![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМиналата седмица се възползвах от прохладното време, за да открия вело-сезона (с доста голямо закъснение поради коронавируса). Несъмнено тази година имам доста за наваксване. Като за начало пробвах едно по-леко маршрутче недалеч от дома - долното поречие на река Въча, почти от мястото, където тя се влива в Марица, до началото на стръмните родопски каскади при град Кричим.
Маршрутът:
Отначало, Пещерско шосе се простира по права линия все на запад, пресичайки ширнали се поля с посеви, докато достигне до Кадиево.
При Йоаким Груево е големият мост над Въча, а под шарената сянка на тополите при най-близките брегове на родопската река изобилства от места, които са любими на рибарите от региона.
Въпреки че е средата на пролетта и се предполага да сме в най-дъждовния сезон, реката не може да се похвали с особено високо ниво на водата. Миналата година над района на Кричим бе надвиснала сериозна екологична катастрофа - нощем реката пресъхваше дотолкова, че на сутринта край бреговете й се откриваха купища мъртва риба.
От друга страна, изкуствените водоеми, предназначени именно за риболов, са сравнително добре поддържани - особено в обраслите с тополи и върби пущинаци между Йоаким Груево и Куртово Конаре.
Разбира се, край бреговете на малките езерца не липсват и подходящи места за пикник.
Дворцовият парк Кричим, бивша царска резиденция, е в непосредствена близост. Историята му е свързана с княз Фердинанд и цар Борис III - някогашна останка от историческата "Велика българска гора", простирала се от Пловдив до Белград, така наречената Кричимска кория е очаровала княза с лонгозната си гора, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна.
Тук бреговете на Въча са покрити с почти непроходим гъсталак, но редките местенца, през които той може да се прекоси, несъмнено си струват няколкото драскотини по краката!
Набелязвам няколко полянки в самото речно корито, досами бълбукащите родопски води, и мислено си ги заплювам за евентуален бъдещ бивак.
Честото присъствие на рибарите се забелязва навсякъде.
Връщам се обратно към горския път, който плътно следва речната дига, очертаваща източната граница на Кричимската кория. В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната, като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки, част от българската история. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.
Гората се обитава от различни животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.
Най-сетне достигам Куртово Конаре, прочуто със земеделието си. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, а и в страната. През 1896 г., пак в Куртово Конаре, се отглеждат първите ранни домати в България, пренесени от Цариград благодарение на същия Александър Димитров.
Отбивам се закратко до входа на резиденция Кричим. След първата постройка на княз Фердинанд новата сграда в ансамбъла на настоящия царски ловен дворец е завършена от цар Борис III, тогава са направени и преустройства и в градината. Този дворец е двуетажна резиденция, всеки етаж с площ от 750 квадратни метра, има висок стил функционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписващи се отлично в средата и националната традиция с премереност и с уютни декорации. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище пък води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните спални. Цялостното обзавеждане на имението е докарано от Германия и вече 110 години, според управителя на двореца Венцислав Парпулев, се пази старателно и в автентичен вид.
С още много неща може да се похвали селото и едно от тях е неговият духовен център – Читалище ”Любен Каравелов”. То е основано на 28 септември 1897 г. по инициатива на Димитър Царев, Христо Добрев, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов.
Набелязаният маршрут ме отвежда все по-нагоре по течението на Въча, където поредица от изкуствени прагове и шлюзове контролират нивото на реката и отклоняват част от водите й за напояване.
По тази причина реката показва многото си лица в един сравнително кратък промеждутък: тя е ту мудна и спокойна, ту бурна и непокорна.
Приглушеното клокочене се редува с гръмогласен рев - отново и отново.
Навъсените грамади на Родопите се зъбят на южния хоризонт, а с всяко завъртане на педалите усещам как надвисват все по-близо.
Поглед на север през неголямата долина разкрива една по-особена гледка: Бесапарските ридове (някога известни като Баба баири). Голите песъкливи склонове на наносните възвишения са набраздени от следи от стопанска дейност: каменни кариери си съжителстват с нанизи от далекопроводи и ретранслаторни станции. И въпреки това, усещането за нещо диво в този пейзаж остава.
Някъде там горе на югоизток, се кръстосват чукарите на Върховръшкия и Персенкския дял на Родопите.
Поредният много добре уреден и естествено - ежедневно посещаван рибарник, проснал се в тясната ивица земя между Въча и Стара река.
Теренът е много подходящ и за развиване на технически култури, включително ориз.
След двучасово размотаване край бреговете по долното течение на Въча, вече съм почти на северния вход на град Кричим, кацнал тъкмо там, където най-голямата родопска река, след безкрайна поредица перипетии, най-сетне с въздишка се излива сред Горнотракийската низина.
