Ритъмът на удара - най-зорко пазената тайна в тениса

[asthfghl]

Тази статия разглежда може би НАЙ-ВАЖНИЯ компонент в тениса, затова изобщо не е за подминаване! Да си призная, заглавието е отчасти подвеждащо - всъщност тук няма никаква конспирация. Никой никъде не се опитва умишлено да прикрие ролята на напасването на ритъма на движенията за правилното изпълнение на ударите в тениса. По-скоро това е може би най-неглижираният компонент от техническата подготовка на начинаещия играч, откъдето произхожда и по-голямата част от по-нататъшните му неволи.

Тъй като усвояването на правилния ритъм (или както му казват по модерному - "тайминг") в тениса е процес, който има свойството да се подобрява бавно и постепенно с времето, повечето играчи и треньори не обръщат изрично внимание на този елемент. А той всъщност е НАЙ-ВАЖНИЯТ в тениса! Твърде често приписваме допуснатите грешки на неточности в техниката, а всъщност в много случаи те са просто едно вторично последствие от слабия синхрон в движенията на играча и съответно - прекъсването на кинетичната верига.

Ако сте започнали да тренирате тенис от най-ранна възраст и го правите интензивно и много често, добрата преценка на ритъма на движенията, предвиждането на отскока на топката и навременното нагласяне на тялото към нея вероятно няма да бъдат особен проблем. Всичко това се усвоява по естествен и почти подсъзнателен начин. Но ако сте започнали да се занимавате с този спорт на по-късен етап, упражненията за ритъм ще са от жизненоважно значение за подобряване на играта ви и правилното усвояване на техниката.

Това са набор упражнения, които по същността си доста се отличават от множеството занимания, изрично фокусирани върху различни аспекти на техниката. Всъщност тяхната цел е именно да отклонят за малко вниманието ви от сложните технически задачи, тъй като прекомерното вторачване в техниката често води до неглижиране на по-фундаменталните компоненти на играта, съществена част от които е именно контролът на ритъма.

Следните три упражнения ще ви помогнат да подобрите преценката си на времето и ритъма при движенията си по време на тенис разиграване, с което ще ви позволят да заиграете далеч по-ефективно и с по-малко усилие. А с намаляване на напрежението и на вложените усилия неминуемо се повишава постоянството и прецизността на изпълнените удари и с времето се постига високо ниво на контрол върху тяхната сила и посока, което е и главната предпоставка за висококачествен тенис.


УПРАЖНЕНИЕ №1. ИГРАЙТЕ ДАЛЕЧ ЗАД ОСНОВНАТА ЛИНИЯ!

Толкова много аматьори играят, постоянно стъпили върху основната линия! Естествено, това е разбираемо - те са свикнали да играят на точки през повечето време и разбира се искат да могат да достигнат всяка топка, включително късата.

Обаче когато играете близо до основната линия, така съкращавате разстоянието между себе си и противника и съответно разполагате с по-малко време да посрещнете топката.

Ако чувството ви за ритъм все още не е на ниво, това ще ви принуди да скъсите и замаха, което пък от своя страна ще накара мускулите ви да се стегнат. Това води до голям процент технически зле изпълнени удари и съответно - до непостоянство и ниска успеваемост. Оттам идва и изнервянето, с което може да се каже, че мачът вече е загубен.


Играейки твърде близо до основната линия, е твърде вероятно да развиете лош усет за ритъм, както и пагубния навик да стягате мускулите при удара

В такъв случай, първото ми предложение е да играете по-малко тенис на точки и повече спокойни, контролирани разигравания с партньор, ако искате наистина да подобрите играта си в дългосрочен план.

Вторият ми съвет е да заделите известна част (може би 5-10 минути, че и повече) от всяко такова тренировъчно занимание за игра далеч иззад основната линия.

Като играете на 2-3 и повече метра зад основната линия, ще имате много повече време да се подготвите за замаха. Също така ще разполагате и с много по-голяма площ отсреща, в която да се целите.


Играта далеч зад основната линия дава много време за изпълнение на свободен, спокоен замах

Така, от цялото занимание ще имате двойна полза: повече време за замаха и повече свобода на движение, тъй като сега отсрещната крайна линия е вече доста далече и на практика оттук си е доста трудно да изкарате топката в аут.

Целта е да намерите правилния ритъм и подход към топката - да се опитате да я удряте, докато тя пада надолу, и да замахвате свободно и спокойно, без никакво напрежение и никакъв стремеж към прибързани движения.

