стихосбирката „Юлска китка“, заедно с по-късния му цикъл стихове „Дисонанси“ издадена отново през 1921 година под заглавие „Какво пее планината“. На Костенския водопад са посветени 2 от стихотворенията: „Над водопада“ и „Водопадът плаче“.
През 1974 година водопадът е обявен за природна забележителност, а паркът в подстъпите към него сега е обновен и оформен с чудни алеи, мостчета и фонтани.
По това време на годината водите на Стара река са все още доста буйни, което прави бързеите и самия водопад особено атрактивни.
Ходенето до този водопад е като посещение в градски парк – лесно и кратко.
Водните пръски създават усещане за прохлада и свежест сред иначе все по-нажежаващия се юлски ден.
Без особено да се помайвам, поемам нагоре по горския път, който се вие по протежение на долината на Стара река, наричана още Чавча от местните.
На места се натъквам на любопитни архитектурни находки като този стар воден каптаж, вероятно построен още по времето на комунизма.
Всъщност наистина красивите места започват буквално веднага над Костенския водопад, а с напредване нагоре в планината, гледките стават все по-впечатляващи.
Бистрите бълбукащи вирчета примамват странника да се потопи в тяхната прохлада и да остави всяка грижа да се отмие от планинския поток.
Полянки, подходящи за пикник и бивакуване, се редуват със стръмни скали, нашарени от широколистна сянка.
Реката ту се спотайва сред широките вирове, ту се впуска стремглаво с тътен сред облите камънаци.
Тук безспорно е царството на водата - от всеки склон и всяко дере се процеждат тънки струйки от благотворната течност, а надвисналите над пътя скали са покрити с причудлив зелен мокет, който преминава в дълбок килим, докато се спуска досами речните брегове.
Макар и не високи колкото прочутия си Костенски събрат, десетките малки и по-големи водопадчета се надпреварват по красота.
Това пътешествие е особено насочено към разузнаване на подходящите места за бивакуване. Макар и да попада в територията на Национален парк Рила, този маршрут изобилства с обособени за целта места.
Кантон Чавча сякаш показва признаци на живот, макар че към момента лесничеите изглежда са се отдали на дрямка.
След кантона, пътят преминава през поредица малки мостчета, като се отклонява на юг от основната долина и временно следва страничното дере на река Крайна.
Погледно място "Пътят на орела" - една от основните забележителности по този маршрут. Площадката с беседката е изградена специално с цел наблюдаване навиците и ежедневието на скалния орел, който гнезди в непристъпните скали на отсрещния склон.
По-нагоре пътят е обезопасен с майсторски изработена дървена мантинела.
В тази част от долината местата за пикник и бивакуване са особено начесто.
За пореден път се убеждавам, че водата е живот. Стара река е спомогнала за оформянето на уникална местна екосистема.
Пътят изглежда е достъпен за високопроходими автомобили - чакълен и в сравнително добро състояние. И най-важното - неотклонно следващ поречието на шумната Чавча.
При поредица от остри завои се натъквам на може би най-доброто място за бивак дотук. Задължително набелязвам мястото за по-нататъшни, може би доста по-продължителни посещения!
Навред дъха на свежест. Планината буквално пее заедно с ромона на потока и чуруликането на горските чучури.
Местността Фитиля с едноименния кантон.
Тук по поречието на Чавча са изградени шлюзове с цел регулирането на мощността на реката.
Тук вече не издържам на изкушението да се поплацикам известно време из хладните планински води. Банята ми действа освежаващо и скоро отново съм готов да продължа пътя си нагоре.
Оттук нататък пътят навлиза сред по-гъста гора, напредвайки към горното поречие на Чавча.
Още един чудесен бивак, отлично оборудван за барбекю.
Напредването ми нагоре по маршрута е бавно, тъй като с възклицание поспирам почти на всеки стотина метра, за да се насладя на чудните гледки.
Горелият кантон подсказва, че скоро ще достигна крайната си дестинация според днешния ми план.
Най-сетне достигам най-горната точка от първоначалния план - местността Адживалица. Тук също е доста подходящо за бивакуване. На това място вляво от пътя се отклонява стръмната пътека нагоре към хижа Белмекен. Аз обаче ще трябва да обърна и да започна спускане обратно.
Рила е известна със своите каменни морени. Дори по тези сравнително ниски склонове на най-високата планина у нас някогашното присъствие на ледниците е оставило осезаеми следи.
Мостовете по пътя край Стара река са повече от дузина.
Най-сетне съм на етап спускане и велосипедът наистина влиза в употреба. Дотук придвижването е ставало предимно с бутане, но сега наистина мога да пробвам възможностите му по черния горски път.
Слизането обратно до балнеолечебната зона над село Костенец е в пъти по-бързо от изкачването, на какво да се прави. Всяко хубаво нещо си има край. Поспирам недалеч от отбивката за комплекс "Езерото", преди да се впусна стремглаво надолу по шосето.
Миг за отмора в центъра на селото.
Гара Костенец ме зове! А отсреща се пъчи още една интересна планина - Ихтиманска Средна гора.
Едно от множеството мостчета над горното поречие на Марица насред град Костенец.
Тук осъзнавам, че до влака има поне два часа чакане. И ме осенява идеята, че бих могъл да оползотворя първия от тях в спускане надолу към Белово. Защо не? Разполагам с достатъчно време!
Старото Цариградско шосе следва почти плътно жп линията София - Свиленград, а гледките при Момина клисура са много живописни.
Момина клисура - притисната в Маришката долина между две планини - Средна гора и Рила.
При Белово пък, известно с производството на прочутата тоалетна хартия, се срещат цели четири физикогеографски области: Рила, Средна гора, Родопите и Горнотракийската низина.
Ето я и гара Белово! Тук не ми остава нищо друго, освен да дремна на припек, докато дочакам влака за дома.
Последен поглед и към гара Септември откъм прозореца на купето. Имам усещането, че шантавите вагончета на теснолинейката сякаш ми намигат съзаклятнически. Несъмнено ще се завръщам още много пъти точно към това ключово място, тъй популярно сред любителите на планинските приключения!