Кричим е много стар български град. Съществувал е като селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни, се намират останките от двете средновековни крепости, играли ключова роля в охраната на този важен планински проход. Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъкът на Цар Асен, на който е изсечен изключително цененният за историята Кричимски надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.
И разбира се, няма как да пропусна една от основните забележителности на града - пешеходният мост, съвсем наскоро обновен от общината. Металната конструкция е от времето на Втората световна война.
На няколко километра над Кричим започва голямата каскада Доспат-Въча - сложна поредица от водноелектрически съоръжения и огромни по плою и дълбочина язовири. Това е най-големият хидроенергиен комплекс в България и включва 5 хидровъзела: Доспат-Тешел, Тешел, Цанков камък, Въча и Кричим.
След като напускам Кричим, се отправям на изток през Родопската яка - прочуата поредица от подродопски села и градчета, окичила откъм север планината като огърлица. Чудните старинни селища се редуват с китни лозя - този район е известен с великолепните си вина.
Симпатичното бивше село Устина, сега квартал на Перущица, ме изкушава да се отклоня за кратко от основния път и да потърся прохлада сред стръмните му улички.
Преди време посетих с приятели Устинския водопад, а сега правя нова кратка разходка до едно от по-близките малки водопадчета, които весело чуруликат току над последната къща от най-горната улица. Как да не се размечтае човек...
Старият римски път сега води сред буренаци и непроходими дерета, но някога е бил основна транспортна артерия, пресичала Родопите и свързвала Бяло море с Горна Тракия.
Приказна селска идилия. Стълбица към небесата? Несъмнено, чистият въздух, спокойната природа и руйното вино са сред причините за голямата концентрация на столетници по тези места.
Следва изкачване към ромската махала на Перущица. Оттук се разкриват широки гледки към просторната долина по долното течение на Въча.
Отново в Перущица, след не особено дълго отсъствие. Историческият комплекс с Дановото училище и църквата Св. Архангел Михаил е съвсем наскоро реновиран.
Модерната спортна зала отбелязва южния край на града. Оттук до дома остават петнайсетина километра бясно въртене по шосетата. Последен поглед назад към Родопите - над покривите на старите къщи се издига Паметникът на трите поколения.
За последно минавам недалеч от още един добре познат исторически обект - руините на античната Червена църква. Доволен от следобедната вело-разходка, затварям кръга при Йоаким Груево и, следвайки Пещерско шосе, се прибирам у дома разведрен и отдъхнал.
Маршрутът:
Отначало, Пещерско шосе се простира по права линия все на запад, пресичайки ширнали се поля с посеви, докато достигне до Кадиево.
При Йоаким Груево е големият мост над Въча, а под шарената сянка на тополите при най-близките брегове на родопската река изобилства от места, които са любими на рибарите от региона.
Въпреки че е средата на пролетта и се предполага да сме в най-дъждовния сезон, реката не може да се похвали с особено високо ниво на водата. Миналата година над района на Кричим бе надвиснала сериозна екологична катастрофа - нощем реката пресъхваше дотолкова, че на сутринта край бреговете й се откриваха купища мъртва риба.
От друга страна, изкуствените водоеми, предназначени именно за риболов, са сравнително добре поддържани - особено в обраслите с тополи и върби пущинаци между Йоаким Груево и Куртово Конаре.
Разбира се, край бреговете на малките езерца не липсват и подходящи места за пикник.
Дворцовият парк Кричим, бивша царска резиденция, е в непосредствена близост. Историята му е свързана с княз Фердинанд и цар Борис III - някогашна останка от историческата "Велика българска гора", простирала се от Пловдив до Белград, така наречената Кричимска кория е очаровала княза с лонгозната си гора, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна.
Тук бреговете на Въча са покрити с почти непроходим гъсталак, но редките местенца, през които той може да се прекоси, несъмнено си струват няколкото драскотини по краката!
Набелязвам няколко полянки в самото речно корито, досами бълбукащите родопски води, и мислено си ги заплювам за евентуален бъдещ бивак.
Честото присъствие на рибарите се забелязва навсякъде.
Връщам се обратно към горския път, който плътно следва речната дига, очертаваща източната граница на Кричимската кория. В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната, като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки, част от българската история. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.
Гората се обитава от различни животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.
Най-сетне достигам Куртово Конаре, прочуто със земеделието си. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, а и в страната. През 1896 г., пак в Куртово Конаре, се отглеждат първите ранни домати в България, пренесени от Цариград благодарение на същия Александър Димитров.
