Поредно разузнаване край Тъмръш

[asthfghl]

Поредното ми кратко вело-пътешествие до любимата ми зона за бивакуване бе с цел разузнаване. Тъмръшката река е първото място, за което се сещам винаги, когато се спомене думата "пикник". И тъй като сега е сезонът на излетите, то се подразбира, че живописната природа сред прохладния каньон над Храбрино си струва посещението!

Маршрутът е вече доста познат:


Започваме със среща с Храбринския водопад.


Речните брегове в близост до ресторант Явора са много подходящи за кратки излети.






Тук буквално на всеки стотина метра човек може да се натъкне на хубави места за пикник.




Спретнатият двор на Явора.


Следва десеткилометрово трамбоване нагоре по шосето за Ситово, а гледките от каньона на Тъмръшка (Първенецка) река са впечатляващи.




Разклонът за Тъмръш е на 8 км над Храбрино, точно преди този за Бойково.


Катерачите отново са подранили сутринта, за да атакуват отвесните скали под хижа Бряновщица.


Прочутият фургон, забит в скалите. До него се стига само по въжета.


Кантонът пази входа към същинската част от Тъмръшкото ждрело.


Оттук нагоре към сърцето на планината следва приятно пъплене по чакълестия път под шарените сенки на крайречните гъсталаци.


Ето го и заветното място! Полянката е идеална за пикник във весела компания.






Реката е в най-пълноводния си период - водите й бучат и бясно се блъскат между камъните, като почти заглушават песента на птичките.




Малкият чучур при завоя след мостчето.


Родопска красота.


Оттатък мястото, където Ситовска река се влива в Тъмръшка, се простира още една чудесна полянка.


Мостът над Ситовска река.




Точно отгоре, на стотици метри над тези отвесни скали, се намира хижа Бряновщица.


Тези брегове притежават чудна притегателна сила, която ме кара да желая да поостана още малко и още.




Спускане обратно към Горнотракийската низина.


Пътешествието е към своя край. Следва кратка отбивка до параклиса на върха на мемориалния хълм над Храбрино.