Постепенно, с натрупване на практиката, ще установите, че играта по този начин доставя огромно удоволствие. Тъй като при нея не изпитвате никакъв натиск от страна на времето, най-сетне ще имате възможност свободно да замахвате, да пускате ракетата да се движи безпрепятствено и просто да "позволите" на удара да се случи.

Този тип ритъм е ОСНОВАТА за овладяването на техниката при всякакви други всевъзможни ситуации, където може и да имате много по-малко време за реакция, като например при удара по издигаща се топка или, в оптималния вариант, напасването към удара по топка точно в пиковата й точка.

Веднъж като придобиете този навик, вече ще е много по-лесно да се приспособите и към различните типове реални игрови ситуации, вече отърсили се от усещането, че сте постоянно притиснати от времето. Замахът ви вече ще е спокоен и ще минава ПРЕЗ топката, а техниката на ударите ви ще е много по-плавна и естествена.


УПРАЖНЕНИЕ №2. РАЗПОЛАГАМ ЛИ С ВРЕМЕ?

Тъй като треньорите и играчите доста рано забелязват, когато начинаещият играч закъснява с удара, най-честата им корекция е "върни ракетата назад рано!", тъй като по този начин играчът ще си даде повече време за подготовка за удара.

На теория това е вярно, но на практика този подход не работи твърде добре. Причината е, че играчът всъщност НАРУШАВА ритъма си с тези внезапни резки движения при връщането на ракетата назад.

При това положение той е принуден да започне замаха напред от мъртва, неподвижна позиция, което естествено го принуждава да извършва резки, прибързани движения в най-важния момент. За да ускорим ракетата рязко от неподвижно положение (т.е. да я "засилим"), ще се наложи да използваме голямо количество сила за много кратък период от време и за целта няма как да не стегнем редица мускули - което е пагубно за контрола на удара.

При тази постановка, единственият начин да ускорим ракетата е чрез стягане на много мускули, от което в крайна сметка ще пострада постоянството, защото кинетичната верига е нарушена и повечето генерирана до момента енергия е отишла нахалост.


Трите фази на форхенда от основната линия, всяка от които се изпълнява с различна скорост


ВСЪЩНОСТ, УДАРИТЕ ОТ ОСНОВНАТА ЛИНИЯ ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ 3 ФАЗИ:

- Бърза подготовка.

- По-бавно движение на ракетата във фазата между връщането й назад и началото на замаха напред.

- Ускорение напред към топката.

За да направим така, че и трите фази да работят в унисон, ключово е правилното изпълнение на ВТОРАТА ФАЗА - точно там се случва преминаването от връщане назад към замах напред.

Тази част ТРЯБВА да е ПЛАВНА, тъй като това позволява постепенно ускоряване към топката. Ако ускорението не е плавно, а накъсано, мускулите ще се стегнат, рязко ще се свият, което ще доведе до малки изменения в ориентацията на ракетата и с това - до множество непредизвикани грешки.

Ето защо е от ключово значение втората фаза на замаха да е плавна, а това може да стане, само ако не сме притиснати от времето. Най-добрият начин това да се постигне е постоянно да се питаме наум дали разполагаме с достатъчно време в тази решаваща фаза от движението.


Ключовата фаза на удара от основната линия е да "намерим време" при преминаването към замах напред

Колкото по-осъзната е тази втора фаза и колкото по-наясно сме с начина, по който преминаваме през нея, толкова по-лесно ще можем да напаснем и самия замах към удара.

Всъщност, повечето корекции ще се случат подсъзнателно, докато мозъкът напасва скоростта на движението при всяка от фазите и плавно преминава от едната фаза в следващата.

Но пак повтарям - за да свикнем да обръщаме внимание на тези подробности, първо трябва да разиграем при лесни, несъстезателни условия, без да сме притискани от напрежението на отброяваните точки по време на мач.

При такова разиграване, цялото ви внимание трябва да е върху самия удар - затова е важно да получавате лесни, еднообразни топки.

Най-добре е това упражнение да се комбинира с Упражнение №1, където разигравате на около 2-3 метра зад основната линия. Целта ви при това упражнение е да "намерите време" през втората фаза на замаха. А това става само с много повторения и умишлено фокусиране точно върху този компонент - времето! Веднъж като усетите, че сте се отърсили от оковите на времето, ще сте в състояние да се отпуснете. А веднъж отпуснали се, замахът ще е много по-плавен и, парадоксално или не, ще генерира много повече сила и скорост с много по-малко усилие.

