Момини скали - Храбрино
10 Jun 2020 11:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНаскоро се престраших да пробвам да излъжа доста променливото време с една кратка вело-обиколка из баирите край Храбрино. Основната ми цел бяха зрелищните Момини скали, от които се открива великолепна панорама към каньона на Каличин дол, долината на Тъмръшка река и дори Горнотракийската низина.
Маршрутът:
След едночасово бъхтене по шосето за Лилково и Ситово, най-сетне достигам любимото ми село Храбрино. И то тъкмо навреме - оловносивите облаци, които ме преследват по целия път, точно сега решават да излеят цялото си съдържание. Добре, че из селото има доста места, където да се подслони човек!
Село Храбрино се намира в планински район, на 15 км югозападно от Пловдив. Около централната по-стара част от селото по планинските масиви са разположени две големи непрекъснато разрастващи се вилни зони. През селото минават две реки. Оттук започват туристическите маршрути към хижа „Здравец“, хижа „Равнища“, село Бойково и разположената в близост до селото на 4 км хижа „Академик“ (старо име „Родопски партизани“).
Без да се помайвам дълго, се отправям към следващия етап от обилколката - катеренето по пътя към село Извор. Поглед назад още веднъж ми напомня защо това е любимото ми село в цяла България.
Село Извор (ударението е на втората сричка; подобно на много наименования в тази част на Родопите, изговорът на имената е малко необичаен).
Извор има богата история. Предполага се, че е основано от бягащо по време на османската власт население, идващо от Македонската част на България. Неслучайно коренните жители говорят на диалект, характерен за Македония- 'ке ида, 'ке дода. Има и такива фамилии - например Трайкови, които се срещат най-вече в македонско.
Първоначалното място на селото е било по-нагоре в планината, където и сега има руини и зидове от къщи, както и плодни дръвчета. Наблизо се намира и път, който е покрит с каменни плочи, вероятно построен от римляните. Центърът на сегашното село изглежда доста кокетно.
Параклисът срещу кметството се гуши сред дебелите сенки на боровете.
Крайните махали на Извор съчетават старинни родопски къщи, изградени от характерните за този регион плоски каменни плочи (наречени "тикли") и по-модерни в архитектурно отношение вили.
Асфалтираното шосе скоро преминава в стръмна павирана улица, а след това - в криволичещ коларски път, който скоро ме отвежда до първия от поредица параклиси. Този очевидно е съвсем скорошен, както личи от семплото изпълнение със съвременни строителни материали. Беседката обаче не е лоша. За жалост мястото е оградено и заключено, затова бързо подминавам.
Чешмата в местността Св.Илия - едно от двете места, където може да се налее вода по пътя към крайната цел.
Опитното око на скитника веднага разпознава отличния потенциал на широката поляна над чешмата за един евентуален бъдещ бивак.
Околните полянки също са обещаващи откъм условия за бивакуване - особено тази с панорамната гледка на север към скалистото ждрело на Бърдашка река.
Отново започва да ръми леко - изглежда през целия ден ще се редува слънце с дъжд. Зеленият свод над пътеката обаче засега добре предпазва от ситните капки.
Вторият параклис по пътя ми е доста по-впечатляващ със старинната си архитектура.
Достъпът до вътрешността е свободен - странникът може да запали свещичка и да се помоли.
Естествено, на всяко уважаващо себе си свято място се полага и съответната зона за отдих и похапване...
...Както и разбира се чешма с ледена планинска водица.
Червената маркировка е доста добре поддържана и се забелязва начесто, но пък и пътят няма как да се обърка - той води все на югозапад към Момини скали.
След по-малко от час достигам до голямото разклонение, откъдето в различни посоки тръгват няколко маршрута. Предварителното ми проучване сочи, че най-добре е първо да се изкатеря до ръба на чукара, където ще открия интересна изненада.
Тук черният път става стръмен и се изкачва над върховете на високите дървета, за да разкрие първите спиращи дъха гледки назад към долината на река Каличин дол. Следва първа, макар и далечна среща, с Момините скали.
Последно изкачване до ръба на хребета. Оттук нататък ме очаква само спускане.
Ето я и нея - очакваната изненада! Изкуствено езерце, което местните са оформили след преграждане на едно малко поточе, за да добавят още едно уютно местенце към и без това богатата на природни забележителности местност.
Поспирам за няколко минути сред жабешкия хор, за да се насладя на грандиозните творения на природата.
След като се спускам обратно до голямото разклонение, този път поемам в западна посока по тясна и доволно обрасла пътечка.
Не мога да сдържа ахването си при първата си близка среща с Момините скали. Кой би предположил, че буквално в задния двор на големия град човек може да се натъкне на такива природни красоти!
Пропастта е дълбока най-малко 120 м, а долу в ниското бълбука и клокочи разпенената река Каличин дол, която води началото си от местността Баш мандра до Бяла черква.
Няма да е пресилено, ако кажа, че това място спокойно може да съперничи както на Северния и Южния Джендем, така и на Земенския пролом. А защо не и да ги задмине?
