![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСкоро имах възможността да се разходя отново до крепостта Траянови врата. Веднъж вече бях посещавал крепостта по време на едно велопътешествие в района, а сега се отбихме там на път към Рила.
Подобно на много други крепости и Траянови врата е попаднала в програма за възстановяване на културното ни наследство. В резултат на това около самата крепост е изградена много модерна и удобна инфраструктура, паркинг и посетителски център с мъничък музей.
Кулите са доизградени, стените са вдигнати нагоре, направени са пътечки из самата крепост. Изглежда това е един от успешните проекти и дострояването е минимално в сравнение с други крепости, възстановени през последните години.
Траянови врата се намира на 15 км от град Костенец, но възможно най-удобно може да се стигне до нея по автомагистрала Тракия. Отбивката за крепостта е малко след Ихтиман и от там има още 10 минути път с колата по тясно шосе с красиви гледки наоколо.
Данните за възникването на крепостта са оскъдни и не много ясни, но за първи път в историческите извори тя се споменава през III в. Тогава тя е била известна и с друго име – Щипон. След археологическите изследвания през 80те години на миналия век се установява, че крепостта е разположена върху старо тракийско поселище от бронзовата и желязната епоха. Доказано е, че крепостта е съществувала и се е използвала малко или много чак до средните векове, когато е била българска твърдина.
Най-бележитата битка за нашата история, свързана с крепостта, се състои на 17 август 986 г., когато българският цар Самуил изненадва оттеглящия се след неуспешна обсада на Средец Василий II, известен още като Българоубиец. Тогава Самуил и неговата армия нанасят огромен удар на 30 000-ната армия на византийския император, като заличават цялата конница и по-голяма част от пехотата му, а самият василевс едва се спасява, бягайки обратно към Констатинопол. След тази знаменита победа започва и голямата офанзива на Самуиловите войски, които отвоюват много територии обратно от византийците, преди окончателно да настъпи краят на Първата българска държава през 1018 г.
По време на турското робство крепостта Траянови врата губи значението си като важна твърдина и е занемарена и с времето започва да се руши. До XIX в. около крепостта е имало висока 18 метра римска арка, която е служела за означаване на началото на крепостта. За съжаление днес няма и помен от нея, но хубавото е, че в момента се извършват археологически проучвания там, където тя се е намирала.
Крепостта има план на правоъгълник с леко удължени страни. При главния вход има 6 входа и 2 кули. Те са петоъгълни и са доста голяма рядкост при строителството на крепости на нашата територия. Като военен гарнизон крепостта разполага с голяма масивна крепостна стена, за която във вътрешността й са залепени казармени постройки.
С близкото си до София (65 км) и Пловдив (70 км) разположение, Траянови врата е много удобна дестинация за разходка през уикенда. Може спокойно да сепланира и пинкник в района на някоя от новоизградените беседки.
Подобно на много други крепости и Траянови врата е попаднала в програма за възстановяване на културното ни наследство. В резултат на това около самата крепост е изградена много модерна и удобна инфраструктура, паркинг и посетителски център с мъничък музей.
Кулите са доизградени, стените са вдигнати нагоре, направени са пътечки из самата крепост. Изглежда това е един от успешните проекти и дострояването е минимално в сравнение с други крепости, възстановени през последните години.
Траянови врата се намира на 15 км от град Костенец, но възможно най-удобно може да се стигне до нея по автомагистрала Тракия. Отбивката за крепостта е малко след Ихтиман и от там има още 10 минути път с колата по тясно шосе с красиви гледки наоколо.
Данните за възникването на крепостта са оскъдни и не много ясни, но за първи път в историческите извори тя се споменава през III в. Тогава тя е била известна и с друго име – Щипон. След археологическите изследвания през 80те години на миналия век се установява, че крепостта е разположена върху старо тракийско поселище от бронзовата и желязната епоха. Доказано е, че крепостта е съществувала и се е използвала малко или много чак до средните векове, когато е била българска твърдина.
Най-бележитата битка за нашата история, свързана с крепостта, се състои на 17 август 986 г., когато българският цар Самуил изненадва оттеглящия се след неуспешна обсада на Средец Василий II, известен още като Българоубиец. Тогава Самуил и неговата армия нанасят огромен удар на 30 000-ната армия на византийския император, като заличават цялата конница и по-голяма част от пехотата му, а самият василевс едва се спасява, бягайки обратно към Констатинопол. След тази знаменита победа започва и голямата офанзива на Самуиловите войски, които отвоюват много територии обратно от византийците, преди окончателно да настъпи краят на Първата българска държава през 1018 г.
По време на турското робство крепостта Траянови врата губи значението си като важна твърдина и е занемарена и с времето започва да се руши. До XIX в. около крепостта е имало висока 18 метра римска арка, която е служела за означаване на началото на крепостта. За съжаление днес няма и помен от нея, но хубавото е, че в момента се извършват археологически проучвания там, където тя се е намирала.
Крепостта има план на правоъгълник с леко удължени страни. При главния вход има 6 входа и 2 кули. Те са петоъгълни и са доста голяма рядкост при строителството на крепости на нашата територия. Като военен гарнизон крепостта разполага с голяма масивна крепостна стена, за която във вътрешността й са залепени казармени постройки.
С близкото си до София (65 км) и Пловдив (70 км) разположение, Траянови врата е много удобна дестинация за разходка през уикенда. Може спокойно да сепланира и пинкник в района на някоя от новоизградените беседки.