Усетите ли, че времето вече не ви притиска и удряте без усилие, значи сте на правилния път!

И още нещо: позволете на подсъзнанието си да прави всички корекции в дългосрочен план. Не ги насилвайте съзнателно - просто "търсете достатъчно време" при фаза 2, ударете така 1000 топки и вижте резултата. Дайте на мозъка си достатъчно обратна информация, така че да може сам да се научи да извършва цялата поредица от сложни операции, едновременно да изпраща хиляди сигнали към различните мускули и да ги приучи да действат като един симфоничен оркестър - в почти пълна хармония.


УПРАЖНЕНИЕ №3. ИМИТИРАЙТЕ ПОЛЕТА НА ТОПКАТА!

Това е може би най-фундаменталното и същевременно най-елементарно упражнение в целия тенис. Още най-малките деца се учат на него с първото си стъпване на корта. Някои треньори го наричат "да яхнеш топката". Цялата идея е да се движиш нагоре-надолу едновременно с подскачането на топката.

Т.е. когато топката пада надолу, играчът също се снишава надолу. Когато топката се изкачва нагоре, играчът също се повдига нагоре. Просто е, нали?


Топката пада надолу - и аз се снишавам надолу...


...топката се издига нагоре - и аз се повдигам нагоре и я посрещам.

ЗАБЕЛЕЖКА: Това упражнение действа най-добре, ако не сте твърде далеч зад основната линия, тъй като там топката вече ще пада отново надолу в момента на контакта, а при контакта вие така или иначе ще трябва да се издигате нагоре към нея. Така че е вярно, че упражнението не е подходящо за абсолютно всички ситуации, тъй като ритъмът на движението би следвало да се напасва към поведението на топката.

Понякога се налага да удряме падаща надолу топка, друг път - издигаща се нагоре, а в идеалния случай - топка точно в мъртвата й точка, така че няма едно общовалидно упражнение, което едновременно да ви научи на всичките три вида ритъм (ако не броим самото разиграване в реална игрова обстановка, разбира се).

И все пак, опитайте се да се снишавате и да "напомпвате" енергия в краката си, докато топката пада към земята, а след това се "изстреляйте" с крака нагоре и напред, докато тя бързо отскача обратно нагоре и към вас - така ще освободите всичката тази натрупана енергия да потече по кинетичната верига и да се "излее" чрез главата на ракетата ПРЕЗ топката за един качествен, бърз и контролиран удар по нея.

Това е в общия случай правилният ритъм при повечето разигравания от основната линия както при спокойното разиграване с партньор, така и при повечето размени на удари в самия мач.

Едно от най-добрите скрити предимства на това упражнение, освен че помага да подобрите усета си за ритъм, е, че също помага да се фокусирате върху напомпването на краката и да осъзнаете истинската мощ, която генерирате, когато стабилно натиснете земята.

ЗАБЕЛЕЖКА: Като казваме "натискайте" с крака срещу земята и говорим, че "земята ще натисне обратно", става въпрос за усещането, че получавате енергия от земята. Разбира се, земята няма как да ви изпрати енергия, но на практика такова е усещането.

Като откриете потенциала на краката си да генерират енергия от земята, и вече постигнали прозрението, че ударите в тениса всъщност се правят С КРАКАТА, а не с ръцете, ще можете да се отърсите от голяма част от напрежението в ръцете си и това ще ви позволи да разкриете ново ниво на плавен, контролиран замах без никакво усилие и в крайна сметка - до постоянство и мощ на ударите.


В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Усвояването на усета за ритъм и време в тениса никак не е лесно начинание, а повечето технически грешки се причиняват именно от лошо разпределение на времето.

Всъщност, когато мислите за "правилното движение на ракетата", в съзнанието си вероятно проследявате най-вече ТРАЕКТОРИЯТА на РАКЕТАТА, без да обръщате особено внимание на фактическата траектория на ТОПКАТА.

Но как бихте могли да напаснете замаха към топката добре, при положение, че дори не следите самата топка!?

Само ако пълното ви внимание е посветено на самата ТОПКА, ще можете да прецените правилния момент, в който да я посрещнете по възможно най-удобния и ефикасен начин.

Така че с оглед подобряването на играта ви е от ключово значение да допълните техническите уроци и упражнения с няколко занимания на тема ритъм и време, за да постигнете в крайна сметка плавни, контролирани, изпълнени без усилие удари.

Вкарайте тези три упражнения в редовните си тенис занимания и скоро ще установите, че вече сте готови да минете на следващото ниво!