Всъщност Момини скали представлява комплекс от няколко отделни канари. Освен всичко друго, откъм ръба на най-северната от тях се открива гледка и на север към Горнотракийската низина. Вижда се дори Балканът!
С нарастващо любопитство и благоговение обикалям плетеницата от пътечки между отделните скали, а по пътя подминавам и превзета от гъсталака малка барака.
Ново кратко изкачване и още една чудна панорама към цялата долина.
Село Храбрино се е скатало на дъното на долината, разперило като криле вилните си зони по околните скатове. Мога да се закълна, че това, което се белее в далечината, са крайните квартали на Пловдив!
Магнетичната сила на това място ме принуждава да остана още малко и още. Не смея да откъсна поглед от всичкото окъпано в зеленина великолепие.
Все пак с усилие успявам да се отскубна от омаята на Момини скали и да се отправя по стръмната пътека надолу към Храбрино. След стотина метра достигам вековните дъбове при последния от поредицата параклиси - Св. Богородица.
Отклонението от пътеката не е дълго и си струва. Това несъмнено е най-хубавият от всички параклиси в този район.
Всъщност то си е цял комплекс от няколко параклиса - най-старият и най-новият са отворени и достъпни.
Вътрешността на новия параклис...
...И тази на стария.
Вековните дъбове.
Край пътеката се забелязват и най-горните зидове на средновековната крепост Градец, чиято основна част се простира точно при подножието на Момини скали. Пътят дотам обаче е доста обрасъл и аз избирам да не рискувам.
Тъкмо оттук минава и маркираната в жълто пътека към хижа Здравец, която се изкачва до върховете Голо бърдце и Вълча могила, преди накрая да достигне до паркинга при Овчарски поляни.
Спускането се оказва стръмно и доста трудно дори пеш, а какво остава за бутане на велосипед. Напредвам доста бавно, но пък откриващите се на всеки завой гледки към Храбрино са достойна компенсация за трудностите.
Теренът на места е доста изровен от наскорошните пролетни порои.
Бумтенето на пълноводната река се чува все по-ясно и по-близо. Разпенените бързеи се редуват с малки и по-големи водопадчета.
Най-сетне достигам до равно място - при дъното на Каличин дол пътеката започва да следва плътно реката.
Бродът в горната част на Храбрино. Използвам случая при пресичането да се събуя и да наквася изтръпнали ходила в хладните води на потока.
С приближаване на селото реката е вкарана в удобно бетонно русло.
Чешмата в горната махала.
Хотелски и ресторантски комплекс "Водопада" е заслужил реномето си на най-уютното възможно място за отсядане и гощавка в Храбрино.
Затварям кръга на следобедната обиколка по родопските чукари с последна спирка оратно при моста насред мегдана на Храбрино. Оттук следва 15-километрово скоростно спускане по шосето обратно към дома.
Маршрутът:
След едночасово бъхтене по шосето за Лилково и Ситово, най-сетне достигам любимото ми село Храбрино. И то тъкмо навреме - оловносивите облаци, които ме преследват по целия път, точно сега решават да излеят цялото си съдържание. Добре, че из селото има доста места, където да се подслони човек!
Село Храбрино се намира в планински район, на 15 км югозападно от Пловдив. Около централната по-стара част от селото по планинските масиви са разположени две големи непрекъснато разрастващи се вилни зони. През селото минават две реки. Оттук започват туристическите маршрути към хижа „Здравец“, хижа „Равнища“, село Бойково и разположената в близост до селото на 4 км хижа „Академик“ (старо име „Родопски партизани“).
Без да се помайвам дълго, се отправям към следващия етап от обилколката - катеренето по пътя към село Извор. Поглед назад още веднъж ми напомня защо това е любимото ми село в цяла България.
Село Извор (ударението е на втората сричка; подобно на много наименования в тази част на Родопите, изговорът на имената е малко необичаен).
Извор има богата история. Предполага се, че е основано от бягащо по време на османската власт население, идващо от Македонската част на България. Неслучайно коренните жители говорят на диалект, характерен за Македония- 'ке ида, 'ке дода. Има и такива фамилии - например Трайкови, които се срещат най-вече в македонско.
Първоначалното място на селото е било по-нагоре в планината, където и сега има руини и зидове от къщи, както и плодни дръвчета. Наблизо се намира и път, който е покрит с каменни плочи, вероятно построен от римляните. Центърът на сегашното село изглежда доста кокетно.
Параклисът срещу кметството се гуши сред дебелите сенки на боровете.
Крайните махали на Извор съчетават старинни родопски къщи, изградени от характерните за този регион плоски каменни плочи (наречени "тикли") и по-модерни в архитектурно отношение вили.
Асфалтираното шосе скоро преминава в стръмна павирана улица, а след това - в криволичещ коларски път, който скоро ме отвежда до първия от поредица параклиси. Този очевидно е съвсем скорошен, както личи от семплото изпълнение със съвременни строителни материали. Беседката обаче не е лоша. За жалост мястото е оградено и заключено, затова бързо подминавам.
Чешмата в местността Св.Илия - едно от двете места, където може да се налее вода по пътя към крайната цел.