Отбивам се закратко до входа на резиденция Кричим. След първата постройка на княз Фердинанд новата сграда в ансамбъла на настоящия царски ловен дворец е завършена от цар Борис III, тогава са направени и преустройства и в градината. Този дворец е двуетажна резиденция, всеки етаж с площ от 750 квадратни метра, има висок стил функционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписващи се отлично в средата и националната традиция с премереност и с уютни декорации. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище пък води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните спални. Цялостното обзавеждане на имението е докарано от Германия и вече 110 години, според управителя на двореца Венцислав Парпулев, се пази старателно и в автентичен вид.
С още много неща може да се похвали селото и едно от тях е неговият духовен център – Читалище ”Любен Каравелов”. То е основано на 28 септември 1897 г. по инициатива на Димитър Царев, Христо Добрев, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов.
Набелязаният маршрут ме отвежда все по-нагоре по течението на Въча, където поредица от изкуствени прагове и шлюзове контролират нивото на реката и отклоняват част от водите й за напояване.
По тази причина реката показва многото си лица в един сравнително кратък промеждутък: тя е ту мудна и спокойна, ту бурна и непокорна.
Приглушеното клокочене се редува с гръмогласен рев - отново и отново.
Навъсените грамади на Родопите се зъбят на южния хоризонт, а с всяко завъртане на педалите усещам как надвисват все по-близо.
Поглед на север през неголямата долина разкрива една по-особена гледка: Бесапарските ридове (някога известни като Баба баири). Голите песъкливи склонове на наносните възвишения са набраздени от следи от стопанска дейност: каменни кариери си съжителстват с нанизи от далекопроводи и ретранслаторни станции. И въпреки това, усещането за нещо диво в този пейзаж остава.
Някъде там горе на югоизток, се кръстосват чукарите на Върховръшкия и Персенкския дял на Родопите.
Поредният много добре уреден и естествено - ежедневно посещаван рибарник, проснал се в тясната ивица земя между Въча и Стара река.
Теренът е много подходящ и за развиване на технически култури, включително ориз.
След двучасово размотаване край бреговете по долното течение на Въча, вече съм почти на северния вход на град Кричим, кацнал тъкмо там, където най-голямата родопска река, след безкрайна поредица перипетии, най-сетне с въздишка се излива сред Горнотракийската низина.
Кричим е много стар български град. Съществувал е като селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни, се намират останките от двете средновековни крепости, играли ключова роля в охраната на този важен планински проход. Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъкът на Цар Асен, на който е изсечен изключително цененният за историята Кричимски надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.
И разбира се, няма как да пропусна една от основните забележителности на града - пешеходният мост, съвсем наскоро обновен от общината. Металната конструкция е от времето на Втората световна война.
На няколко километра над Кричим започва голямата каскада Доспат-Въча - сложна поредица от водноелектрически съоръжения и огромни по плою и дълбочина язовири. Това е най-големият хидроенергиен комплекс в България и включва 5 хидровъзела: Доспат-Тешел, Тешел, Цанков камък, Въча и Кричим.
След като напускам Кричим, се отправям на изток през Родопската яка - прочуата поредица от подродопски села и градчета, окичила откъм север планината като огърлица. Чудните старинни селища се редуват с китни лозя - този район е известен с великолепните си вина.
Симпатичното бивше село Устина, сега квартал на Перущица, ме изкушава да се отклоня за кратко от основния път и да потърся прохлада сред стръмните му улички.
Преди време посетих с приятели Устинския водопад, а сега правя нова кратка разходка до едно от по-близките малки водопадчета, които весело чуруликат току над последната къща от най-горната улица. Как да не се размечтае човек...
Старият римски път сега води сред буренаци и непроходими дерета, но някога е бил основна транспортна артерия, пресичала Родопите и свързвала Бяло море с Горна Тракия.
Приказна селска идилия. Стълбица към небесата? Несъмнено, чистият въздух, спокойната природа и руйното вино са сред причините за голямата концентрация на столетници по тези места.
Следва изкачване към ромската махала на Перущица. Оттук се разкриват широки гледки към просторната долина по долното течение на Въча.
Отново в Перущица, след не особено дълго отсъствие. Историческият комплекс с Дановото училище и църквата Св. Архангел Михаил е съвсем наскоро реновиран.
Модерната спортна зала отбелязва южния край на града. Оттук до дома остават петнайсетина километра бясно въртене по шосетата. Последен поглед назад към Родопите - над покривите на старите къщи се издига Паметникът на трите поколения.
За последно минавам недалеч от още един добре познат исторически обект - руините на античната Червена църква. Доволен от следобедната вело-разходка, затварям кръга при Йоаким Груево и, следвайки Пещерско шосе, се прибирам у дома разведрен и отдъхнал.