Опитното око на скитника веднага разпознава отличния потенциал на широката поляна над чешмата за един евентуален бъдещ бивак.
Околните полянки също са обещаващи откъм условия за бивакуване - особено тази с панорамната гледка на север към скалистото ждрело на Бърдашка река.
Отново започва да ръми леко - изглежда през целия ден ще се редува слънце с дъжд. Зеленият свод над пътеката обаче засега добре предпазва от ситните капки.
Вторият параклис по пътя ми е доста по-впечатляващ със старинната си архитектура.
Достъпът до вътрешността е свободен - странникът може да запали свещичка и да се помоли.
Естествено, на всяко уважаващо себе си свято място се полага и съответната зона за отдих и похапване...
...Както и разбира се чешма с ледена планинска водица.
Червената маркировка е доста добре поддържана и се забелязва начесто, но пък и пътят няма как да се обърка - той води все на югозапад към Момини скали.
След по-малко от час достигам до голямото разклонение, откъдето в различни посоки тръгват няколко маршрута. Предварителното ми проучване сочи, че най-добре е първо да се изкатеря до ръба на чукара, където ще открия интересна изненада.
Тук черният път става стръмен и се изкачва над върховете на високите дървета, за да разкрие първите спиращи дъха гледки назад към долината на река Каличин дол. Следва първа, макар и далечна среща, с Момините скали.
Последно изкачване до ръба на хребета. Оттук нататък ме очаква само спускане.
Ето я и нея - очакваната изненада! Изкуствено езерце, което местните са оформили след преграждане на едно малко поточе, за да добавят още едно уютно местенце към и без това богатата на природни забележителности местност.
Поспирам за няколко минути сред жабешкия хор, за да се насладя на грандиозните творения на природата.
След като се спускам обратно до голямото разклонение, този път поемам в западна посока по тясна и доволно обрасла пътечка.
Не мога да сдържа ахването си при първата си близка среща с Момините скали. Кой би предположил, че буквално в задния двор на големия град човек може да се натъкне на такива природни красоти!
Пропастта е дълбока най-малко 120 м, а долу в ниското бълбука и клокочи разпенената река Каличин дол, която води началото си от местността Баш мандра до Бяла черква.
Няма да е пресилено, ако кажа, че това място спокойно може да съперничи както на Северния и Южния Джендем, така и на Земенския пролом. А защо не и да ги задмине?
Всъщност Момини скали представлява комплекс от няколко отделни канари. Освен всичко друго, откъм ръба на най-северната от тях се открива гледка и на север към Горнотракийската низина. Вижда се дори Балканът!
С нарастващо любопитство и благоговение обикалям плетеницата от пътечки между отделните скали, а по пътя подминавам и превзета от гъсталака малка барака.
Ново кратко изкачване и още една чудна панорама към цялата долина.
Село Храбрино се е скатало на дъното на долината, разперило като криле вилните си зони по околните скатове. Мога да се закълна, че това, което се белее в далечината, са крайните квартали на Пловдив!
Магнетичната сила на това място ме принуждава да остана още малко и още. Не смея да откъсна поглед от всичкото окъпано в зеленина великолепие.
Все пак с усилие успявам да се отскубна от омаята на Момини скали и да се отправя по стръмната пътека надолу към Храбрино. След стотина метра достигам вековните дъбове при последния от поредицата параклиси - Св. Богородица.
Отклонението от пътеката не е дълго и си струва. Това несъмнено е най-хубавият от всички параклиси в този район.
Всъщност то си е цял комплекс от няколко параклиса - най-старият и най-новият са отворени и достъпни.
Вътрешността на новия параклис...
...И тази на стария.
Вековните дъбове.
Край пътеката се забелязват и най-горните зидове на средновековната крепост Градец, чиято основна част се простира точно при подножието на Момини скали. Пътят дотам обаче е доста обрасъл и аз избирам да не рискувам.
Тъкмо оттук минава и маркираната в жълто пътека към хижа Здравец, която се изкачва до върховете Голо бърдце и Вълча могила, преди накрая да достигне до паркинга при Овчарски поляни.
Спускането се оказва стръмно и доста трудно дори пеш, а какво остава за бутане на велосипед. Напредвам доста бавно, но пък откриващите се на всеки завой гледки към Храбрино са достойна компенсация за трудностите.
Теренът на места е доста изровен от наскорошните пролетни порои.
Бумтенето на пълноводната река се чува все по-ясно и по-близо. Разпенените бързеи се редуват с малки и по-големи водопадчета.
Най-сетне достигам до равно място - при дъното на Каличин дол пътеката започва да следва плътно реката.
Бродът в горната част на Храбрино. Използвам случая при пресичането да се събуя и да наквася изтръпнали ходила в хладните води на потока.
С приближаване на селото реката е вкарана в удобно бетонно русло.
Чешмата в горната махала.
Хотелски и ресторантски комплекс "Водопада" е заслужил реномето си на най-уютното възможно място за отсядане и гощавка в Храбрино.
Затварям кръга на следобедната обиколка по родопските чукари с последна спирка оратно при моста насред мегдана на Храбрино. Оттук следва 15-километрово скоростно спускане по шосето обратно към дома.
